Решение № 559 от 20.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Търговище, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100929 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата Ю. Й. Д. твърди в исковата си молба, че с ответника - Р. Й. Г. са сестра и брат. Наследници са на баща си Й. Г. А., с ЕГН **********, починал в гр.Търговище, на 20.04.2005г.

Приживе баща им е закупил имот в с. Стр., общ. Т., а именно: Част от поземлен имот № 360 в кв.32 по плана на с.Стража, който попада в УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. , ведно с построеното в него жилище с площ от 60 кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ-356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361.

Ищцата многократно е посещавала имота, но през 2023г. ответникът на 24.02.2023г. си е извадил нотариален акт за собственост по давностно владение № 121, том II, дело 231 дв.вх.№79-0 на СВ Търговище.

Ответникът неправомерно си е извадил нотариален акт за целия имот, а не за една втора идеална част от него, колкото му се полага по наследство.

Ищцата Ю. Й. Д. с писмена покана поканила на 15.03.2024г. ответникът в 7-дневен срок от получаване на поканата да и предаде ползването на ½ ид.ч. от имота, посочен по-горе и да и заплаща обезщетение за ползваната част в размер на 100 лв. месечно, но до настоящия момент ответникът не е реагирал по никакъв начин.

За ищцата се поражда правен интерес да установи по отношение на брат си Р. Й. Г., че е собственик на ½ ид.ч. от посочения по горе недвижим имот, оставен в наследство от баща им Й. Г. А. поч. на 20.04.2005г 1

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя – ищцата е собственик по наследство от баща си Й. Г. А. на ½ ид.ч. от поземлен имот № 360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража, община и област Търговище, ведно с построеното в него жилище от 60 кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361.

Моли ответникът да бъде осъден да и заплаща обезщетение за ползваната нейна собствена 1/2 идеална част от имота в размер на 100 лв. месечно, считано 21.03.2024г. /след изтичане на 7-дневния срок за доброволно плащане/, ведно със законната лихва от тази дата – 21.03.2024г.

Редовно пР.ана в открито заседание ищцата не се яви лично и се представлява от адв. С. от АК-Търговище, който поддържа иска за собственост на ищцата на 1/2 ид.част от процесния имот, въз основа на наследствено правоприемство. И хода на устните състезания подчертава, че ищцата е придобила и е собственик на ½ ид.част от имота по наследство, тя не претендира, че е придобила тази ½ ид.ч. по давност. Моли да бъде уважен иска, като съдът постанови решение, с което признава по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. по наследство, както и да бъде осъден ответника да и заплати обезщетение в размер на по 100 лв.- месечно за това, че е била лишена от ползването на собствената си 1/2 ид.ч., считано 21.03.2024г. /след изтичане на 7-дневния срок за доброволно плащане/ до завеждане на иска, ведно със законната лихва от тази дата – 21.03.2024г. до окончателното изплащане, както и да и бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаде писмен отговор видно от който, който счита иска за допустим, но неоснователен.

В исковата молба са наведени твърдения, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на страните, а фактическата обстановка се изчерпва с думите: „многократно е посещавала имота, но през 2023 г. ответника на 24.02.2023 г. си е извадил нотариален акт по давностно владение...”

Процесният имот всъщност повече от 20 години не е бил посещаван от ищцата. Тя живее в гр. Варна от дълги години, докато ответникът е живял в имота със своите родители, за които се е грижил. Именно затова още приживе те му предоставят владението на същия.

Ответникът прави редица подобрения върху имота през годините, наема майстори и го отремонтира, изграждат баня и тоалетна.

Ищцата нито е участвала в ремонтите, нито е участвала в поддръжката, не е живяла там, а противно и на отбелязаното не го е и посещавала.

Ответникът живее там още преди смъртта на родителите си, а след смъртта на баща си продължава да живее там.

2

Единствено ответникът и съпругата му обработват градината - има около 30 овощни дръвчета - сливи, круша, вишна, ябълки, орехи, кайсии и череши, които са сети около 2010 г. Отпред има асма, която се поддържа. Сеят си и зеленчуци - домати, чушки и др.

Партидата за ел.енергия още от 1995 г. е на името на ответника. През същата година се правят и редица подобрения върху имота. Като след това през 2011-2012 г. се правят още ремонти.

Голяма част от хората в селото дори не познават сестрата на ответника именно поради факта, че същата почти не е посещавала селото, а още помалко процесиия имот. Не е заявявала и претенции към имота до снабдяването на ответника с нотариален акт /на 24.02.2023г./ , след което изпраща и приложената покана /от 15.03.2024г./.

През целия период: от предоставянето на имота приживе от баща му около 1995г. до изпращане на поканата - през 2024г. , претенции не са заявявани от страна на ищцата, не е посещавала имота, не го е обработвала, не го е ремонтирала или поддържала. През всички тези години /29 г., а след смъртта на баща им са 19 год./ владението на ответника е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Ответникът е придобил собствеността върху целия имот по давностно владение.

Редовно пР.ан ответникът не се яви лично в открито заседание и се представлява от адв. Р. Евл. Р. от АК-Търговище, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни обстоятелствата, а и видно от удостоверение за наследници, ищцата Ю. Й. Д. и ответникът Р. Й. Г. са сестра и брат, законни наследници на своя баща Й. Г. А., вдовец, починал на 20.04.2005г. Бай Й. починал през 2005г., а неговата съпруга – Сл., поч. 2003г.

Ищцата Ю. и съпругът и Цв., който починал някъде през 2006г., са си купили и имат своя семейна къща, която се намира в долния край на с. Стр..

Ц. /съпругът на Ю./ казвал пред св. А. и съпругът и, тъй като били много близки семейни приятели и често се събирали, че трябва да приберат от друго село бабата и дядото /родителите на жена му/, намерил им е къща в с. Стража, но дядото нямал толкова пари и Ц. му дал 6000 лв. да я купи, които пари дядото после му върнал. Св. Р., който от 1985г. живее в с. Стража, дори знае, че преди това в тази къща живеел един стар човек, явно самотен, защото бил починал и той го е изнесъл навън. Тогава къщата била „едно нищо, напълно блокирана“, преди да я купи бай Й. и е трябвало да се ремонтира, за да стане за живеене. Точно тази къща е спорната, тя се намира в горния край на с.

Стража и там са живели до смъртта си родителите на страните по делото – Й. и Сл.. Първо в с. Стража дошъл бай Й. и после баба Сл., която се разболяла много тежко, останала на легло и Ю. я прибрала в къщата си у тях и се 3 грижила за нея , и я гледала така две години, като и св. А, която живеела в къща срещу къщата на Ю. и Ц. в с. Стража ходила лично да и помага, да обслужват майка и. През това време, докато в тези две години се грижила у дома си /в къщата им с Ц./ за майка си, Ю. помагала на баща си - вземала му дрехите да ги пере, готвила му храна и я носила в къщата му или той сам идвал да си вземе храна и да си донесе дрехите за пране. След като починала баба Сл. в къщата с бай Й. живеел сина му Р., той се грижил за него, а след смъртта на бай Й. в къщата останали да живеят Р. и жена му Н.

Видно е от приложената скица на процесния имот - поземлен имот № 360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража, община и област Търговище, че по разписен лист към регулационния план, одобрен 1984г., имотът е записан на Й. Г. А.. По-късно, през 1995г. ответникът е декларирал използване на ел.енергия само за битови нужди и на негово име е издаден Акт аз въвеждане в експлоатация на обект еднофамилна къща в с. Стража. Ответникът представи писмени доказателства за закупуване строителни материали във връзка с извършвани строително монтажни и ремонтни работи в къщата в с. Стража, фактури и в оригинал от 13.07.1995г., изд. от

„Терснаб“-Търговище, „Електроразпределение“Търговище, както и стокови разписки за закупени материали от ЕТ „ЛаксИван Й.“- Търговище в периода от 05.06.2011г. до 15.06.2011г. От представените удостоверения за данъчна оценка и приходни квитанции е безспорно, че от 2007г. до 2022г. ищцата е плащала на общината данъци за 1/2 ид.ч. от въпросния имот в с. Стража.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл.587 ал.2 от ГПК № 50, том I, рег.№ 730, дело № 25 от 24.02.2023г. по описа на нотариус Св. И.-нотариус № 735 на Нотариалната камара /съответно нот.акт № 121, том II, дело № 341 от 24.02.2023г. по описа на Служба по вписваниятаТърговище/, ответникът – Р. Й. Г. е признат за собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот, а именно: част от поземлен имот № 360, за което е отреден УПИ Х-360 в кв.32 с площ от 1100 кв.м. в с.Стража, община и област Търговище, ведно с построеното в него жилище от 60 кв.м., при граници: улица, УПИ ХШ-356, УПИ IX-360 и УПИ XI-361. Не е спорно, че преди ответника, родителите на страните, не са имали нотариален акт или друг документ за собственост. Видно от постановлението от 24.02.2023г. на нотариуса по приложеното нотариално дело, прието е, че владението на Р. Й.

Г. протича необезпокоявано и непрекъснато повече от 21 години със съзнанието, че е собственост на молителя от когато е предаден от родителите му.

За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита две групи от по трима свидетели: посочените от ищцата – 1. В. Н. А.; 2. Н. А. М., син на първата свидетелка; 3. В. Б. Д., и посочени от ответника – 4. С. М. Я., 5. О. Х.

Х., 6. Ф. Ф. Р.

Св. А. знае, че Ю. с една роднина-леля Д. /Й./, ходила при Р. да прави 4 опити да се разберат „като брат и сестра“ за къщата. Един път, когато се връщала, след като ходила до къщата, Ю. била много разтревожена и разплакана, защото брат и го нямало, но жена му била там и като разбрала защо идва и казала, че няма да види нито лев от тази къща и да се маха.

Съпругата на Р. е забранила на сестра му да ходи в къщата след смъртта на баща им т.е. след 2005г. Около 2008г. Ю. се разболяла от пневмония и дъщеря и я прибрала в гр. Варна. Есента Ю. си отивала във Варна, където живеела при дъщеря си през зимата, а пролетта и лятото живеела в с. Стража в къщата, която купили със съпруга си и тя е срещу къщата на св. А., а не в къщата на родителите и. Тя като си идвала в с. Стража си оставала в нейната къща. Св. А. не е виждала Ю. да е в двора на къщата, в която живее Р., да работи нещо там по двора. Ю. като си идвала в с. Стража ходила при брат си да търси разбирателство за имота, но нищо не постигнала – „Тя в крайна сметка не успя да се разбере с брат си за имота.“

Св. М. разказа за един случай, когато е бил помолен от майка си /св. А./ някъде през 2013-2014г. да закара Ю. заедно с нея една баба до наследствената и къща в горния край на с. Стража. Ю. обяснила на свидетеля, че тя има дял от въпросната къща, а другия дял е на брат и. Закарал ги, оставил ги и двете пред входната врата на къщата, но от там насетне няма информация какво е станало. По-късно разбрал, че Ю. и брат и имат някаква дрязги, някакви вътрешни проблеми, и тя не е била желана да влиза в тази наследствена къща.

Впечатленията на св. Д. са от времето когато тя се грижила за майка си в тяхната къща /на нея и мъжа и Цв./ и от времето когато веднъж я видял да носи багаж и малко храна на баща си в къщата му в горната махала. Св. Д. каза, че не познава бащата на Ю., нито къщата му знае, нито брат и познава.