Решение № 13227 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13227 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20231110148877 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на И. А. К. срещу М. С. К., А. И. К. и П.

Д. К..

Молителят твърди, че въз основа на нот. акт № 38, том 1, от 2023г. е титуляр на вещно право на ползване върху 3/8 идеални части от ап. № 6, находящ се в /населено място/, с площ от 114 кв. м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, ведно с прилежащите към него избено помещение № 6 с площ от 4,05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11,15 кв. м., както и 47/1237 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот. Посочва, че ответникът М. К. е титуляр на вещно право на ползване върху останалите 5/8 идеални части от имота, а ответниците А. К. и П. К. собственици. Ответникът К. ползвал изцяло имота, като страните не можели да постигнат съгласие относно начина му на ползване.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде разпределено ползването на имота между страните.

Ответникът М. К. е подал отговор в законоустановения срок, като оспорва молителят да е собственик или съсобственик на имота. Счита, че имотът представлява апартамент, който не подлежи на делба. Посочва, че към датата на поканата – 06.06.2023г., нотариалният акт на ищеца бил сгрешен, тоест фалшив и нередовен, поради което същият нямало как да бъде ползвател. Дори след поправката, същият отново не бил ползвател, тъй като съдебното решение на СГС, с което предварителният договор за покупко-продажба бил обявен за окончателен, било обжалвано. Признава, че притежава 5/8 ид. ч. от правото на ползване върху имота, като счита, че всяка делба би нарушила правата му на инвалид, както и че всички подобрения в имота били извършени от него. Счита, че предварителният договор за покупко-продажба от 31.12.2020г., който е основанието И. К. да стане ползвател на 3/8 ид. ч. от имота, е невалиден, тъй като е сключен чрез измама; има невъзможен предмет – право на ползване; несъвместим е с добрите нрави; сключен е поради крайна нужда;

1 не е влязъл в сила поради неизпълнение на т. 4.2 от него.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на искането.

Ответниците А. К. и П. К. са подали отговор в законоустановения срок, с който заявяват, че не оспорват искането на ищеца и като голи собственици нямат претенции към ползването на имота.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

По делото е представен нотариален акт за дарение от 25.07.1996г. /л. 7/, съгласно който М. С. К. дарява на децата си Й. К., В. К. и Б. П. 5/8 идеални части от процесния недвижим имот, като си запазва правото да ползва имота до края на живота си съобразно прехвърлените дялове.

На 31.12.2020г. между Д. К., В. К., Й. К., Б. П., П. К. и М. К. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния ап. № 6, по който първите четирима са продавачи, П. К. е купувач, а М. К. ползвател. Поето е задължение продавачите да прехвърлят собствеността върху имота на купувача, а ползвателят да се откаже от правото на ползване срещу заплащане на определена цена.

С Решение от 08.08.2022г., постановено по гр. д. № 8128/2021г. по описа на СГС, е обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на имота, при условие че в 2-седмичен срок от влизането му в сила купувачът заплати на продавачите останалата част от продажната цена на стойност 187 380лв., като решението е влязло в сила.

С нотариален акт № 38, том 1, нот, дело № 24 от дата 27.01.2023г. А. И. К. и П.

Д. К. са учредили в полза на И. А. К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 3/8 идеални части от придобития по време на брака им процесен недвижим имот, за 5/8 идеални части от който има запазено право на ползване на трето лице – М. К.. С нотариален акт № 2, том 2, нот. дело № 169 от дата 31.05.2023г. е допусната поправка на горния нотариален акт, като на страница трета, редове 9-11 следва да се чете „Решение № 2175/08.08.2022г. на СГС, ГО, 1-17 с-в по гр. д. № 20211100108128 по описа за 2021г., влязло в сила на 17.10.2022г., отбелязано в книгите за вписване с акт № 261, том LXVII, вх. рег. № *** от 22.12.2022г. Служба по вписванията – гр. София“.

Продавачите по предварителния договор са поискали на основание чл. 362, ал. 2 ГПК обезсилване на решението от 08.08.2022г., с което предварителният договор е обявен за окончателен, като с решение № 570/06.02.2023г., постановено по гр. д. № 8128/2021г. по описа на СГС, искането е отхвърлено. Срещу решението е депозирана въззивна жалба само от Б. В. П., по която е образувано в. гр. д. № 1494/2023г. по описа на САС. При извършена служебна справка в общодостъпния портал се установи, че с Решение № 1129/05.10.2023г., постановено по в. гр. д. № 1494/2023г. по описа на САС, е потвърдено решението на СГС от 06.02.2023г. в обжалваната част. Решението на САС е обжалвано пред ВКС, като е насрочено закрито заседание за 10.10.2024г., тоест към настоящия момент няма произнасяне и решението на СГС по чл. 362, ал. 2 ГПК не е влязло в сила само по отношение на Б. П.. Спрямо останалите продавачи е влязло в 2 сила, тъй като те не са го обжалвали.

При горните обстоятелства, съдът намира, че с влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД А. и П. К.и са станали собственици на процесния имот, върху който ответника М. К. има учредено вещно право на ползване върху 5/8 идеални части от него. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има конститутивно действие и с влизането му в сила собствеността преминава върху купувача. Когато е налице условно осъждане по чл. 362, ал. 1 ГПК, по искане на ответника първоинстанционният съд обезсилва решението – чл. 362, ал. 2 ГПК. В съдебната практика е разяснено, че обезсилването по реда на чл. 362, ал. 2 от ГПК води до отпадане на конститутивното действие на решението, т. е. отпада потестативното право на страната по предварителния договор да иска обявяването му за окончателен, което положение е аналогично на развалянето на окончателния договор. Обезсилването на решението има същите последици като разваляне на окончателния договор – Решение № 240/ 22.05.2019г. по гр. д. № 406/2018г., IV ГО на ВКС и др. От това следва, че до влизане в сила на решението, с което е обезсилено решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, последното поражда своето конститутивно действие, тоест собствеността е преминала върху купувача. Едва ако се стигне до неговото обезсилване, с влязлото в сила решение по чл. 362, ал. 2 ГПК би настъпило отпадане на конститувното действие с обратна сила по аналогия на чл. 88, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. До този момент обаче това решение има задължителен характер и обвързва както страните, така и държавните органи, които следва да се съобразят с неговата сила на пресъдено нещо. Отделно от това, въззивна жалба срещу решението на СГС е подадена само от Б. В. П., от което следва, че в останалата част решението, с което е отхвърлено искането за обезсилване по чл. 362, ал. 2 ГПК, е влязло в сила. Б. П. е била собственик на 5/24 идеални части от имота, а останалите продавачи на 19/24 идеални части. Учреденото право на ползване на И. К. е за 3/8 идеални части или 9/24 идеални части, което е по-малко от собствеността, която е прехвърлена на купувача по предварителния договор с влязлото в сила решение. Тоест, дори да бъде обезсилено решението в частта за Б. П., то не би засегнало правата на ищеца.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав се съобразява с влязлото в сила решение и приема, че А. и П. К.и са станали собственици на имота, поради което и надлежно са учредили вещно право на ползване на И. К. за 3/8 идеални части от него с нотариалния акт от 27.01.2023г. Следва да се посочи, че решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо и при промяна на обстоятелствата може да се направи ново искане.

Обстоятелството, че с нот. акт от 31.05.2023г. е допусната поправка в предходния нот. акт, е ирелевантно, доколкото тази поправка не води до заключение, че този акт е „фалшив и нередовен“, както твърди ответника К.. Именно посредством поправката се отстранява допусната техническа или фактологична грешка, както е сторено в случая.

Съдът намира, че направените от ответника К. възражения за недействителност на предварителния договор поради измама, невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави и крайна нужда, както и че не бил изпълнен, не може да бъдат обсъждани в настоящото производство, предвид че е налице провело се и приключило с влязъл в сила съдебен акт производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Именно в това производство тези възражения следва да бъдат релевирани и обсъдени. При наличие на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което се ползва със сила на пресъдено нещо, е недопустимо тези възражения да бъдат обсъждани в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС.

По изложените съображения, съдът приема, че към настоящия момент ответниците А. и П. К.и са собственици на процесния имот, ответникът М. К.

3 притежава вещно право на ползване върху 5/8 идеални части от него, а ищецът И. К. вещно право на ползване върху 3/8 идеални части. Предвид че ползвателите не са постигнали съгласие за разпределение ползването му според притежаваните от тях дялове, това следва да бъде сторено от съда.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Известно е от правната доктрина и съдебната практика, че разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се извърши по два начина – чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по - удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот – чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик, когато това е възможно.

Процесният имот представлява ап. № 6, находящ се в гр. /населено място/ с идентификатор № ***, с площ от 114 кв. м., състоящ се четири стаи, вестибюл, кухня, баня и тоалетна, ведно с избено помещение № 6 с площ от 4,05 кв. м. и таванско помещение № 6 с площ от 11,15 кв. м.

За изясняване на обстоятелствата, свързани с възможността за реалното ползване на имота от двамата ползватели съобразно дяловете им, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, според което предвид функционалното разпределение на помещенията в имота, не е възможно жилището да бъде разпределено в самостоятелно функциониращи и необезпокоявани един от друг дялове. Двете обслужващи помещения – кухня и санитарен възел, са локализирани в югоизточния ъгъл, а на друго място в имота липсват тръби за тръбопровод и канализация, за да могат да се оформят съответно санитарен възел и кухня за другия дял. Вещото лице е изготвила схема на имота с разпределение на помещенията в него – л. 71, като е описало какво представлява всяко едно от тях.