Определение № 375 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълвненшие на парично задължение по чл.410 ГПК № 10760 от 18.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 18786/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XI V гр.св, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. Д. с ЕГН: ********** за горницата над присъдените 1088,91 лв. до претендираните 2831,58 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази горница от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2024 г. до окончателното плащане; горницата над присъдените 104,49 лв. до претендираните 246,31 лв. – възнаградителна лихва; сумата от 819,32 лв. – обезщетение за забава от 08.08.2022г. до 30.10.2024г., които вземания произтичат от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD – 15749787 от 17.02.2018г., вземанията по който са прехвърлени на 08.08.2022 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми.

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

1

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Видно от документите към заявлението, в чл.4 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и И. Д. Д., кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора. За ползването на тази услуга ще се подписва приложение към договора с конкретни параметри, а неплатените вноски по тази услуга се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Представено е приложение, подписано за покупка на стоки, извършена на 17.02.2018г., с уговорена обща цена на стоките от 999 лв., размер на кредита от 1088,91 лв., месечна погасителна вноска от 99,45 лв., брой на погасителни вноски 12, обща стойност на плащанията от 1193,40 лв., ГПР 17,31%, лихвен процент 16,07 лв. Съгласно чл.4 от Договора Неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че посредством тази уговорка възнаградителната лихва за неплатените вноски за закупените стоки по договора се капитализира и се олихвява също с възнаградителна лихва.

В чл.14 от Договора е предвидено, че всички такси, дължими на кредитора също се удържат от разполагаемия кредитен лимит. По този начин същите ще се олихвяват с възнаградителна лихва.

Налице е обоснована вероятност за неравноправност на посочените клаузи от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит и за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, при което и потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл. 23 от ЗПК.

Налице е още едно и самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението.

2

В случая една страна вземането п о чл. 23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това договор за цесия не е представен със заявлението. След като заявителят основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия, той е длъжен да установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези вземания правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълвненшие на парично задължение по чл.410 ГПК № 10760 от 18.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 18786/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XI V гр.св, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. Д. с ЕГН: ********** за горницата над присъдените 1088,91 лв. до претендираните 2831,58 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази горница от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2024 г. до окончателното плащане; горницата над присъдените 104,49 лв. до претендираните 246,31 лв. – възнаградителна лихва; сумата от 819,32 лв. – обезщетение за забава от 08.08.2022г. до 30.10.2024г., които вземания произтичат от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD – 15749787 от 17.02.2018г., вземанията по който са прехвърлени на 08.08.2022 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3