Определение № 1204 от 27.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20262100500584 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 275 и сл. ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. С. И., ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. ‚А. Димитров“ № 41, А. С. Г., ЕГН; **********, с адрес гр. Б., кв.

С., ул. „А. Д.“ № **, М. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. „Б.“ № ** и Д. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. „О.“ № **, подадена чрез пълномощника им адв.Антон Стоянов– БАК, против определение № 1052 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. №1007/2026 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски за производството по гр. дело № 1007/2025 г. по описа на БРС.

В частната жалба се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция относно липсата на предпоставките за всеки от молителите за освобождаване от вмененото му задължение за заплащане на възложените му такси по извършване на делбата.По тези съображения жалбоподателите считат, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил имущественото състояние на всеки от тях, довело до необоснован извод,че те разполагат с нужните средства за заплащане възложените им държавни такси по извършване на делбата, поради което моли за отмяната му и уважаване на искането й за освобождаване по посочените разноски по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Представя а доказателства.

1

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред РС-Бургас е с предмет предявен иск за съдебна делба и е във втората фаза –по извършване на делбата.

С постановеното във втората фаза съдебно решение № 274/06.02.2026 г. първоинстанционният съд е поставил в общ дял на жалбоподателите А. С. И., А. С. Г., М. Т. Б. и Д. Т. Г., заедно с и на още три физически лица – И. Т. Т., М. Т. Л. и Й. С. А. пет недвижими имота на обща пазарна стойност 703 787.29 евро. Със същото решение съдът на основание чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е осъдил всеки от съделителите да заплати по сметка на БРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 4 % върху пазарната стойност на собствения си дял, опредЕ. върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на имотите съобразно заключението на вещото лице, като по отношение на жалбоподателите дължимите от тях такси са следните: от А. С. Г. 4960,64 евро, от А. С. И. -4960.64 евро, от М. Т. Б. - 2480,32 евро и Д. Т. Г. - 2480,32 евро.

В срока за въззивно обжалване всеки от посочените четирима съделители А. С.

И., А. С. Г., М. Т. Б. и Д. Т. Г. е депозирал пред БРС молба с искане за освобождаването м у от заплащане на възложените държавни такси за производството, поради това, че не разполага със средства.

С обжалваното определение от 26.02.2026г. районният съд е оставил без уважение исканията на горепосочените четирима съделители за освобождаването им от заплащане на възложените им държавни такси по чл. 355 от ГПК вр. с чл. 8 от ТСТКССГПК, с мотив, че притежаваното от молителите имущество /в това число и въложеното им от дял такова на обща стойност 703 787,29 евро/ не може да мотивира съда да приеме, че те не разполагат с достатъчно средства, за да платят държавна такса, която е опредЕ. от съда с решението за извършване на делбата или разноски. Посочено е, че и четиримата молители са били задължени от съда да представят доказателства за платен депозит за възнаграждение за изготвяне на заключения по съдебно-техническа експертиза, като нито един от тях не е поискал освобождаване от това плащане поради липса на средства. На следващо място е съобразено, че всеки от молителите получава или пенсия (М.

Б., А. Г. и А. И.), или трудово възнаграждение (Д. Г.) макар и в не голям размер, и всички получават рента, както и, че няма данни някой от молителите да заплаща наем в жилището, в което живее. Съдът е констатирал също и, че от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на молителя М. Б. е видно, че Д. Т. Г. живее в нейно жилище, 2 т.е. няма данни да заплаща наем, а от друга страна М. Б. е посочила в декларацията си за семейно и материално положение и имотно състояние, че притежава етаж от къща в кв.

Сарафово и апартамент в гр. Бургас, т.е. притежава имущество, извън това, което ще получи по силата на съдебното решение, от което може да генерира доходи. Що се касае до представеното от същата съделителка решение на ТЕЛК към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД от 2015 г., съдът е приел, че от него е видно, че срокът на намалената й работоспособност от 3 години е изтекъл към настоящия момент, т.е. актуални данни за здравословното състояние на този молител няма. По отношение на молителят А. С. Г. съдът е констатирал, че той също притежава недвижимо имущество, извън делбеното – едноетажна къща със сутерен в гр. Бургас.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за правилно като краен резултат, макар и по други съображения, а именно:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски за производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената разпоредба обаче касае такива такси и разноски, които подлежат на предварително внасяне, като целта на освобождаването от заплащането им е мотивирано от социални съображения и е създадено в полза на хора с ниски материални възможности, така, че да не им се създадат пречки да защитят правата си в съда, т.е. поради финансова невъзможност да заплатят дължимите за целта суми в съдебно производство.

В процесния случай в делбения процес възложените в тежест на съделителите държавни такси, от заплащане на които те искат да бъдат освободени не подлежат на предварително внасяне, а се определят и начисляват от съда с решението във втората фаза по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дяловете на съделителите, които пък са определени с решението в първата фаза по допускане на делбата. Тоест, в настоящата хипотеза публичното задължение за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата и е негова последица. За разлика от него, целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на субективни материални права на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите за съдебното производство. Същата е приложима само, когато таксите и разноските се дължат предварително по силата на чл. 76 от ГПК, но не и когато страната е осъдена за такси и разноски по силата на съдебно решение. /в т.см. определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3397/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова/. Отделно от това освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК води като последица приложение на чл. 78, ал. 6 от ГПК- задължение на загубилата страна да понесе всички такси и разноски, от заплащане на които спечелилата делото страна е била освободена. Такава възможност за приложение на чл. 78, ал. 6 от ГПК не би могла да съществува във втората фаза на делбеното производство, именно с оглед многостранния му характер и цел- ликвидиране на установената в първата фаза със СПН съсобственост по отношение на делбените имоти между съделителите/всеки от който има както качеството на ищец, така и на ответник/. Затова именно с оглед 3 същността на делбеното производство, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, всеки съделител има и задължение да понесе такава част от таксите и разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност, без да има възможност да бъде освободен от това задължение при условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Оттук следва, че хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е неприложима относно таксите и разноските по чл. 355 от ГПК в делбеното им производство, поради което искането на всеки от жалбоподателите в този смисъл се явява неоснователно.

По гореизложените съображения обжалваното определение на БРС се явява правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1052 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д.

№1007/2026 г. по описа на РС-Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4