Решение № 213 от 31.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. В, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – В, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000243 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 32599/18.12.2024г. на Н. В. Г., ЕГН **********, представлявана от адв. С. С. от АК- гр. В срещу решение № 517/12.12.2024г., постановено по т. д. № 392/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от въззивницата срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 80 000 лв., представляваща разликата над 120 000 лв. до предявените 200 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени вследствие на ПТП настъпило на 09.06.2022г., при което е починал нейният син, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция до застрахователя- 18.10.2022г., до окончателното погасяване на задължението.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска неговата отмяна и присъждане на допълнително обезщетение от 80 000 лв., с подробно изложени 1 съображения за това. Навеждат се доводи за допуснато от първоинстанционния съд неправилно приложение на материалния закон, респ. нарушение на принципа за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД, по съображения, че присъденото обезщетение се явява съществено занижено и не отговаря на действително претърпените от ищцата и подлежащи на изтърпяване болки и страдания. Твърди се, че възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е неправилно определена, тъй като приносът на водача на увреждащия лек автомобил е в пъти по-висок от възприетия от съда предвид управлението на автомобила със скорост, значително надвишаваща разрешената такава и след употреба на наркотични вещества. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени, ведно с присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски за двете инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. Н. В., в който се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на въззивната жалба. Представителят на застрахователя счита, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от майката на пострадалото лице съдът е съобразил всички установени релевантни факти, както и че определената от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат не е завишена, а занижена. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна.

В проведеното открито съдено заседание представителите на главните страни поддържат становищата си по въззивната жалба и отговора.

Деликвентът С. Н. С.- водач на застрахования увреждащ автомобил, конституиран в качеството на третото лице– помагач на страната на застрахователното дружество, не изразява становище по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

2

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

Варненският окръжен съд е бил валидно и допустимо сезиран с искова молба на Н. В. Г. от гр. В, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „Лев Инс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 200 000лв., (след увеличение размера на иска по реда на чл. 114 ГПК), за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на сина й Т Д Г- 17г., б. ж. на гр. В, поч. на 09.06.2022г. в резултат на ПТП от същата дата, виновно причинено от С. Н. С. като водач на л. а. „БМВ“ с peг. № Х ХХХХ ХХ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество. Предявена е и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху сумата за обезщетяване на неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя- 18.10.2022г., до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС- В, с което осъдителните искове са частично уважени, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, причинена вреда на ищцата, причинна връзка между тях, както и вина на делинквента.

Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането. Не е спорно и се установява от приобщените писмени доказателства, че от името на ищцата, чрез пълномощник, е подадена писмена претенция към ЗК „Лев Инс“ АД, на 18.10.2022г., както и в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователното дружество 3 не се е произнесло с положителен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.

45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Ищцата- майка на починалото лице в резултат на ПТП , е от кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по правилата на чл. 45 ЗЗД, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., а не от разширения кръг по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила присъда № 75/15.12.2023г. по НОХД №1390/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, С. Н. С., в качеството на водач на лек автомобил “БМВ“, с рег. №Х ХХХХ ХХ е признат за виновен за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Т Г, като е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК. Същевременно, постановеното по спора решение не е обжалвано в срок и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на увреденото лице- майка на пострадалия, обезщетение в размер на 120 000лв. за претърпени 4 неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя от правоимащото лице, до окончателно погасяване на задължението.

Следователно, в отношенията между страните е безспорно установено, вкл. и със сила на пресъдено нещо, наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на преките искове на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от застраховано лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, по вина на водача на застрахования лек автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на сина на ищцата; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата, е за размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл.

52 ЗЗД. Оплакванията са основани на твърденията, че обезщетението не кореспондира с критериите за справедливост с оглед конкретно установените, обективно съществуващи факти, явяващи се релевантни съобразно формирана от ВКС задължителна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/1968г., като според въззивницата справедливият размер възлиза на предявената за присъждане сума от 200 000лв.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд намира, че като е определил обезщетение в размер на сумата 160 000лв. първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като то следва да обезщети причинени неимуществени вреди от внезапната загуба на собствено дете поради смърт, което събитие се нарежда на челно 5 място по сила на стресово преживяване от родител; определения от ВОС размер не съответства в пълнота на установените интензитет, характер и продължителност на търпените от ищцата страдания, негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й, тази сума не отговарят и в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика по аналогични казуси.

За да достигне до тези изводи съставът на въззивния съд съобрази следното:

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и общественоикономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.