Решение № 5452 от 26.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5452 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100503963 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20203627/27.10.2021 г. по гр.д. № 2847/2021 г. по описа на СРС, 140 състав са прогласени за нищожни по искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД на В. А. Д. срещу А. А. Б. и Л. А. Д. решения по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Протокол за извънредно общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, намираща се в гр. София, ул. ****, проведено на 16.12.2020 г. по реда на ЗУЕС., като А. А. Б. и Л. А. Д. са осъдени да заплатят на В. А. Д. сумата от 680 лева, представляваща разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25171358/01.12.2021 г., подадена от Л. А. Д. и А. А. Б., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Посочват, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че решенията на Л. Д. и А. Б. са нищожни, тъй като те притежават повече от половината от общата вещ (къща с двор), като ответниците било недопустимо да решават въпросите относно управлението на съсобствеността и използването й по свое съгласие съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗС. От гледна точка на ЗС решението било законосъобразно и полезно. В конкретния случай, съсобствениците с по-голям дял в съсобствеността взимали решения за установяване на постоянно видеонаблюдение, извършване на хигиенни дейности, премахване на вещи, разположени по общите стълбища, създаващи трудности за достъп и 1 нарушаващи пожарната безопасност в сградата. Тези решения били обективирани в протокол от 16.12.2020 г. систематизирани в 4 точки. Чл. 32 от ЗС не задължавал съсобствениците с по-голям дял да провеждат общо събрание и те можели да вземат такива и без такова, стига да постигнели съгласие. Процедурата за взимане на решения не била детайлно уредена в ЗС по отношение на начина на свикване на съсобствениците, уведомление, взимане на решения, обжалване. Това, обаче, не означавало, че не може да бъде проведено такова общо събрание относно важни за съсобствеността въпроси. Съдът необосновано приел, че решенията на съсобствениците с по-голям дял в съсобствеността са нищожни, поради неприложимост на ЗУЕС. Процесният протокол и решенията по него следвало да се преценяват за валидни съобразно разпоредбите на Закона за собствеността, който е приложимият нормативен акт. Взетите решения не са недействителни, дори да се приемело, че е налице неправилна правна обосновка, тълкуването на текста му и правната воля на страните налагат извода, че постигането на съгласие по ЗС за управление на съсобствеността. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25178511/20.12.2021 г., подаден от В. А. Д., с която се поддържат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 2847/2021 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова молба, подадена от В. А. Д. против А. А. Б. и Л. А. Д., с която е предявен искс с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че в срок обжалва решения № 1 до 4, включително в Протокол на извънредно общо събрание на ЕС на собствениците на недвижими имоти на ул.

**** от 16.12.2020 г. от 12 часа като незаконосъобразно. Поддържа, че е собственик на апартамент в жилищна сграда на ул. ****, първи етаж заедно с 1/3 идеална част от 68,50 % от общите части на сградата – протокол за делба по гр. д. № 7251/1981 г.

Твърди, че за жилището на втория етаж на сградата, като собственици се легитимирали А. А. Б. и Л. А. Д., при което всяка от тях притежавала по 1/3 от 68,50 идеални части от общите части на сградата, описана в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията под № 70, т. CXIII/24.10.2011 г. Посочва, че му била връчена покана за извънредно общо събрание, която не била конкретна и не бил посочен дневния ред и не бил посочен часа и мястото на провеждане. В протокола от проведеното общо 2 събрание било посочено, че то било свикано от контролния съвет на етажната собственост, какъвто не бил избиран. Не били налице и основания за провеждане на извънредно общо събрание, посочени в ЗУЕС. Некоректно било посочено в протокола от общото събрание, че ответниците притежават по 1/3 идеални части от общите части на сградата, а те притежавали 1/3 от 63,50 идеални части. Поддържа, че и взетите решения били незаконосъобразни. Моли обжалваните решения да бъдат обявени за нищожни, тъй като ЗУЕС бил неприложм и ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Л. А. Д. и А. А. Б., с който заявяват, че оспорват предявения иск. Посочват, че притежават 2/3 от идеалните части на сградата и дворното място, като за решаване на въпросите относно управлението на собствеността било необходимо мнозинство – чл. 32 от ЗС.

Обстоятелството, че в протокола от ОС на съсобствениците била посочена разпоредба на ЗУЕС не водела до нищожност на решенията. Молят предявеният иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда. Прието е, че в жилищната сграда има два самостоятелни обекта, поради което решенията, свързани с управлението на процесната етажна собственост е по ЗС, а взетите на 16.12.2020 г. по реда на ЗУЕС решения са нищожни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени от въззивника съдът намира следното:

Съгласно чл. 37 от Закона за собствеността етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.

В §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на етажната собственост се съдържа законово определение на понятието „самостоятелен обект в сграда“ и това е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 7251/1981 г. по описа на СРС, 38 състав, В. А. Д. е получил в дял и изключителна собственост 3 апартамент на първия етаж в жилищна сграда, построен на 128,20 кв.м. и находяща се в дворно място на ул. ****, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня и клозет и заедно с 1/3 идеална часто мацето, цялото на 128,20 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 416 кв.м., съставляващо парцел VII-7 от кв. 10, в местността IIIизвънградска част по плана на гр. София, при съседи ул. Янтра, М.Т. – Б., арх. К., Г.Г., инж. Г. и Е.П., а съделителят А. А. Д. е получил в дял и изключителна собственост 2/3 идеални части от мазето, цялото с площ от 128,20 кв.м., заедно с 2/3 идеални части от 68,50 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 2/3 идеални части от дворното място, в което е построена жилищната сграда цялото от 416 кв.м., съставляващо парцел VII-7 от кв. 10, в местността III-извънградска част по плана на гр.

София, при съседи ул. Янтра, М.Т. – Б., арх. К., Г.Г., инж. Г. и Е.П..

С Договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № .., т. II, рег. № 7054, д. № 288/2011 г. на Нотариус В.В., вписана в НК под № 268, с район на действие СРС А. А. Б. е дарила на сестра си Л. А. Д. ½ идеална част от недвижим имот, придобит по дарение – апартамент, находящ се на втори етаж на сграда с идентификатор ***, ведно с 2/3 идеални части от 68,50 % от общите части на сградата.

Установява се от представените скици и схеми на недвижимите имот, издадени от АГКК процесната жилищна сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор *** и се състои от два самостоятелни обекта с идентификатори *** (на В. А. Д.) и *** (на А. А. Б. и Л. А. Д.).

Съществуването на самостоятелни обекти, собствеността върху които принадлежи на различни лица води до извода, че в процесната сграда е възникнала етажна собственост. В чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост е предвидено, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността, т.е. налице е изключение от приложното поле на този закон.

Страните не спорят, че на 16.12.2020 г. е съставен Протокол от извънредно общо събрание на етажна собственост, на което са взети решения от присъствалите представители на собствеността, за които е отразено, че притежават 2/3 идеални части от общите части на сградата. Доколкото оспорените с исковата молба решения са приети при условията и реда, предвиден в Закона за управление на етажната собственост при изрично изключение на приложението му, то предявеният иск се явява основателен и те се явяват нищожни.

Неоснователни са доводите на въззивниците, че независимо, че в съставения протокол от общо събрание, следва да се приеме, че по въпросите, свързани с управлението на етажната собственост са спазени предвидените в чл. 32, ал. 1 от 4

Закона за собствеността условия, а именно, че е постигнато съгласие на съсобствениците, притежаващи 2/3 от общите части на сградата. От събраните по делото доказателства тези твърдения не са установени, тъй като установено е, че ответниците са установили притежанието на 2/3 от 68,5 % от общите части на сградата, поради което и за тях е открита възможността да защитят правата си по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за ответниците е съществувало задължение да установят, че след извършване на доброволна делба от 1981 г. е настъпила промяна в сградата, която е довела до възникване на нов обект и съответно на етажна собственост, както и съответно да се прецени какви са дяловете на страните в общите части на сградата, към този момент.

По делото, обаче, не са представени доказателства от ответниците, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд, за да прецени, че решенията, приети на 16.12.2020 г. са съобразени с приложимите правила на Закона за собствеността.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 140 състав, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените във връззивното производство разноски в размер на 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20203627/27.10.2021 г. по гр.д. № 2847/2021 г. по описа на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. А. Б., ЕГН-********** и Л. А.

Д., ЕГН-**********, двата с адрес гр. София, бул. **** да заплатят на В. А. Д., ЕГН**********, от гр. София, ул. **** сумата от 500 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.