Решение № 207 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600671 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Р. Д., защитник на подсъдимия М. К. В., против Присъда по НОХД № 6542/2024г. С атакуваната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.06.2024г., в гр.

Пловдив, като ****, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач на неустановено по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, умишлено е подпомогнал извършителя на престъплението, като е взел паричната сума от 3400 лева от пострадалата – Б. Б. М., и с това било причинена имотна вреда в размер на 3400 лева, престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, поради което и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.Б от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” - ******, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично. по чл.

42а, ал. 2, т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”. Съдът се е произнесъл и направените по делото разноски.

С жалбата до въззивния съд се претендира за това, че 1 първоинстанционната присъда е неправилна относно наложеното наказание, като се моли да се определи наказание „Обществено порицание“, което в пълна сила ще осъществи целите, визирани в чл. 36 от НК. Алтернативно се прави искане за намаляване на срока на определеното наказание „Пробация“.

В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Пловдивска окръжна прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Защитникът на подсъдимия и В. поддържат въззивната жалба.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено такова при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Решението за предварително изслушване на страните е взето от съдията - докладчик по изрично искане на подсъдимия, направено в разпоредително заседание. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че самопризнанията кореспондират с формираната по досъдебното производство доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да постанови определението си по чл. 372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при съставяне на присъдата, така както го задължава императивната норма на чл. 372, ал.1 от НПК.

Съобразно изискванията на тази диференцирана процедура първата инстанция правилно е преценила, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от досъдебния доказателствен материал показанията на свидетелите и писмените доказателства.

Точна е констатацията, че посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия и те еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и не е било необходимо тяхното детайлно обсъждане.

При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че по отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки и волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации. Възприетата фактическа обстановка е следната:

2

Подсъдимият М. К. В. е роден на ****, с адрес за призоваване ******, б., б. гр., неженен, с основно образование, ****, ЕГН: **********.

Подс. М. В. е *** в **** и през месец юни 2024г. имал нужда от пари. За целта си потърсил работа в интернет и попаднал на обява за извършване на куриерски услуги. Свързал с телефонния номер посочен в обявата, който бил с чужд мобилен оператор. Неизвестният по делото извършител обяснил на подс. В., че работата му ще се състои във взимането на пратки от различни адреси, само и единствено когато той му са обади и го изпрати. Обещал му заплащане от по 500 лева на пратка. В този момент подс. В. разбрал, че ще участва в извършване на „телефонни измами“, а неговата роля ще е да подпомага измамниците, като прибира оставените от пострадалите пари и ги носи след това на определени от тях места. Функцията на неизвестния по делото извършител била да въвежда в заблуждение хора, което ставало чрез обаждания на произволни номера на различни граждани на територията на гр.

Пловдив, при които обаждания се представял за полицай или доктор, какъвто всъщност не бил, с искане за предаване на пари и/или ценности, необходими за залавянето на престъпна група или за лечение на роднина на пострадалия.

Пострадалата Б. М. – род. ****, живеела в жилище, находящо се в ****.

На 19.06.2024г., в гр. Пловдив, на стационарния телефона с номер **** й се обадила неустановения по делото извършител, който я въвел в се представил като Л. П. от полицията. Съобщил й, че от доста време наблюдават тази група измамници и са наясно, че тя е една от жертвите им. Поискал номера на мобилния й телефон и се обадил на него, като посъветвал пострадалата да не прекъсват разговора, защото очаквал отново да се обади човек от престъпната група. Неизвестния извършител представящ се за П. от полицията казал на пострадалата, че ще изпрати негови колеги да наблюдават района и да хванат престъпниците. За целта поискал от пострадалата да приготви намиращите се в нея пари и да ги даде на измамниците, след което същите те щели да бъдат арестувани от служители на полицията. В действителност такъв служител с имена Л. П. не съществувал, а описаната от него операция по залавянето на измамници, в която трябвало чрез даване на парични средства да участва и пострадалата, била измислица. Неизвестния по делото извършител, представящ се за служител на МВР сътворил този измислен сюжет, за да може по този начин да въведе в заблуждение пострадалата М., че предавайки определена сума пари ще помогне в залавянето на престъпна група.

Междувременно неизвестният извършител се свързал по телефона с подс. В., който по това време се намирал в **** и очаквал обаждане. Неизвестният извършител се обадил на подс. В. и го инструктирал да отиде до адреса на пострадалата и да вземе парите, които измамената жена ще остави.

Изпълнявайки заръчаното му, на 19.06.2024г., подс. В. се качил на автобус и се отправил към гр. Пловдив. Междувременно пострадалата М., въведена вече в заблуждение, че помага на полицията да залови измамнци, събрала сумата от 3400 лева, които сложила в плик. Неизвестният извършител, който през цялото време разговарял с нея на отворена телефонна линия й казал, да остави парите до вратата на жилището. Пострадалата сторила това и се прибрала в жилището си. Малко по – късно подс. В., който бил изпратен на адреса от 3 неизвестния извършител, съзнавйки, че участва задружно в осъществяването на престъплението измама, в случая той като помагач, улеснил извършването на престъплението, като взел оставената от М. чанта с парична сума в нея от 3400 лв., като с това била причинена на пострадалата имотна вреда. Прибрал се в **** и след това потеглил за гр. Русе, където получил инструкции за точното място за оставяне на паричните средства. Оставил парите и се върнал в ****. Било образувано настоящото наказателно производство.

От назначената в досъдебното производство компексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че подс. М. В. не се води на психиатричен отчет и не страда от психично заболяване. Към момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва като обвиняем. Няма основание да се приеме, че е извършил действията в следствие на лекомислие и увлечение. Правилно същата е възприета като пълна, ясна и обоснована, и не възниква съмнение относно нейната правилност.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са оспоР. от подсъдимия, се подкрепят от направеното от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред ПРС е протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК и е действувал в съзвучие с разп. на чл. 372 ал.4 от НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, СПЕ, бюлетин за съдимост, характеристична справка, съгласно разп. на чл. 373 ал.4 НПК са довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. ПРС е дал отговор на осн. чл. 373 ал.3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимия на свой ред придава съдържание на обвинителната теза, а и при мотивиране на своето вътрешно убеждение, ПРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието. Затова и ПРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.

При така приетата фактическа обстановка и направеното признание, деянието правилно е квалифицирано като такова по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1, вр. чл. 62 ал.1 т.3 от НК, тъй като подсъдимият на 19.06.2024г., в гр.

Пловдив, като ****, но като е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач на неустановено по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си или за 4 другиго имотна облага, умишлено е подпомогнал извършителя на престъплението, като е взел паричната сума от 3400 лева от пострадалата – Б.

Б. М., и с това било причинена имотна вреда в размер на 3400 лева.

Въззивният съд е съгласен, че за да е налице измама при формата на изпълнителното деяние - възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено създаването на невярна, неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице, което го мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, причиняващ имотна вреда.

Действително и както посочва първата инстанция при измамата деецът въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество, представляващо имущественият предмет на престъплението. Въвеждането в заблуждение, включващо формирането на неправилна представа у измаменото лице е пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с имуществения предмет.