Протокол № 1828 от 08.12.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1828 гр. Сливен, 05.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Димитрова

Административно наказателно дело № 20222230200795 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.

Възз.страна, редовно призована, се представлява от юриск. Венета К., надлежно упълномощена.

Актосъставителят, редовно призован, се явява лично.

Свидетели с пор. № 4, 6, 7 и 8, редовно призовани, се явяват лично.

Свид. с пор. № 5, редовно призован, не се явява, като за него представителят на възз. страна представя болничен лист.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Н.: Поддържам жалбата. По доказателствата моля да допуснете до разпит водените от нас трима свидетели.

Юриск. К.: Оспорвам жалбата и няма да соча други доказателства по делото.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм. наказателната преписка.

1

ДОПУСКА до разпит актосъставителя А. С. А., свидетелите Д. Д. Д., П. Д. И. и Ю.

Х. Ш., както и водените от жалбоподателя трима свидетели

САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:

А. С. А. – 40 г., бълг. гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

Д. Д. Д. – 49 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя.

П. Д. И. - 48 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя,

Ю. Х. Ш. - 57 г., бълг. гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя,

С.П.Б. - 50 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя,

П.Н.П. - 46 г., бълг. гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя,

М.С. Г.ЕВ - 30 г., бълг. гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя,

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът отстрани свидетелите от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ А. С. А., РАЗПИТАН КАЗА: На 30.11.2021 г. съставих акт на жалбоподателя, като всъщност моята работа се състоеше само за съставянето на акта.

Акта беше съставен по констативен протокол от извършена проверка на колегите. Акта беше съставен в присъствието на жалбоподателя в горско стопанство Т.. Самото нарушение беше извършено на 27.11.2021 г. Колегата Г. мисля, че е свидетел и при откриване на нарушението, а колегата Д. е само при съставянето на акта. Нямам спомен дали жалбоподателя е възразил за нещо при съставянето на акта.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси. Няма пречка да бъде освободен свидетелят.

Съдът освободи свид. А. от залата.

СВИДЕТЕЛЯТ П. Д. И., РАЗПИТАН КАЗА : Аз не съм свидетел по акта, а аз изготвих констативния протокол. На тази проверка бях с колегата Ш., който е отвън пред залата и с колегата Г., който днес не се явява. Работата на Г. приключи, като ни остави на 2

50-100 метра от мястото където заварихме ловците до една река. Нас ни остави колегата Г..

Ние преминахме през реката и по черния горски път имаше ловци, в момент на лов, с извадени пушки от калъфите и сложени на рамо. Извършихме проверка на първите двама, които срещнахме по пътя, като първите двама бяха с редовно заверени билети и с изрядни документи. Продължихме напред и след около 100 метра заварихме следващите ловци, един беше до колата, а другия в случая жалбоподателя беше на около 10 метра от колата.

Проверихме и техните билети и бяха изрядни, но тъй като автомобила беше на горски път и в гората поискахме да проверим неговото багажно отделение. След една, две молби ловецът жалбоподател отвори колата и заяви, че е негова, след като попитахме. Тогава вече отвори багажника и колегата ми Ш. опипа наличните торби в багажника и му се стори, че една от торбите и по-мека и по подозрителна и я свали от колата и при отварянето и установи, че има трупно месо от дивеч, което е разпознаваемо, че не е питомно, тъй като е различно от питомното. В същото време ловците които бяха на пусия започнаха да се събират край нас и от там нататък ловецът в случая Г. каза, че месото не е негово, а е на друг ловец, който също дойде до колата и мисля, че се казваше М.. Нито един от двамата не спомена, че месото е намерено. В момента никакво обяснение не ни дадоха и запазиха мълчание, което е многозначно и донякъде граничи с признаване на истината. При разговор с М., момчето каза, че ще ни заведе на мястото където е отстреляно животното, което се намира на границата между частна дивечовъдна станция и тяхното ловно поле и още на 3-4 км. на север от където ги установихме. Първоначално отидох на мястото аз и М., където установих, прясно отдрана кожа, вътрешности, фекалии, които още не бяха изстинали. На около 20 метра от трупа намерихме патрон и цигари, които е пушил ловеца. Тогава се върнахме при Ш. и тогава сигнализирахме за подкрепа от РДГ-Сливен и РДВР-Т..

Протокола го изготвихме в сградата на полицията, тъй като стана много тъмно и късно в гората. След пристигане на мястото където е убито животното оставихме един от нашите екипи да стоят на мястото за да не вземе някое животно кожата и малко по-късно кожата, патрона и фасовете бяха иззети от полицаите. Торбата беше завързана в багажника на автомобила, заедно с други раници на ловците. Торбата си беше в багажника не е била специално укрита. Кожата открихме на около 3-4 км. по асфалтовия път и още 300-400 метра в дясно от асфалтовия път в дерето. Да имаше кръв на мястото и кожата беше одрана на място, вътрешностите бяха там, но липсваше трофея – главата. Беше си транжирано животното. Доколкото си спомням намерихме три крака, защото дори този който го е транжирал беше хвърлял части от транжирането на около 10 метра от одраното животно. С риск да объркам си помислих, че самото течащо дере е граница между стопанството и тяхната ловна територия, но по-късно забелязах едни червени линии, които ги слагат частниците. Линиите които бяха на дървото се намираха на 5-6 метра от дерето. М. ни заведе на това място където е транжирано. М. ме заведе точно на мястото и не сме се губили или отклонявали. Автомобила на жалбоподателя беше „Н.“. Той не беше изненадан, че имаше месо в колата. На първата ни молба да отвори багажника, се замисли, но на втората или третата отвори, а на запитването от нас какво е това отговори, че е месо.

Месото се оказа, че е от сръндак – забранен за лов по това време. Разрешителното за лов се 3 появи след около час и беше за дива свиня, но самите ловци които бяха на пусията заявиха, че бележката е в отговорника, който отсъства и някой го повика и той дойде. По принцип ръководителя на лова няма право да напуска лова докато не приключи. Главата не я намерихме. Единственото което го попитах е „къде го уби?“, като без думи ми призна, че е убиеца и като го попитах къде е кожата се съгласи да ме заведе. От дългогодишната ми работа мога да преценя кога един човек се чувства виновен, тъй като беше много притеснен и виновен. Каза, че знае къде е убито и ще ни заведе. Не мога да отговоря дали жалбоподателя не е бил притеснен затова, че месото е било в колата.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Свид ОСТАВИ свид. И. в залата

СВИДЕТЕЛЯТ Ю. Х. Ш., РАЗПИТАН КАЗА : С колегата П. И. и Г. И. извършихме проверка в Твърдишкия балкан, тъй като имаше сигнали, че са намирани кожи от елени и сърни. Решихме с колегите в късния следобед да проверим дружинките, като преминаваме свободно през гората и ако видим лица в гората следва да ги констатираме. Като се спускахме през билото, по черен горски път забелязахме джипове. Казах на колегите, че няма смисъл да стоим, а да се изтеглим и аз и колегата П. И. останахме в близост до колите им и не след дълго забелязах група ловци, които слизаха към автомобилите си. Поисках им документи, ловен билет и бележка за дадения лов за деня и такава в момента не успяха да ни представят. Попитахме на кой са тия джипове и им казах, че искаме да видим какво има в тях. Две от лицата през това време слизаха и ги проверихме и друг джип проверих, но нямаше проблеми и към тия към които нямахме забележки ги освободихме. В момента в който се отвори багажника на един от джиповете ми се наби на погледа зелена мешка и я барнах и при барането разбрах, че вътре има месо накарах да отворят мешката и след като я отвориха видях, че има прясно месо за което поисках веднага да видя бележката какво са ловували и какво имат убито. Ръководителя на лова го нямаше, дори си мисля, че той дойде по-късно и от самия разговор и от това което беше исках обяснение, но не получих. След като разбрах, че в мешката има сърна потърсих връзка с колегите понеже там няма и обхват и им казах да се обадят на 112 за съдействие. Измина много време докато дойдат колегите от РДГ-Т. и от полицията. Доколкото се сещам аз останах в джипа, а полицаите и един от колегите или двама отидоха на мястото където е била кожата от сръндака, дали една или две кожи са били, не се сещам. След това отидохме в полицията и там колегата и актосъставителя съставиха необходимите документи. Не си спомням на кой беше джипа в който установихме месото. Мешката беше в багажника и се виждаше, не съм ровил, не беше затрупана, беше оставена. До мястото на кожата на сръндака отидоха колегата мисля, че и полицаите отидоха, мисля, че един ловец отиде също, но не се сещам кой беше.

Трябваше да остана до джипа за да запазя доказателството за да не изчезне. Не сме теглили месото, но може би беше 5-6 до 7 кг. Един сръндак след изчистването му, може да тежи до 8-10 кг. чисто месо. Друго месо не сме намирали поне в мое присъствие. Не сме стигали до разправии със собственика, отвори ни багажника. Няколко версии чух, като едната беше, че са намерили месото, а другата, че някой друг го е гръмнал и те са го намерили. Дружинките 4 са няколко в този ловен район и доколкото знам има и концесия в този район, ние тръгнахме на границата и не знаех на коя дружинка ще попадна и дали няма да попаднем на концисионера. Не си спомням дали беше изненадан собственика на джипа от това, че имаше месо.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Д. РАЗПИТАН КАЗА : Аз съм свидетел само по съставянето на акта и акта беше съставен на база констативен протокол, който колегите бяха съставили при извършването на проверката. Акта беше съставен в сградата на горското стопанство в Т. в присъствието на жалбоподателя, като му беше прочетен и запознат с акта. Спомням си, че каза, че са го намерили и са искали да го пренесат, но не си спомням къде са искали да го предават. Имаше и писмени възражения.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси. Не се противопоставяме да бъдат освободени всички разпитани свидетели.

Съдът освободи свидетелите И., Д. и Ш.

СВИДЕТЕЛЯТ С.П.Б., РАЗПИТАН КАЗА : Сещам се за него лов, тъй като имаше проверка която беше извършена след лова. Аз съм ръководителя за него ден на лова. Лова беше приключен около ранния следобед, а част от групата беше останала за да съберат кучетата и да се извозят до града. На мен ми се обади колега от него лов, от групата, защото бележката за лова и за деня беше в мен. На място разбрах, че са установили месо което е в найлонова торба в мешка в джипа на Г. М.. Знаех за месото, защото след провеждането на втората гонка Г. М. и другият М. ме уведомиха, че са намерили торба с месо по време на първата гонка и ме попитаха какво трябва да го направят и аз им отговорих, че като са го взели и не знаят какво да го правят трябва да го предадат на горското стопанство в Т.. Едно трупно месо на сръндак тежи 5-6 кг., оприличаваме го на малко агне. Ловния ни район има съседство с ловен район на концисионер. С концисионера нямаме пререкания, освен това да не навлизаме в неговата граница и ние го спазваме. От момчетата разбрах, че са го намерили в близост до път, който граничи с концисионерското поле, в найлонова торба, покрито с шума, като аз не съм го виждал на мястото, тъй като бях в другата част на полето.