Определение № 737 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737 гр. Сливен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

М. Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20262200500513 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е отказано изменение на решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и следващите от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че то е незаконосъобразно, тъй като делото е сложно от фактическа и правна страна и защитата е изисквала извършване на многобройни проучвания, пътувания, подготовка и осъществяване на редица процесуални действия. Присъдената сума е само част от действително направените и доказани разноски за адвокатски хонорар – 3 527, 92 евро. Иска да се отмени определението и да се измени постановеното решение в частта за разноските, като му се присъдят в пълен размер тези за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответната по частната жалба страна не е подала такъв.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за своевременна, редовна и допустима, подадена от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

За да откаже исканото изменение първоинстанционният съд е развил съображения, че се касае за иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН, който е преюдициален 1 по отношение на спор за делба, а съгласно чл. 355 от ГПК и съдебната практика разноските /държавна такса и деловодни такива/ в делбеното производство се дължат съобразно стойността на дяловете, а извън тях остават специфичните разноски за адвокатско възнаграждение, което не е тежест, свързана с вещта и следователно остават за страните както са ги направили. По аналогия счита, че разгледаният иск касае изясняване на въпроси по формиране на делбената маса, липсва оспорване от страна на ответниците на основанието за завеждане на иска и не може да се формира извод за вина на ответниците за предявяването му и не следва да им се възлагат изцяло разноските за адвокатски хонорар.

Настоящият въззивен състав намира, че тези изводи са неправилни и в случая е приложимо общото правило на чл. 78 от ГПК. Най-напред следва да се отбележи, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е самостоятелен и инициира самостоятелен обуславящ процес с предмет едно материално субективно потестативно право. Не може да се възприеме доводът, че „ответниците не са дали повод за завеждането на иска“. За да се приложи изключението на чл. 78 ал. 2 от ГПК - ответникът да не дължи разноски, трябва да са изпълнени две кумулативни условия - да признае иска и да не е дал повод за завеждането му.

При иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН това изключение не може да се приложи първо, защото липсва на извънсъдебен ред за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещание или дарение. Това е потестативно право, което може да бъде упражнено само по съдебен ред. Страните не могат да намалят завещанието с доброволно споразумение извън съда, което да има същата обвързваща сила. Следователно, щом съдебното производство е единственият път за защита, ищецът е принуден да предяви иска, което само по себе си означава, че правният интерес е налице и повод е даден чрез самото съществуване на накърняващия акт. Що се отнася до поведението на ответната страна в процеса, дори ответникът веднага да признае иска в първото заседание, съдебната практика приема, че той се е ползвал от облагата на накърняващото завещание/дарение и с акта на защитата му вече е налице правен спор, а ако оспори иска – вече не може да се счита, че „не е дал повод“.

С оглед казаното, с оглед изхода на спора на ищцата се дължат 2 разноски и за адвокатско възнаграждение. Направените и доказани такива са в размер на 6 008 лева, от които съдът /въпреки изтъкнатите в определението аргументи въобще за недължимост/ е присъдил с решението 242 лева по представения договор за правна защита и съдействие. В него е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 6 250 лв., от които при сключването са заплатени в брой 242 лв. С писмената защита е представено платежно нареждане за доплащане на адвокатските услуги със сумата 6 008 лв.

Направеното възражение за прекомерност, въззивният съд намира за основателно. При преценката си по повод това възражение той се ръководи от примерните критерии за съобразяване н ат фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми, значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна, икономическите условия и стандартът на живот в страната.

Така в случая настоящият състав намира, че сумата от 4 000 лева е напълно съответстваща на характера и сложността на делото, цената на материалния интерес, обема на вложения труд и вида на извършените процесуални действия, попада в рамките, дадени с НМРАВ и не е налице противоречие с т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС. До този справедлив и достатъчен размер следва да се намали адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като от една страна не се накърнява авторитетът на адвокатската професия, а от друга – не се толерира недобросъвестното упражняване на процесуални права и не се стига до неоснователно обогатяване.

Ето защо частната жалба се явява частично основателна за сумата 3 758 лева, с равностойност 1921, 43 евро. /след приспадане на присъдената с решението част от редуцираното възнаграждение/ и постановеното решение следва да се измени в частта за разноските като ответниците 3 бъдат осъдени да заплатят на ищцата посочената сума като разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 468 от 19.08.2026Г. по гр.д. № 817/2025г. на НзРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

П О С Т А Н О В Я В А:

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 158/19.06.2026г. по гр.д. № 81782025г. на НзРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА П. И. П. ЕГН ********** и Г. И. П. ЕГН ********** да заплатят на Ц. М. П. ЕГН ********** и П. М. П. ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на още 1921, 43 евро.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4