Определение № 1785 от 22.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1785 гр. София, 22.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20228002104195 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. И., чрез адв. Н. Н. от АК – Плевен, против въззивно решение № 172/10.05.2022 г. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 93/09.03.2023 г./, по в. гр. д. № 211/2022 г. на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното решение е отменено решение № 35/12.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4572/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта, в която съдът е постановил за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила контактите между М. А. А. и детето М. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. в гр....., а след изтичане на този срок – в дома, обитаван от бащата в гр. Л., като вместо това е постановил личните контакти между М. А. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А. А.. В останалата му част, касаеща определения режим на лични отношения между бащата М. А. А. и детето М.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата взема детето от дома на майката и го връща пак там, 30 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, - всяка нечетна година по време на коледните празници за времето от 10:00ч. на 24-ти декември до 18:00ч. на 25-ти декември; - всяка четна година по време на новогодишните празници за времето от 10:00ч. на 31- ви декември до 18:00ч. на 1-ви януари; - всяка четна година за времето на великденските празници - от 10:00ч. в събота/ Велика събота/ до 10:00ч. в понеделник /вторият ден на Великден/; за времето от 17:00ч. до 20:00ч. на рождения ден на бащата независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти, първоинстанционното решение е потвърдено.

1

В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: 1. Налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – М. А. А., не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че родители на детето М. М. А. са М. Г. И. и М. А. А.. С протоколно определение от 30.11.2017 г. по гр. д. № 5802/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен е било одобрено споразумение, с което упражняването на родителските права относно детето М. А. били предоставени на майката, при която да бъде и местоживеенето й. Със същото бил определен режим на лични отношения между детето и бащата – всяка първа и трета неделя от месеца от 9,00 часа до 17,00 часа и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и издръжка в размер на 130 лева месечно, която бащата е задължен да изплаща.

Констатирано е, че поради липса на доброволно изпълнение на влязлата в сила спогодба в частта за режима на лични контакти от страна на майката М. И., срещу нея било образувано изпълнително дело от М. А., като на майката е бил съставен и предупредителен протокол по ЗМВР. С медицински документи е установено, че детето М. е боледувало от различни заболявания – цистит, остър ларингит, остър фарингит, бронхопневмония, остър гастрит и др., от раждането си до момента, като са регистрирани по 2-3 заболявания на година и в част от случаите детето е било хоспитализирано. Установено е, че и двамата родители работят по трудово правоотношение, че в семейната среда на майката са осигурени подходящи битови условия за отглеждане на детето М., както и че бащата редовно изплаща определената издръжка. От приетия по делото социален доклад от ДСП – Ловеч е установено, че бащата работи в охранителна фирма и живее в гр. Л. в къща с две стаи, баня и тоалетна, собственост на неговия баща. Към момента на социалното проучване се извършвали ремонтни дейности в жилището и в него не се живеело. Със събраните от първоинстанционния съд свидетелските показания се 2 установило, че детето е привързано към баща си, чувства се добре в неговата компания и се радва, когато контактува с него, което се признавало и от майката. Поради астматичните пристъпи, които детето получава понякога, е необходимо възрастният човек, който полага грижи за него, да разполага с медицински принадлежности. Случвало се майката да не позволява да бъде осъществен определения режим на лични контакти на бащата с детето.

Понякога поради служебни ангажимент бащата не можел да осъществи личните си контакти с детето съгласно уредения режим, но винаги се стараел да е свободен от работа, за да се среща с детето. Последното било привързано и към баба си по бащина линия – св. М. А.. В повечето случаи майката допускала тя да осъществява контакти с детето по неговото местоживеене.

Бабата по бащина линия изразила желание по- често да вижда детето и да му бъде полезна с обучението, тъй като работила като начален учител и имала повече от 20 години професионален стаж.

Въззивният съд е посочил е, че съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, като основният смисъл на разпоредбата е, че следва да е налице новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на постановените мерки. При така изложената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че в случая е налице трайно изменение в обстоятелствата, при които е определен режимът на лични контакти с бащата – при определяне на режима на лични отношения детето е било на 9 месеца, а по време на производството по делото е навършило 4 години и половина.

Съдът е приел, че в интерес на детето е да бъде определен по-широк режим на лични контакти с бащата, като е посочил, че професията на последния не може да бъде пречка за определяне на разширен режим на контакти и че такива ограничения биха били дискриминационни.

От друга страна въззивният съд е приел, че незаконосъобразно първата инстанция е обсъдила къде следва да се извършват контактите между родител и дете и е постановила краен съдебен акт, в който е отграничила по периоди местата за осъществяване на тези контакти. Посочил е, че става въпрос за отношения между родител и дете, което към момента на постановяване на решението е навършило 5 години, познава баща, има изградени близки отношения с него и не са налице обстоятелства, които да налагат определянето на места за извършване на контактите между бащата и детето.

При тези мотиви и съобразявайки интереса на детето, за което е благоприятно да има контакти и с близките си по бащина линия, както и да посещава различни места, което ще способства за неговото развитие, въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която е определен разширен режим на лични отношения между бащата и детето с преспиване при бащата и е отменил като незаконосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е постановено за срок от 3 месеца от влизане на решението в сила контактите 3 между детето М. и бащата М. А. да се осъществяват в дома на бабата по бащина линия М. А..в гр. ..., а след изтичане на този срок в дома, обитаван от бащата в гр. Л., като вместо това е постановил личните контакти между детето и бащата да се осъществяват на места по избор на родителя – М. А..

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения от касатора въпрос. Същият е обуславящ изхода на спора, доколкото е от значение за правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, т.е. удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол. Не е осъществено обаче наведеното допълнително основание по смисъла на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този правен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Според трайната съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС – напр. решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г., IV г.о., решение № 60141/02.07.2021 г. по гр.д. № 3262/2020 г., III г.о., решение № 125/12.10.2017 г. по гр. д. № 4231/2016 г., III г.о. и др., въззивният съд е длъжен бъдат обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, като необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи е съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил всички оплаквания, изложени във въззивната жалба, които се отнасят до липсата на събрани доказателства за това дали в дома на бабата по бащина линия са налице подходящи условия за осъществяване режима на лични отношения между бащата и детето; обстоятелството, че бащата работи като охранител и е необходимо да отговаря на спешни повиквания, което пречи на контактите му с детето; необоснованост на преценката на съда, че за срок от 3 месеца ще бъде завършен започнатия ремонт в дома на бащата, поради който не е възможно там да се осъществяват контактите между бащата и детето; както и липсата на промени в обстоятелствата, при които е определен предходният 4 режим на контакти по спогодба между страните. Съдът е изложил мотиви, в които е съобразил наведените доводи и възражения , обсъдил е събраните по делото доказателства и ръководейки се от интереса на детето, е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, а именно по-високата възраст на детето и необходимостта от постоянен контакт между него и бащата, което налага определяне на разширен режим на лични отношения, но не са налице обстоятелства, които да налагат определянето на места за извършване на контактите между тях. Обсъдил е и възражението досежно затрудненията на бащата да осъществява личните контакти с детето поради служебни задължения, като е посочил, че професията на бащата не може да бъде пречка за определяне на разширен режим на контакти с детето, тъй като такива ограничения биха били дискриминационни. Поради това въззивният съд е постановил личните контакти между бащата М. А. и детето М. да се осъществяват на места по избор на родителя М. А., като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част.