Решение № 25 от 23.01.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по подадена жалба № 15765/25.11.2025 г.

/инкорпорирана във възражение/, подадена от адв. Д. П. в качеството на процесуален представител на длъжника М. Я. срещу действия на ЧСИ П. М., по образувано изпълнително дело № 330/2025 г., касаещи налагане на възбрана и извършване на опис и оценка на посочен недвижим имот – ½ ид. част от жилище, намиращо се в гр. З., ***, бл. 201, вх. В, ет. 4, ап. 12, с идентификатор ***. В жалбата се излагат доводи, че спрямо посочения имот са предприети действия по опис и оценка, като този имот представлява единствено жилище и е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК. С оглед изложеното се иска да не бъдат предприемани изпълнителни действия по отношение на описания имот - налагане на възбрана и извършване на опис.

Взискателят З. Г. ЕГН ********** е депозирала писмено възражение, в което сочи, че процесният апартамент не е несеквестируем тъй като длъжникът се е разпоредил с друго свое жилище, намиращо се в с. Е. Р.. В тази връзка било образувано производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Възбраната на спорния имот е наложена на 02.09.2025 г., а длъжникът се разпоредил с имота в с. Е. Р. на 11.09.2025 г. Твърди се, че описът на несеквестируема вещ е допустим изпълнителен способ и на това основани жалбата следва да се остави без уважение. Обръща внимание, че е пропуснат срока за обжалване на наложената възбрана, като е поискано с нарочна молба, 1 съдът да се произнесе по отношение евентуалната несеквестируемост на имуществото.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на възраженията, с позоваване на застъпеното от ВКС становище в т. 1 от ТР № 2/ 2013 от 26.06.2015 г., съгласно което, налагането на възбрана, както и извършването на опис и оценка на несеквестируем недвижим имот са допустими изпълнителни действия и същите изпълнителни действия не нарушават несеквестируемостта.

Жалбата е допустима, тъй като с нея се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В цитираното тълкувателно решение се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

Жалбата е процесуално допустима, подаден е в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/ и с нея се обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а същото съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК е от кръга на действията, които длъжникът може да обжалва. Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата. С оглед възражението на взискателя, че длъжникът е пропуснал възможността да упражни правото си на жалба срещу насочването на изпълнението върху имущество, настоящата инстанция счита че, предоставения с разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК двуседмичен срок от съобщението на действието – за което е била призована страната, /в случая Призовка за принудително изпълнение изх. № 8767/04.11.2025 г. на ЧРС, връчена на 12.11.2025 г./, е спазен. Видно е, че Възражение вх. № 15765/25.11.2025 г. е входирано в деловодството на ЧСИ на 25.11.2025 г., което води до неоснователност на разглежданото възражение за просроченост.

Допълнително, без значение за допустимостта на жалбата е кога жалбоподателят е узнал за насрочената публична продан, доколкото той не обжалва това конкретно изпълнително действие, а насочването на изпълнението върху несеквестируемо негово имущество изобщо. Ето защо възражението на взискателя – З. Г. за недопустимост на жалбата поради просрочието е неоснователно.

2

Предвид изложеното жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оплакванията в жалбата се основават на твърденията за несеквестируемост на описания недвижим имот по силата на чл. 444, т. 7 ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжник - физическо лице: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи /каквато вещ е процесния недвижим имот/ е забрана за тяхното осребряване, като извършването от съдебния изпълнител на действията налагане на възбрана и опис на непотребима вещ и назначаване при описа на вещо лице за оценяването не са несъвместими с несеквестируемостта, т. к. не са действия по осребряването на имота, а са насочени към неговото задържане в патримониума на длъжника, съответно /възбраната/ и към неговото индивидуализиране /описа/. Затова те се явяват допустими действия, поради което не подлежат на отмяна.

С решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че при налагането на възбраната, съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Както се посочи, несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум.

Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът - друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които той изисква и събира, включително от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл.

483 ГПК).

В настоящото производство се установява, че към датата на изпълнението – 27.08.2025 г. /налагане на възбрана върху недвижим имот/, длъжникът Я. е притежавал и друго жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, като на 11.09.2025 г., с последващи действия, се разпорежда с правото на собственост – спрямо това второ жилище. Видно от справка на службата по 3 вписвания, на 11.09.2025 г., длъжникът Я. е дарил правото на собственост на притежаваните от него 5/12 ид. ч. от парцел – УПИ VII-85, 86, с площ по док.

228.000 кв. м., отреден за ПИ № 85 от които 217 кв. м. участват в УПИ VII-85, 86 и 11 кв.м. в улична регулация, Община З., с . Е. Р., *** на С.

М.ов Я., ЕГН **********. Спрямо същия имот в цитираната справка фигурира вписване на ИМ, предявен от З. Г. по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като от съдържанието на текста се установява, съществуването на построено паянтово жилище с площ 60 кв.м. в имота. Относно това жилище, взискателят твърди, че 5/12 ид.ч. от правото на собственост принадлежат на длъжника Я., с което противопоставя аргумент срещу твърдението, че Я. не притежава собственост върху жилище извън недвижим имот в сграда с идентификатор:

***/ в гр. З..

С оглед данните от регистъра на Службата по вписванията, се достига до заключение, че към 27.11.2025 г., /извършване на описа/, процесният имот в сграда с идентификатор: ***/, самостоятелен обект в сграда, с площ по док. 89.010 кв. м. в гр. З., ***, бл. 201, ет. 4, ап. 12 се явява единствено жилище на длъжника М. Я.. Без значение в случая е обстоятелството, че взискателят е инициирал провеждане на нарочно производство, в което иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Към момента на извършване на описа, няма данни да е приключило в влязъл в сила съдебен акт производството по чл. 135 от ЗЗД, поради което следва че към този момент длъжникът Я. не притежава правото на собственост на друг имот, а именно 5/12 ид. ч. от имота в с. Е. Р., които е дарил на сина си С. Я..

До идентичен извод е достигнал и ЧСИ, в резултат от което постановил отказ да уважи искането на взискателя Г. за насрочване на публична продан на собствените на длъжника Я. ½ ид. части от имота в сграда с идентификатор:

***, обективиран в съответно разпореждане.

Предвид изложеното оспореното налагане на възбрана и насрочване на опис над недвижимия имот не представляват незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и не подлежи на отмяна.

От така изложеното се налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ответникът по жалбата – взискателят не е претендирал разноски по делото и такива не следва да се присъдят с решението.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ***, бл. 201, вх. 4, ап. 12 - длъжник по изпълнително дело № 330/2025 г. по описа на ЧСИ П. М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – С., против действията на съдебния изпълнител, 4 изразяващи се в насочване на изпълнение /налагане на възбрана и насочване на опис/, върху недвижим имот представляващ ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. З., общ. З., обл. С., с адрес: гр. З., ***, бл. 201, вх. В, ет. 4, ап. 12, с твърдението, че имотът се явява несеквестируемо имущество по смисъл на чл. 444, т. 7 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5