Заповед за изпълнение № 516 от 12.03.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 12.03.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 633 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Х. Д. Х. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

153,39 EUR (сто петдесет и три евро и 39 цента), представляваща главница за периода от 30.05.2025 г. до 30.06.2025 г., ведно със законната лихва за период от 10.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

10,46 EUR (десет евро и 46 цента), представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2025 г. до 30.06.2025 г.,

16,43 EUR (шестнадесет евро и 43 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2025 г. до 10.03.2026 г.,

53,62 EUR (петдесет и три евро и 62 цента), представляваща такса.

Вземането произтича от следните обстоятелства: На 31.03.2025 г. между„*********“ АДи Х.

Д. Х. е сключен договор за заем ********* №*********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 300 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем",като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем".Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 300 лева,като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,която е в размер на 20.46 лева, на 3 равни месечни погасителни вноски, в размер на 106.82 лева,като първата погасителна вноска е платима на 30.04.2025 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 320.46 лева.На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 31.03.2025 г. между„*********“ АДи Х. Д.Х. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем 1

*********№*********, съгласно който „*********“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение №1 към договора,което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора.Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 104.88 лв.,като му е предоставена възможността да я заплати на 3 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 34.96 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.04.2025 г.

На 22.08.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „*********“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „*********“ АД срещу Х. Д. Х., произтичащи от Договор за заем ********* № ********* и Договор за допълнителни услуги към заем ********* № ********* и двата от дата 31.03.2025 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „*********“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПМКР/********* от дата 27.08.2025 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента..

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В чл. 19, ал. 4 от ЗПК (редакцията, действаща към момента на сключване на договора за заем) се сочи, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа посочените в разпоредбата реквизити, сред които и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т.10). Неспазването на това изискване законът санкционира с недействителност на договора - чл.22 от ЗПК.

2

В чл. 10а ЗПК е посочено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но е въведена забрана да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В ал. 4 на цитираната разпоредба е указано, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Въз основа на клаузите на двата посочени договора, представени от заявителя, се налага извод, че същите са свързани и съответно пораждащите се с тях правоотношения също следва да бъдат разглеждани заедно, като едно цяло. Горното се налага като извод от следните обстоятелства: Договорите са сключени на една и съща дата и за един и същи срок на действие (вкл.падежните дати за плащане съвпадат), договорът за допълнителни услуги е сключен като акцесорен по отношение на договора за заем, видно от предвиденото в него.

Видно от посоченото по-горе определение за „общ разход по кредита за потребителя“ в разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителното възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане, усвояване и управление на кредита. Предвид това разходите за него представляват част от възнаграждението на ответника като заемодател за предоставянето на заетия ресурс.

Следователно възнаграждението представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на цитираната дефиниция на това понятие и следва да бъде включено в състава на ГПР, като договорът за допълнителни услуги всъщност е част от договора за заем. По този начин със сключването на втория договор – този за предоставяне на допълнителни услуги, се заобикаля забраната, предвидена в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На практика със сключване на договора за предоставяне на допълнителни услуги се цели да се заобиколи и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора се уговаря възнаграждение, платимо на заемодателя, като по този начин се цели едно допълнително оскъпяване на заемния контракт, допълнително обогатяване за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение (акцесорно) единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Очевидно в случая, че договорът за допълнителни услуги само формално представлява отделна акцесорна сделка, но на практика се явява част от кредитното правоотношение, като целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит с цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на допълнителни услуги представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Освен това обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума. В случая действията на заемодателя създават невъзможност за потребителя да прецени какви са реално предложените му условия, предвид което не е ясно дали същият - ако е запознат с реалните условия, би сключил договора или не. Това впрочем влече и неравноправност на уговорките за допълнителните услуги на осн. разпоредбата на чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП, като освен това поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги може да се разглежда и като неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца, т.к. изисква заплащане на услуги не за реалното ползване на същите, а за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. Предвид това такива уговорки се явяват нищожни.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 3

- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид горното се налага извод, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което само по себе си води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Освен това в практиката на СЕС подобни практики, при които ГПР е посочен в по-нисък размер в договора, отколкото е в действителност, се разглеждат като „заблуждаваща практика“. В Решение на СЕС по дело C‑453/10 например се сочи, че „търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националният съд трябва да провери дали това е така по делото в главното производство. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит.“.