Решение № 3843 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3843 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100503821 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20001207 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 71816/2019 г. по описа на СРС, 88 с-в е осъден "СЛ - К.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я., ЕГН **********, вследствие на инцидент настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****, при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна, при което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка, вследствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна, който инцидент довел до торзионна травма на коляното и разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка на дясното коляно на К. В. Я., следните суми:

- на основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 11 250 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г., като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над присъдената сума от 11 250 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.;

- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 2792.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, сбор от платените разходи за консумативи, рехабилитация, ЯМР, разходи за преглед, 1 рентгенова снимка и лекарства, вследствие на претърпения инцидент на 21.07.2019 г., а именно /за закупуване на консуматив Лигафикс, консуматив Туинфикс и потребителска такса по фактура № 9000000311 от 20.08.2019 г. с издател МБАЛ „Св.

София“ ЕООД, за чорапи антитромботични по фактура № 0000001873 от 20.08.2019 г. с издател „Св. София“ ЕООД, за тутор с мултицентричен шарнир по фактура № 0000003496 от 22.07.2019 г. от АУРА СЪРВИС 2012 ООД, за алум. омекотител по фактура № 0000011174 от 22.07.2019 г. от ЕТ А.-К.Р., за рентгенови снимки по фактура № 7000014830 от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД, за магнитнорезонансово изследване по фактура № 0000002975 от 31.07.2019 г. от МЦ П.В. ООД, за специализиран преглед по фактура № 7000014831 от 22.07.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД, за рехабилитация по седем броя фактури, издадени в периода 25.07.2019 г.12.08.2019 г. от ДКЦ Света София ЕООД и за лекарство волтарен форте за мазане по фискален бон от 22.07.2019 г. като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума от 2792.09 лв. до пълния предявен размер от 3736.59 лв., включително и за закупените 2 броя компрес вундмед студен по фискални бонове от 26.07.2019 г.;

С постановеното решение е отхвърлен изцяло предявения от К. В. Я., ЕГН **********, иск за осъждането на "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В. Я. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 1050 лв. - разходи за ползвани таксиметрови услуги от дома на ищеца до МБАЛ Св. София и обратно в периода 22.07.2019 г.- м.11.2019 г. /съобразно уточнителна молба с вх. № от 23.10.2020 г./, вследствие на инцидента настъпил на 21.07.2019 г. в гр. Костенец - басейн на ул. ****, при който К. В. Я. стъпил върху решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна, при което решетката се счупила и кракът му попаднал в дупка до коляното, вследствие на неполагането на дължимата грижа от ответника за осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна;

С постановеното решение е осъден "СЛ - К." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на К. В.

Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, cm. 1 ГПК, сумата от 1326.73 лв. разноски по производството по съразмерност.

Срещу постановеното съдебно решение са депозирани в срок въззивни жалби от насрещните страни.

В подадената от ищеца К. В. Я. в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба са изложени доводи, че решението в частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Жалбоподателят заявява, че при постановяване на атакуваното решение съдът не е съобразил, че механизма на настъпване на вредата е установен по категоричен начин в производството, чрез събраните доказателства. Установена е и причинно-следствената връзка между 2 вредоносното поведение на ответника, осъществено чрез бездействие и причинените на пострадалия неимуществени вреди. Поддържа, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил, че в производството са останали недоказани възраженията на ответника, че инцидентът е настъпил по вина на пострадалия, а именно: че същият е употребил алкохол, с което е допринесъл за вредоносния резултат; че същият е носел и друг човек в ръцете си, с което е допринесъл за счупване на решетката; съответно, че инцидентът е настъпил, поради това че същият не е предприел влизане в басейна от определените за това места.

Ищецът моли за отмяна на решението и уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника "СЛ - К." ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В подадената от ответника "СЛ - К." ЕАД в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба са изложени доводи, че решението в частта на уважаване на исковете е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалният закон. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението си е приел, че е налице виновно поведение на ответника за настъпване на инцидента осъществено чрез бездействие. Изводът на съда, че е налице неизправност на монтирано съоръжение към плувния басейн е неправилен и той се основава на неправилна фактическа констатация, че сертификата е с изтекла годност, тъй като е издаден за период до м.12.2018 г. В тази връзка, съдът не е съобразил, че сертификата е за годност на продукта е от фирмата вносител и той е за качеството на монтирания продукт; за това че монтирания продукт е годен за употреба. За формиране на сочения неправилен извод съдът не е съобразил, че съответните компетентни контролни служби извършват с предвидената от нормативната уредба периодичност проверки на басейна и съоръженията към него, като същите не са констатирали нарушение на правилата и/или отклонение от предвидените с приложимите норми изисквания. В производството не са били ангажирани доказателства, които да сочат за нередност на поддържаното в изправно състояние съоръжение и целия комплекс. За уважаване на исковете в оспорената част, съдът не е съобразил поведението на пострадалия. Същият е стъпил със сила на място, забранено за движение на посетители, тъй като има риск; забранена зона за движение на посетители- преливниците. В производството било установено, че ищецът със засилен ход е тръгнал да скача точно оттам. На тези места е имало обозначителни табели с указания, които не са спазени от пострадалия и именно поради това съдът е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението му. Неправилен е обаче определения от съда процент на съпричиняване, тъй като същият следва да бъде завишен и отговаря на поведението на ищеца.

3

Неправилно съдът приел, че употребата на алкохол от ищеца е без значение за настъпване на инцидента. Именно в състояние на прекомерна употреба на алкохол ищецът е нарушил описаните правила и се е държал грубо и арогантно с персонала на комплекса. С неправомерните си действия ищецът сам е допринесъл за настъпване на инцидента и причиняване на описаните му вреди- неимуществени и имуществени.

Заявява, че съдът в нарушение на материалния закон е определил размер на обезщетението за понесените от пострадалия неимуществени вреди. Последните не били и установени в процеса чрез събраните доказателства.

Ответникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца К. В. Я., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на постановеното решение в обжалваните от насрещните страни части съобразно изложените от тях доводи, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49 вр.чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на инцидент настъпил поради неправомерно бездействие на ответника изразяващо се в неполагането на дължимата грижа за осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна- решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна.

Уважаването на иск по чл.49 от ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване, че са възникнали вреди за ищеца, вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия по повод на работа, възложена от ответника. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна по своя характер отговорност на възложителя за вреди, 4 причинени по повод и при изпълнение на възложената работа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то, правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил действията по осигуряване правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане на басейна- решетка /преливник/ на отвора, през който се оттича водата на басейна.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.