Решение № 10646 от 02.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10646 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А А.А при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А.А Гражданско дело № 20241110107724 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Й. Ц. срещу „Хаджигрудев и син“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2023 год. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът-Р. Й. Ц. твърди, че е работил при ответника, като е заемал длъжността „автомонтьор“ в „Хаджигрудев и син“ ЕООД. Излага, че на 20.10.2023 год., при изпълнение на трудовите си задължения, е паднал от покрива на камион от 2 метра височина, в резултат на което е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил височинна политравма, черепно-мозъчна травма, подкожен хематом вдясно париетотемпорално, периорбитален хематом вдясно, аневризмална субарохноидна хеморагия в лява голямомозъчна хемисфера, малък субдурален хематом и малко контузионно огнище вляво темпорално, фрактури на черепни кости, фрактура на процесус транзверус на Тх5 вдясно и други наранявания. Твърди се, че вследствие на злополуката е претърпял болки и страдания за продължителен период от време, станал е меланхоличен, асоциален, раздразнителен, загубил е усещане за щастие в живота си, престанал е да полага грижи за семейството си и е станал безразличен към нещата, които са го радвали преди злополуката. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 70 000 лева /въз основа на молба с вх. № 242605/25.07.2024г. и с протоколно определение от 19.10.2024г., на основание чл.

214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера от 60 000 лева на 70 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, 1 ведно със законната лихва считано от настъпване на трудовата злополука-20.10.2023 год. до окончателното плащане. Претендират сторените в производството разноски.

Ответникът-„Хаджигрудев и син“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че при изпълнение на трудовите си задължения ищецът се е качил на стълба по свое усмотрение, за да извърши работа, която не му е възложена.

Навежда доводи, че ищецът е допуснал груба небрежност, като не е спазил предписаните правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.

Поддържа, че Р. Ц. има предхождащи заболявания, които са допринесли за настъпване на инцидента и са стани причина за задълбочаване на проявленията от нараняванията получени при злополуката. Твърди, че след инцидента ищецът не е предприел никакви действия, с които да положи грижа, за да се възстанови, като е извършвал и дейности, които са влошили здравословното му състояние, а именно скъсване на ставния хрущял на коляното.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В производството не е спорно обстоятелството, че към момента на настъпване на трудовата злополука между „Хаджигрудев и син“ ЕООД и Р. Й. Ц. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „Автомонтьор“. Този факт се установява и от Трудов договор №034/24.01.2023 год. В длъжностна характеристика за длъжността „Автомонтьор“, в Раздел II „Основни длъжностни задължения“ фигурират: организира и извършва технически прегледи и ремонти на автомобилите собственост на предприятието; да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран; да използва коректно машините, съоръженията и средствата за индивидуални и колективна защита; да уведомява съответните длъжностни лица за всеки случай на повреда, аварии и други, които създават опасност за неговото или на други хора здраве, така също и за възникналите трудови злополуки; да оказва съдействие за реализирането на всички мерки, свързани с осигуряване на безопасността и опазване на здравето на хората и за контрол в тази насока. В Раздел „Основни длъжностни права“ е посочено, че работникът има право да откаже и да преустанови изпълнението на възложена задача, работа или дейност при възникване на сериозна опасност за живота и здравето му, като за целта уведоми прекия си ръководител. Доколкото под длъжностната характеристика фигурира подпис в графа работник, а и този факт не се оспорва съдът приема, че тя е връчена на ищеца.

Видно от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, на Р. Й. Ц. е проведен първоначален инструктаж-на 15.09.2023 год. и периодични-на 02.05.2023 2 год. и 02.08.2023 год.. От страна на ищеца е подписана и декларация №034/24.01.2023 год., че е запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението му да ги спазва стриктно.

Приета като доказателство по делото е Епикриза от 24.10.2023 год. издадена от Военно-медицинска академия, Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, от която се установява, че на 20.10.2023г. Р. Й. е докаран от екип на бърза помощ в противошокова зала след височинна травма /падане от 2 метра в автосервиз/ в увредено общо състояние, като му е поставена диагноза височинна политравма, ЧМТ, подкожен хематом вдясно париетотемпорално, периорбитален хематом вдясно, САХ в лява голямомоъзъчна хемисфера, малък субдурален хематом и малко контузионно огнище вляво темпорално, фрактури на черепни кости, фрактура на процесус транзверзус на Тх5 вдясно.

Във връзка с инцидента, на 07.11.2023г., пред ТП на НОИ е депозирана декларация за трудова злополука от ответното дружество и с Разпореждане № 33664 от 19.12.2023г. на ТП на НОИ – София град, и на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката с Р. Й. Ц. на 20.10.2023г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че Р. Й.

Ц. е получил следните травматични увреждания: множествена травма /политравма/, черепно-мозъчна травма, състояща се от следните наранявания: контузия на мозъка средна по степен тежест, остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ хематом вляво темпорално с ширина до 6 мм, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /субарахноидален/ в лява хемисфера, малко контузионнокръвоизливно огнище в левия слепоочен/темпорален дял на мозъка с перифокален едем, без компресионно-дислокационен синдром, счуване на дясна слепоочна / темпорална кост/ до нивото на пирамидата, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна слепоочна-теменна област на главата, травматичен кръвоизлив на тъканите в дясна орбита-периорбитален хематом, травматични хематоми на горните клепачи на двете очи по-изразен вдясно с интензивно морав цвят, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна слепоочно-ябълчена област, травматичен кръвоизлив под конюнктививата на дясна очна ябълка, палпаторна болезненост и уплътнение на площ 8 см в диаметър в дясна слепоочно-теменна област на главата, лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на латералната стена на дясна орбита, счупване на дъгата на дясна ябълчена/зигоматична/ кост без фрагменти, травма на гръдния отдел на гръбначния стълб, състояща се от: счупване на напречния израстък на пети гръден прешлен Тн5, травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в луксация на акромиокалвикуларната става, лентовидно кръвонасядане с мораво-бледо-зеленикав цвят с размери 15/6/8 см. по горна и задна повърхност на дясно рамо към плешката, травматично кръвонасядане в лакътната свивка на лява ръка с размер 4/2 см., в средна 3 трета на двете подбедрици отпред по едно охлузване с кафеникава коричка вдясно с размери 2/0,3 см. диаметър и вляво с 1 см. в диаметър. Черепно-мозъчната травма е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето, опасно за живота поради развия се остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и травматичния кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в лява хемисфера. Останалите травми покривали признака на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че Р. Й. Ц. е търпял болки и страдания за период от 20-25 дни, първите 15 от които са били най-интензивни, като към настоящия момент се появявало еднократно месечно главоболие и болки в дясно рамо при движение. В първия месец от инцидента ищецът е имал ограничения в нормалната си физическа активност поради множеството контузии в главата и тялото. Вследствие на инцидента са налице остатъчни последици в зоната на фокална мозъчна атрофия след резорбцията на контузионно-кръвоизливното огнище в левия слепоочен/темпорален дял на мозъка и ограничена и болезнена аддукция на дясната ръка в рамото от сублуксацията на акромио-клавикуларната става. Повърхностните наранявания са изчезнали. За претърпяната черепно-мозъчна травма било препоръчително електрофизиологично изследване, тъй като слепоочният/темпорален дял е предразположен към поява на епилептиформени разряди след контузия.

При изслушване на заключението вещото лице посочва, че в резултат на внезапното травматично увреждане е настъпила контузия в левия слепоочен дял, в който част от мозъка е унищожен, и е образувана енцефаломалатична зона, която създава риск за получаване на епилептични припадъци в бъдеще. Установено е, че липсват данни за високо кръвно лягане преди травмата, като такава диагноза е поставена и лечение е предприето едва след злополуката.

От допълнителното заключение по съдебно-медицинската експертиза се установява, че не може да се направи обоснован извод, че скъсването на ставния хрущял на коляното е вследствие на процесния инцидент, доколкото увреждането се получава най-често при директна или усукваща травма на коляното с висок интензитет.

От разпита на свидетеля Д. Я. К.ов се установява, че работи в „Хаджигрудев и син“ ЕООД и в деня на настъпване на злополуката е бил на работа, но в друго помещение. Установява се, че е видял, че ищецът е мете мокра маса, като му е обяснил, че ще ремонтира фургона на камион. В показанията си свидетелят твърди, че е отправил съвет до ищеца да използва вишка, тъй като е по-удобно, но Р. Ц. го уверил, че ще се справи и го помолил да го остави. Установява, че по-късно е извикан от друг служител, тъй като ищецът е паднал на земята, с глътнат език, поради което му оказал първа помощ. Установява се, че на мястото на инцидента е имало вишка, маса и стълба, която била повалена на земята, а вишката не била използвана. Установява се, 4 че ищецът и друг път се е качвал на стълба за извършване на такъв вид дейности. В показанията си свидетелят излага, че преди злополуката ищецът се оплаквал от подагра, но не е чувал от него да страда от други заболявания. Установява се, че известно време след инцидента Р. Ц. се върнал работа, като не след дълго напуснал.

От показанията на свидетеля Асен П. Мирчев се установява, че познава ищеца от 2019 год., тъй като са били колеги в „Хаджигрудев и син“ ЕООД. В показанията си свидетелят твърди, че след злополуката от енергичен, весел и отзивчив човек ищецът се променил – станал бавен, заядлив, в лошо настроение, имал проблеми с паметта.

Заявява, че около 2 месеца същият бил в отпуск за временна неработоспособност, като след този период го посещавал и му помагал в поделението „Малашевци“.

От свидетелските показания на М. Р. Б., се установява, че докато работел в ответното дружество Р. Ц. е работил и в автосервиз, и железария, находящи се в квартал „Малашевци“, заедно с бивш служител на „Хаджигрудев и син“ ЕООД - Асен. Твърди, че 20 дни след злополуката е видял ищеца да работи в автосервиза, като не е забелязал същият да куца, да залита или да има някакви външни белези, промяна в походката.

От разпита на свидетеля С. В. С.а – снаха на ищеца се установява, след инцидента, около два месеца, Р. Ц. е живял с нея и сина си, тъй като не е можел да се обслужва сам и е трябвало да бъде под наблюдение, тъй като е приемал силни медикаменти. Твърди, че се е грижила за ищеца като е приготвяла храна, давала му е лекарствата и му е помагала при извършването на ежедневни битови дейности. Установява, че се е изправял трудно, бил в невъзможност дълго време да стои на краката си, поради което предимно лежал, изпитвал болки в рамото, лакътя и коляното. Освен болките от травматичните увреждания Р. Ц. изпитвал и безпокойство за здравословното и финансовото си състояние. Твърди, че след инцидента е започнал да забравя и вече не бил човека, на когото преди това можело да се разчита.