Решение № 6161 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6161 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110124744 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Д. Ж. И. срещу Б. Й. Н., иск с правно основание чл. 73 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД от Д. Ж. И. срещу Нотариус Ц.Д.Д., с рег. № ****** от регистъра на НК, с искане ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 17133 лв., в резултат на извършена продажба на МПС, марка „Ауди“, модел „А8“, рама № *************, двигател – **********, с рег. № **********, обективирана в договор за покупко-продажба на МПС с нотариално удостоверяване на подписите, рег. № 268 НК, с рег. № 9265 от 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от подаване на исковата молба - 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 246.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2023 г. до 26.04.2024 г.

Ищцата твърди, че с ответника Б. Й. Н. имали сключен граждански брак от 05.08.2012 г., като с протоколно решение № 130/21.07.2020 г. постановено по гр.д. № 348/2020 г. по описа на Районен съд – *********, влязло в сила на 21.07.2020 г. бил прекратен сключеният между Б. Й. Н. и Д. Ж. И. брак по взаимно съгласие и съгласно одобрено от съда споразумение. Поддържа, че със споразумението всички придобити по време на брака имущество от СИО били поделени доброволно и занапред и са се разбрали да нямат претенции един към друг по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 29 от СК.

Твърди се, че на дата 12.11.2019 г. съгласно договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите било закупено МПС – марка „Ауди“, модел „А8“, Рама № *************, двигател – **********, с рег. № 1

********, като по – късно е променен на рег. № **********. Сочи, че автомобилът бил закупен преди подаване на исковата молба за разтрогване на брака, както и преди датата на влизане в сила на решението, като счита, че в този случай придобитото МПС е в режим на СИО. Изтъква, че на дата 31.10.2023 г. с договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите – рег. № 9265 от 31.10.2023 г. било продадено процесното МПС – марка „Ауди“, модел „А8“, рама № *************, двигател – **********, с ДК № ********** за сумата от 7300 лева, като в момента на продажбата е в режим на обикновена съсобственост. Счита, че МПС – то било продадено на занижена стойност. Заявява, че ответникът Б. Й. Н. не бил уведомил ищцата за своето намерение да продава общата им движима вещ, както и не е съгласувал продажната му цена и не е заплатил полагащите й се 50 % от продажната му цена. Твърди, че е научила за извършената продажба след депозиране на писмо с вх. № 433200 – 22013/28.02.2024 г. в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и получаване на отговор с писмо рег. № 433200-41880/16.04.2024 г.

Изтъква, че нотариус Цвета Дечева с рег. № ****** от регистъра на НК не била извършила следващите и се, съгласно ЗННД действия в нотариалното производство, като била заверила нищожен договор за покупко – продажба на МПС от 31.10.2023 г. Счита, че следвало да извърши действия по чл. 19 от ЗННД с оглед установяване на факти и обстоятелства, относно това дали процесната движима вещ е в режим на СИО, обикновена съсобственост или еднолична собственост. Поддържа, че не е изискала протоколно решение № 130/21.07.2020 г. постановено по гр.д. № 348/2020 г. по описа на Районен съд – *********, както и не била извършила справка в Национална база „Население“ при МРРБ, относно отразената дата на разтрогване на брака.

Между ответниците по делото била налице солидарна отговорност, тъй като съгласно чл. 73 от ЗННД нотариуса носи имуществена отговорност за вредите причинени от виновно неизпълнение на негови задължения. Поддържа, че нотариуса не е извършил прочит, проверка и тълкуване на Решение за развод от което да установи, че същото е постановило прекратяване на брака.

Заявява, че след прекратяване на брака, ако едната от страните в срок от една година не заведяла дело за делба или доказване на принос в придобиването на някоя вещ, то счита, че по отношение на всички придобити вещи по време на брака в режим на СИО се приема, че преминават в режим на обикновена съсобственост в съотношение 50/50 процента. Моли съда да уважи така предявения иск. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, прави увеличение на размера на предявените осъдителни искове и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ответника Н..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Й. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага твърдения, че процесният автомобил, макар и закупен по време на брака, не е придобит в режим на СИО, а същият бил закупен със средства дарени от неговите родители. След закупуването на автомобила през 2019 г. същият изцяло бил поддържан от този ответник. Съгласно т. 5 и т. 10 от споразумението автомобилът ставал 2 собственост единствено на ответника. При осъществяване на продажбата били спазени всички изисквания на закона, тъй като автомобилът бил лична собственост на ответника. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника нотариус Ц.Д.Д., с който се оспорва предявения иск. Оспорват се изложените фактически твърдения в исковата молба, в т. ч. обстоятелството, че процесният договор бил заверен от този ответник. Излагат се твърдения, че не бил реализиран фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Излага твърдения, че към момента на сделката ищцата не е била собственик на процесния автомобил.

Посочва, че се спазени нормативните изискванията при изповядване на сделката, като за ответника с оглед премета на сделката нямало задължение за справка в базите данни. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Третото лице помагач ЮЛ взема становище по главните искове, като счита същите за неоснователни, доколкото уважаването на предявените искове би довело до неоснователно обогатяване на за ищцата. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице помагач С. А. Х. взема становище по главните искове, като счита същите за неоснователни. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба.

С определение от 20.10.2025 г. постановено по настоящото дело е допуснато на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличение на размера на предявените искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 73 ЗННД, като същите да се считат предявени за сумата от 17133 лв.

Предявен е насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 с искане да се приеме за установено в отношенията между Б. Й. Н. и Д. Ж. И., че на основание чл. 23, ал. 1 от СК, Б. Й. Н. към дата 12.11.2019 г. е бил изключителен собственик по силата на пълна трансформация на негово лично имущество, на придобития по време на брака им лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ********, рама № *************, двигател № **********, цвят: черен металик, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК с искане да се приеме за установено в отношенията между Б. Й. Н. и Д. Ж. И., че на основание чл. 23, ал. 2 от СК, Б. Й. Н., към дата 12.11.2019 г. е бил собственик на 99 % идеални части от правото на собственост на придобития по време на брака им лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № ********, рама № *************, двигател № **********, цвят: черен металик.

В насрещната искова молба се поддържа, че средствата за заплащане на цената на автомобила в размер на 3000 лв., били дарени на ответника от 3 неговите родители – Й. Н. и А. Н., като подарък в знак на обич и признателност. Поддържа, че неговите родители са имали собствен недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в ********* за сумата от 7000 лева, като с част от тези пери, спестени от продажбата, неговите родители са дали безвъзмездно сумата от 3000 лв. за да си закупи ответникът процесния лек автомобил като подарък. Изтъква, че ищцата няма никакъв принос, тъй като е налице трансформация на извън семейни средства за придобиване на процесното МПС през време на брака.

Твърди, че изключителен собственик по силата на трансформацията.

Поддържа, че е инициирал смяна на регистрационния номер на процесния автомобил, поради което му било издадено свидетелство за регистрация от 18.10.2022 г., в което е отразено, че ответникът Б. Н. е единствен собственик.

Изтъква, че след закупуването на автомобила, до момента на неговата продажба на дата 31.10.2023 г. ищецът е поддържал същият изцяло за своя сметка, като е заплащал всички необходими разходи, включително за данъци и застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че само той е бил собственик на процесното МПС, от момента на придобиването му до момента на разпореждането със същия на дата 31.10.2023 г. Изтъква, че ответницата никога не е декларирала собствеността, не е заплащала данъци и такси за процесния автомобил тъй като не е била със съзнанието, че автомобилът бил нейна собственост. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Д. Ж. И. е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск е недопустим и алтернативно неоснователен. Счита, че е налице преклузия, тъй като съгласно чл. 31 от СК искове за доказване на принос на МПС придобито в условията и съгласно чл.

21 от СК се предявяват в срок до една година от датата на прекратяване на брака. Оспорва твърдението, че процесния автомобил е придобит единствено от Б. Н., тъй като е закупен изцяло само като принос и с парични средства предоставени от ответницата по насрещния иск – Д. Ж. И.. Заявява, че преди закупуването на процесното МПС, Б. Н. не е имал законни доходи и приходи, като в тази връзка при извършена ревизия от органите по приходите – ТД на НАП София, бил декларирал принос за процесния автомобил и за издръжка на семейството единствено от доходите на бившата му съпруга – Д. Ж. И..

Оспорва родителите на ищеца да са предоставяли сума в размер от 3000 лв. за закупуване на процесния автомобил, тъй като това не е отразено и не е декларирано в извършеното ревизионно производство на Б. Н. към този момент. Счита, че за органите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, собственик на автомобила е това лице посочено в договора за покупко – продажба на МПС, като не се взима предвид, че и други лица са собственици в режим на СИО. Поддържа, че наличието и притежанието на квитанции за платени застраховки и застрахователни полици не доказват тяхното плащане от страна на ищеца по насрещния иск. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск, като недопустим, а по същество като неоснователен. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

4

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено решение от 21.07.2020 г. постановено по гр. д. № 348/2020 г. по описа на РС- *********, съгласно което е прекратен сключения с акт № 0239 от 05.08.2012 г. граждански брак между Д. Ж. И. – Н. и Б. Й. Н., като е утвърдено постигнатото споразумение. Съгласно споразумението всички придобити по време на брака имущество от съпружеска имуществена общност били поделени доброволно и занапред съгласно изискванията на СК.