Решение № 260040 от 10.11.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 414 град Горна Оряховица, 10.11.2020 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 570 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.Т. е останал недоволен и чрез защитника адв. С.Х. *** обжалва електронен фиш серия

К № 2561240, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Електронният фиш не съдържал изискуемото съгласно закона съдържание. При издаване на фиша не били спазени правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (по-нататък Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.).

Нарушението било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, които се отнасяли до различни нарушения. В резултат на това жалбоподателят не можел да разбере за кое от двете нарушения е наказан и да организира защитата си. Оспорва фактическите констатации във фиша, че измерената превишена скорост е скоростта на посочения във фиша автомобил, че използваното техническо средство е било изправно и е функционирало правилно, че към посочената във фиша дата в участъка от пътя, на който е заснето нарушението, е имало поставен знак В26, както че мястото за контрол е било означено с пътен знак Е24. В допълнително писмено становище от 04.09.2020 г. посочва, че на приложената към преписката снимка е заснето и друго моторно превозно средство, поради което не можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от двете заснети превозни е извършено нарушението. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2018 г. в 10:00 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се в посока към гр. В. със скорост 96 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Б.А.Т. в качеството ѝ на законен представител на дружеството собственик на автомобила „А.” ООД, ЕИК ***, бил издаден електронен фиш серия К № 2294471, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 93 км/ч.

В законния срок Б.А.Т. подала до ОД на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която декларирала, че към посочените във фиша дата и час на нарушението заснетият автомобил е бил във владение на жалбоподателя С.М.Т.. Към декларацията Т. приложила копие от свидетелството за управление на жалбоподателя.

Въз основа на така подадената декларация на 22.02.2019 г.

ОД на МВР – Велико Търново издала обжалвания електронен фиш серия К № 2561240, с който за заснетото нарушение на жалбоподателя С.М.Т. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.

Така издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.07.2020 г. (разписката на л. 21 и справката на л. 20). На 16.07.2020 г. подадената от защитника адв. С.Х. жалба против електронния фиш била заведена в ОД на МВР – Х..

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

Противно на поддържаното в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа надлежно описание на нарушението и надлежно посочване на мястото на нарушението и на нарушените законни разпоредби.

Нарушение е описано с израза „е извършено нарушение за скорост“ и с посочване на максимално разрешената скорост в съответния участък от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на скоростта (чрез израза „въведено с ПЗ В-26“), с посочване на приетата за установена скорост на движение на автомобила и на превишението на установената скорост над максимално разрешената, както и чрез посочване на посоката на движение на автомобила („в посока към гр. В.“).

Мястото на нарушението е посочено надлежно с израза „(на) ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр.

В.“. Така използваният израз позволява да се определи с точност до 1 м участъкът от конкретния път, съставляващ мястото на нарушението, като съдържа и информация за посоката на движение на автомобила и за общината, на чиято територия нарушението е извършено. По този начин мястото на нарушението е конкретизирано в максимална степен, която позволява същото да се установи на цитираната по-долу схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка, както и да се определи териториалната компетентност на областната дирекция на МВР, която е издала фиша, и местната подсъдност на делото, образувано по жалба срещу фиша.

Нарушената законна разпоредба е посочена с израза

„нарушение на член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“.

Неоснователен е развитият в жалбата довод, че като нарушени разпоредби били посочени и двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да разбере за кое от двете нарушения е наказан. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл.

21, ал.2 от ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушаване на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

Неоснователен е и доводът, че при издаване на обжалвания фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на собственика на заснетото моторно превозно средство. Към изпратената в съда преписка е приложена справка за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л. 18). Посочената справка е била на разположение на жалбоподателя и на неговия защитник в продължение на повече от седем дни преди датата на първото по делото заседание, като в писменото становище, депозирано на 04.09.2020 г. (л. 40 – 41), защитникът адв. С.Х. (на която е разрешен и дистанционен достъп до делото – л. 36) е направила изрично искане да се приемат като писмени доказателства материалите по изпратената в съда административнонаказателна преписка. При това положение съдът приема, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае с данните от справката за собствеността на заснетия автомобил още преди първото по делото заседание и да допълни жалбата си със съответните оплаквания и искания във връзка със собствеността на автомобила. Нещо повече. От цитираната справка за собствеността на автомобила се установява, че жалбоподателят е лицето, което е получило издаденото на 18.02.2014 г. свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно още към тази дата Т. е знаел чия собственост е автомобилът. Предвид изложеното не може да се приеме, че непосочването на собственика на заснетото моторно превозно средство в обжалвания електронен фиш е ограничило правото на защита на жалбоподателя и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на фиша.

Развитото в жалбата оплакване, че обжалваният фиш е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, се опровергава от приетите писмени доказателства. Процесното нарушение е установено и заснето в момента на извършването му на 04.09.2018 г., а видно от справките на л. 19 и 20, фишът срещу жалбоподателя е издаден 5 месеца и 18 дни по-късно, на 22.02.2019 г., т.е. преди изтичане на посочения шестмесечен срок.

Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателя, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл – задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 04.09.2018 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 22.02.2019 г., когато против жалбоподателя е издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 19 и 20). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 03.07.2020 г. с връчването на фиша на наказаното лице. Започналата да тече на 03.07.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал.

3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 04.09.2018 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение

10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л. 25), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

Видно от протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л. 23), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.