Определение № 2313 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002900670 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД чрез адв. Т., срещу въззивното решение №2/02.01.2025г. по в.т.д. № 488/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 315/12.07.2024 г. по т.д. № 568/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което по предявения от Ф. К. Ч. иск по чл. 74 ТЗ са отменени всички решения на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 28.09.2023г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл по въведения в жалбата му довод, че свикването на ОС е редовно, тъй като е извършено от стария състав на Съвета на директорите, избран през 2015г., защото поради спиране на вписването в Търговския регистър, новоизбраният не е бил вписан.

Сочи, че съдът бил цитирал неотносима практика относно решения, взети от СД, който е под законоустановения минимум членове. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че решението за свикване на Общото събрание е взето от Съвет на директорите в състав от двама души, тъй като то било взето от три лица, които са именно вписания в ТР състав на СД. Твърди, че органното представителство не се погасява автоматично с изтичане на срока по чл. 233, ал. 1 ТЗ, а продължава до момента, в който бъдат избрани нови членове на СД. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковете.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на спора, да обсъди всички относими възражения и доводи на страните?“, за който въпрос поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, 2 т.о., решение №10/01.02.2012г. по гр.д. №130/2011г. на ВКС, 1 г.о., решение №14/03.08.2012г. по гр.д.

№217/2010г. на ВКС, 1 г.о., решение № 134/30.12.2013г. по т.д. №34/2013г. на ВКС, 2 т.о., решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. №1713/2009г. на ВКС, 4 г.о.;

2. „Поражда ли правно действие във вътрешните отношения в дружеството и между акционерите, решението на Общото събрание на акционерите за избор на управителни органи, ако това обстоятелство не е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ?“, по който се поддържа произнасяне от въззивния съд в противоречие с решение №81/28.11.2011г. по т.д.№ 674/2009г. на ВКС, 2 т.о., решение № 72/16.09.2013г. по т.д. №925/2011г. на ВКС, 2 т.о., решение № 149/04.10.2013г. по т.д. № 1181/2011г., решение №208/18.04.2012г. по т.д.

№1159/2010г. на ВКС 2 т.о., опр. № 865/05.12.2013г. по ч.т.д. №4308/2018г. на ВКС, 1 т.о.; 3. „Ако уставът на акционерно дружество предвижда, че решението на Общото събрание на акционерите за избор на управителни органи произвежда действие от момента на вписването му в ТРРЮЛНЦ, то приложимо ли е в този случай тълкуването на задължителната съдебна практика, която приема принципно, че решенията на ОСА произвеждат действие във вътрешните отношения в дружеството и между акционерите веднага, а спрямо трети добросъвестни лица – от момента на вписването им в ТРРЮЛНЦ?, по който въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Ф. К. Ч. оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Г. А., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 25.03.2025г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила. Претендира и присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът има интерес от иска, като акционер в ответното дружество, притежаващ 22 621 бр. поименни акции с право на глас, представляващи 34.29 % от капитала. Приел е, че процесното ОС е свикано с покана, обявена в ТР на 23.08.2023 г. по заявление Г1 20230817123107, съдържаща дневния ред на събранието и предварително оповестени проекти за решения, а по реда на чл.

2

223а ТЗ, по искане на Стоян Стоилов, са включени и допълнителни точки. АС е счел, че съгласно представения протокол, на 28.09.2023 г. е проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на „СТФ“ АД, на което са взети решения по предварително обявения дневен ред и е отклонено предложението по допълнително включените точки. Съгласно отразеното в протокола на ОС са присъствали и са представлявани 22-ма акционери, притежаващи 62 738 бр. поименни акции, които представляват 95,49% от капитала на дружеството.

Въззивният съд е счел, че към момента на вземане на решението от СД за свикване на ОС /съгласно протокол от заседание на СД от 17.07.2023г./, СД е бил в състав, който не е покривал императивно изискуемия такъв съгласно нормата на чл. 244, ал.1 ТЗ за минимален брой членове, тъй като мандатът на вписания в ТР състав на СД е изтекъл, а конститутивното решение №65/07.07.2021 г. по в.т.д. №195/2021 г. на ВАпС, с което е отменено решението от проведеното ОС на 26.06.2020г. за избор на Веселин Мерджанов за член на СД, е влязло в сила на 17.11.2022г. Апелативният съд е приел, че при ответното търговско дружество, Съветът на директорите е компетентният орган на управление, който е овластен от закона да свика общото събрание на акционерите – чл. 223, ал. 1, предл. 1 ТЗ. Счел е, че когато заседанието на Съвета на директорите не е редовно, взетото решение за свикване на общо събрание на акционерите е материално незаконосъобразно, и този факт обуславя и нередовността при свикването на висшия орган на акционерното дружество. Съдът е счел, че решението за избор на членове на СД от 20.06.2020г. е породило действие във вътрешните отношения в дружеството още от момента на вземането му, а предвиденият конститутивен ефект на вписването се проявява само по отношение на третите лица. АС е приел, че предвид нелегитимността на състава на СД от 17.07.2023 г., свикал ОС на 28.09.2023г., последното следва да се приеме за незаконосъобразно свикано, и това нарушение е основание за отмяна на взетите от незаконосъобразно свиканото ОСА решения като противоречащи на повелителните разпоредби на закона. С оглед горното е потвърдил решението на ОС – Варна.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл.1 и предл.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т.

1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в посоченото Тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна 3 формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, е обуславящ за производството и отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително посочени от касатора, а и служебно известни на състава – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и мн. др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е процедирал противно, а съответно на горепосочената практика. Той е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните по жалбата и отговора, като е изложил собствени мотиви по спора. Въззивният съд е приел, че решението за избор на нов СД действа във вътрешните отношения и спрямо дружеството веднага и независимо от липсата на вписване в ТР, като от момента на вземането му, се прекратява и действието на овластяването на стария състав на СД, поради което той няма правомощие да свика ОСА. Дори и да бе обсъдил довода, че СД е действал в състава си от 2015г., поради липсата на данни за свикването му по утвърдения ред, тъй като няма доказателства стария му член – Петкова, да е била поканена на заседанието на СД, и фактът, че решението е взето само от двама члена, това не обусловило различен изход на спора. В тази връзка има и практика на ВКС, обективирана в решение №74/17.06.2024г. по т.д. № 1497/2023г. на ВКС, 2 т.о. и др., че в случай че в заседанието на С Д на акционерно дружество, на което е взето решение за свикване на общото събрание на акционерите, не е участвал - поради нередовното му уведомяване, член на управителния орган, макар и решението на съвета на директорите за свикване на общото събрание на акционерите да е взето при спазване на законовите или уговорените в Устава изисквания за кворум и мнозинство, също не е редовно, взетото решение за свикване на общо събрание на акционерите е материално незаконосъобразно, като този факт обуславя и нередовността при свикването на висшия орган на акционерното дружество. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал и 4 доводите на страните, а волята му за уважаване на исковите претенции е изложена разбираемо и ясно, поради което не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос дали решението за избор на управителни органи поражда действие във вътрешните отношения на дружеството, ако това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ, отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 690/03.12.2008г. по т.д.