Решение № 1344 от 27.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6699/2025
- Вид
- Решение № 1344
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1344 гр. София, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100506699 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по повод подадена от В. Г. К. /ответник по делото / , чрез адв. Д. С. въззивна жалба ,вх.№ 119807/04.04.2025год. срещу Решение от №4390 от 14.03.2025г., постановено по гр.д.№ 67405/2024 г. на СРС, ІI ГО, 167 състав, в частта му, в която са уважени предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София срещу В. Г. К., ЕГН ********** положителни установителни искове , по реда на чл. 422 ГПК ,с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като е призната дължимостта на 23,09 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. относно имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****; 2,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2023 г. до 08.07.2024 г., както и 14,04 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 45619/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като на основание чл.78,ал.3 от 1
ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 962,45 лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивникът счита, че липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, тъй като не е налице сключен писмен договор. Оспорва претендираното количество топлинна енергия на претендираната стойност, като поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключенията на допуснатите експертизи, които се основавали на незаконосъобразна методика, противоречаща на нормативен акт от по-висока степен.
Поддържа, че в имота няма отоплителни тела и не се ползва топла вода, както и че не е доставяна топлинна енергия във втората абонатна станция, втори кръг от 11-ти до 16-ти етаж, за което са депозирани жалби както до ищеца, така и до ФДР. С Намира, че претендираната такса за дялово разпределение се дължи на трето лице, а лихвата за забава следва да се начислява едва след издаване на общата фактура за конкретния отоплителен период и не се дължи върху прогнозни сметки. Навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в ОУ и за нарушение на вторичното право на ЕС. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост. Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Нелбо“ АД не изразява становище по въззивната жалба.
По делото е постъпила и частна жалба ,вх.№ 250311/18.07.2025год. от В. Г. К.
/ответник по делото / , чрез адв. Д. С. срещу Определение № 28836/05.07.2025год по гр.дело № 67405/2024год. ,с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК ,обективирано във въззивната жалба за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, доколкото на длъжника в заповедното производство също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, а разноски за юрисконсултско възнаграждение и за допуснатите в първоинстанционното производство експертизи не е следвало да се присъждат на ищеца, тъй като поставените въпроси са били неотносими към правилното решаване на спора.
Моли се за отмяна на определението и уважаване на искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство в заповедното производство, както и за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени в тежест на ответната страна разноски за допуснатите експертизи по делото и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на частната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност.
2
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От приетите по делото писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 29.12.2001 г., се установява, че на посочената дата В. Г. К. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****. С молба-декларация за откриване на партида, подадена от В. Г. К., се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за откриване на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 3 члена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период ,предвид че не се твърди и няма доказателства за разпоредитлни сделки с имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 3 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между В. Г. К., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. м.07.2022год. – м.04.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Нелбо“ АД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изготвено след запознаване с наличните по делото документи и според което доставената топлинна енергия е била отчитана посредством общ топломер, монтиран в абонатната станция, чиито показания са снемани на всяко първо число от месеца. Вещото лице е констатирало, че процесната сграда се захранва от две абонатни станции. В процесния имот през исковия период не се ползва отопление, което е отбелязано в отчетен формуляр от 23.05.2023 г., представен на вещото лице, като за целия период няма изчислена ТЕ за отопление на имота; през исковия период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 142 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот няма ползване на топла вода, което е отбелязано в отчетен формуляр от 4
23.05.2023 г.; през исковия период няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след м.06.2006 г.; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество.
Съгласно допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд съдебносчетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания след предявяване на исковете за погасяване на сумите, предмет на настоящото производство.
Изяснено е че сумите, цитирани в приложените от ответника разписки, са съобразени от ищеца при формиране на главницата, като с плащанията, посочени в експертизата, на обща стойност 259,43 лв. – главница за ТЕ, в топлофикационното дружество частично са погасени задълженията на ответника, като е останало неплатено задължение в размер на 23,09 лв., което касае корекция на ТЕ за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., отразено в Дебитно изв. № 1402352527/31.08.2023 г., а останалите плащания погасяват задължения извън процесния период.
Разпечатката съдържа 34 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efa5caed-8190-4d6c-a731-97876712a14b