Решение № 32 от 28.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ихтиман, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200898 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Т. Н. С., ЕГН: **********, с адрес в гр. Самоков, ул. „Тракия“ № 16, с рещу Наказателно постановление № 200274-001517/07.01.2021 г., издадено от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Твърди се, че връченото на жалбоподателката копие от АУАН е напълно нечетливо. Поддържа, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не са изброени доказателствата за това. Посочва, че изписването единствено на абревиатурите на нормативните актове, на основание, на които е санкционирана, а не на цялото им название, е затруднило реализирането правото и на защита.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателката, редовно 1 призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган - началника на РУ-Ихтиман, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

На 11.082020 г., около 14:13 ч., в с. Живково, на ул. Без име, ТП 822, в района на 30,00 км., с посока на движение от гр. Ихтиман към гр. Самоков, жалбоподателката Т. С., е управлявала моторно превозно средство, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № * (временен рег. номер), с настоящ рег. № *, със скорост от 103 км./ч., при разрешена такава 50 км./ч. в населено място, т.е. превишаване на скоростта над 50 км./ч.

Нарушението е установено с АТСС ТФР 1-М с фаб. № 588.

За констатираното нарушение, свидетелят Г. Д. М., на длъжност „инспектор“ в РУ-Ихтиман, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1636/20.11.2020 г. срещу Т. Н. С. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на свидетелката М. С. Г. и предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-0274-001517/07.01.2021 г., издадено от началника на РУИхтиман към ОДМВР-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 07.11.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – протокол № 9-41-14 от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимка, заповеди, писмо от Община Ихтиман и др., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и гласните доказателствени 2 средства – показанията на свидетеля –актосъставител Г. Д. М. и свидетелката М. С. Г..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Г. Д. М. се установява, че АУАН е съставен въз основа на данните от техническо средство, което е установило стойността на скоростта, а именно АТСС ТФР 1-М с фаб. № 588.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Въпреки тези констатации съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради съществено процесуално нарушение, изразяващо се в грешно посочване на датата на нарушението от страна на наказващия орган в наказателното постановление.

В процесното наказателно постановление е посочена като дата на извършване на нарушението 11.06.2020 г., в акта за установяване на административно нарушение е посочена датата - 11.08.2020 г. От прието по делото писмено доказателствено средство – снимка (л. 7 от делото) се установява, че датата на заснемане на нарушението е 11.08.2020 г., поради което съдът приема, че тя е грешно посочена в наказателното постановление.

В конкретния случай, в противоречие с чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, в НП наказващият орган погрешно е отразил, че нарушението е извършено на 11.06.2020 г. Тази грешка е съществена, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок нарушава 3 правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган.

Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Нещо повече, неправилното посочване на датата на нарушението възпрепятства да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-001517/07.01.2021 г., издадено от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР-София, с което на Т. Н.

С., ЕГН: **********, с адрес в гр. Самоков, ул. „Тракия“ № 16, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4