Решение № 1015 от 10.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100902244 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “М.Т.**“ ЕООД срещу „А.Б.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за продажба, по силата на който ответникът е следвал да продаде на ищеца 500 т. минерална тор – амониев нитрат в големи чували за периода от 01.02.2017 г. до 31.0.2018 година. На 04.02.2017 г. ищецът бил превел на ответника сума в размер на 41 500 лв., частично плащане по фактура № 49/30.11.2017 година. Въпреки направеното плащане, ответникът не е доставил уговореното количество торове за платената сума. Поради горното счита исковата молба за уведомление за разваляне на договора. Въз основа на горното претендира от ответника заплатената от него сума в размер на 41 500 лв. по разваления с исковата молба договор.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни. Счита, че за ищеца не е възникнало право да прекрати едностранно договора, тъй като е неизправна страна – не е заплатил изцяло уговорената цена, съгласно договора. Сочи се, че ищецът не е оказал и необходимото съдействие за изпълнение на договора, след като не е дал на предизвестие от два дни за изпращане на стоката. Прави възражение за давност. Евентуално прави възражение за прихващане с обезщетение от неизпълнение на сключения договор в размер на 20 500 лева.

Твърди се, че е претърпял имуществени вреди, тъй като заплатил на 6 000 лв. на трето лице за съхранение на торовете. Също така, поради забавата на ищеца да заплати цялата цена по договора, ответникът бил продал на пониска цена торовете – 385 лв. без ДДС, като по този начин е претърпял 1 вреди/пропуснати ползи/ в размер на 14 500 лева.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответниците срещу недопустимостта и основателността на исковете. Посочва, че цените на торовете се определят спрямо борсата и ответникът следва да докаже разликата между цената на придобиване и на реализация на стоката.

В допълнителния отговор ответника поддържат направените възражения, като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба. Излага доводи, че е претърпял вреди, поради наемането на склад за съхранение на торовете. Процесният договор е сключен на 29.11.2017 г., а торовете са продадени на трето лице на 30.03.2018 г., като през целия периода е съхранявал торовете в склад. Поддържа неизправността на ищеца по договора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за продажба от 29.11.2017 г., съгласно който А.Б. ЕООД като продавач продава на М.Т.** ЕООД стока – амониев нитрат, 500 т., с произход България, опаковка – 600 кг/големи чували, при цена 414 лв./тон без ДДС. Доставката е франко превозвача – Димитровград, България. Уговорен е период на изпращане – 01.12.2017 г. – 31.01.2018 година предвидено в предварително уведомяване от 2 работни дни. Уговорено е 100 % предплащане, не по-късно от 15.12.2017 година.

Във връзка с договора е издадена фактура 49/30.11.2017 г. от А.Б.

ЕООД за сумата от 248 400 лева с ДДС – за доставка на 500 т. амониев нитрат, единична цена 414 лева. Видно от представеното платежно нареждане за кредитен превод, на 41500 лева – по фактура 49/30.11.2017 г. – частично,, а платец М.Т.** ЕООД и получател А.Б. ЕООД.

По искане на ответника, по делото са представени и приети като доказателства документи от трето лице В. БГ АД, с цел установяване разходите за съхранение на процесното количество тор.

Тези документи са приложени на стр. 63-83 по делото. Видно то същите, касае се за кантарни записки и приемни бележи в периода 03.04.2017 г. – 07.04.2017 г. относно продукт – диамониев фосфат.

Представена е фактура 75/30.03.2018 г. с издател А.Б. ЕООД и получател К.Т. ЕООД за доставка на 1250 т. амониев нитрат 34,4 % на цена 385 лева за тон Установява и от приемо-предавателен протокол (стр. 476) предаването на сумата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявения от ищеца иск следва да се квалифицира като искове с правно основание чл. 55, ал.1, 2 предл. 1 от ЗЗД

При иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, в т.ч. и при отпаднало основание, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото от него.

Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се състои в реституция на неоснователно получените имуществени ценности. Дължи се връщане на онова, с което се е обогатил получателя до размера на обедняването. Правопораждащият факт е този на плащането ( в този смисъл т.1 на ППлВС №1/1797г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт. В доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да го получи, съответно да задържи даденото. В случай, че той не установи по безспорен начин, че има основание да я задържи, то се дължи нейното връщане. При доказване на последното ищецът дължи доказване на репликата си, че това основание е отпаднало (така решение № 189/04.02.2014 г. по т.д. № 141/2012 г. на ВКС, І ТО , решение № 227/22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.).

Ищецът по делото твърди, че има вземане въз основа на развален договор за покупко-продажба на амониев нитрат – тор, 500 т. от 29.11.2017 година.

Ответникът възразява, че за ищеца не е възникнало правото да развали договора, тъй като ищецът е неизправната страна по договора, съгласно който, за да изпълни ответника като продавача задължението си да достави стоката, е необходимо 100 % предплащане и заявка от два дни предварително за получаване на стоката.

Следователно, първият спорен въпроса по делото е дали за ищеца като купувач по договора от 29.11.2017 г. е възникнало правото да развали договора поради неизпълнение на задълженията на ответника като продавач да му достави процесното количество торове в уговорените разфасовки и срокове. Съдът намира, че с исковата молба ищецът прави именно заявление за разваляне на договор,а независимо от употребения израз „прекратяване на договора“, доколкото именно в такъв смисъл следва да се тълкуват твърденията му, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника, че за ищеца вече е отпаднал интереса от договор и иска връщане на платената част от цената. Именно в този смисъл е и изготвения доклад по делото, по който няма възражение от страните.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за търговска покупко-продажба по чл. 327 от ТЗ, с оглед обстоятелството, че и двете страни са търговци и договорът е сключен в рамките на осъществяваната от тях търговска дейност.

Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

В конкретния случай страните по договора от 29.11.2017 г. са 3 постигнали уговорка за предварително плащане на цената – 100 % до 15.12.2017 година.

В договора от 29.11.2017 г. е посочен срок за изпълнение на задължението на продавача за доставка на стоката от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 година.

Като тълкува в съвкупност клаузите на договора, съгласно правилото на чл. 20, изр. 2 от ЗЗД, Съдът намира, че доколкото уговореният краен срок за плащане на цената е след началото на срока за изпълнение на задължението на продавача – да достави договорената родовоопределена стока (амониев нитрат на торби от по 600 кг.), но изрично е посочено, че се дължи 100 % предплащане, то страните са постигнали изрична уговорка по смисъла на чл.

334 от ТЗ.

Установява се, че на 04.12.2017 г. ищецът – купувач е заплатил 41 500 лева от общо дължимите 248 400 лева по издадената фактура от продавача ответник.

Няма данни по делото, че в срока за изпълнение на задължението за заплащане на договорената цена, а и до датата на предявяване на иска, ищецът като купувач да е изпълнил задължението си за заплащане на пълната цена по договора.

Не се установява и ищецът – купувач да е изпълнил изискването на договора да даде заявка от два дни преди датата за доставка, доколкото съгласно договора от 29.11.2017 г. доставката е следвало да бъде изпълнена при условията FCA. Съгласно клаузата FCA/ Free Carrier (named place) = франко превозвача (уговорено място) продавачът доставя стоките, освободени за износ до превозвача одобрен от купувача, на определено място, като продавачът е длъжен да натовари стоките на превоза и да ги предаде на превозвача, одобрен от купувача.

При така установените факти, Съдът намира, че ищецът е в забава за изпълнение на собственото му задължение за заплащане на 100 % от договорената цена в срок до 15.12.2017 година.

Неизпълнението обаче на насрещното задължение на купувача да заплати изцяло продажната цена не е основание за отпадане на задължението на продавача да достави стоката, а може да доведе до пораждане на други права – напр. правото по чл. 90 от ЗЗД - възражение за неизпълнен договор.

За задължението на ответника – продавач също е уговорен срок (от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 година), който е изтекъл четири години преди датата на подаване на ИМ, съдържаща изявлението за разваляне на договора от страна на купувача. Така както са формулирани клаузите на договора, Съдът намира, че изискуемостта на задължението на ответника не е поставено в зависимост от изпълнение на задължението на ищеца като купувач да заплати изцяло покупната цена.

Действително, ответникът прави възражение, че за изпълнение на задължението му да достави стоката е било необходимо съдействие на купувача, което обуславя и забава на кредитора по смисъла на чл. 95, предл. 2 4 от ЗЗД (липсва необходимото съдействие чрез посочване на дата и осигуряване на превоз на мястото на доставката). Съгласно изричната уговорка в договора, такова съдействие е било необходимо и няма твърдения, че е предоставено от ищеца.

На първо място обаче, следва да се отбележи, че забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението да изпълни своето задължение.

От друга страна, по аргументите, посочени в решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г., ВКС, ІV ГО. и в решение № 749/28.09.2001 г. по гр. д.

№ 130/2001 г. на ВКС, ІІ ГО, че кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното от длъжника изпълнение, следва да се приеме, че за да е налице забава на кредитора е наличието на покана от страна на длъжника.

Няма данни и не се твърди, че ответникът като продавач в срока, в който е следвало да изпълни своето задължение – до 31.01.2018 г. е поканил купувача да се яви да получи процесната стока, особено като се има предвид, че е получил макар и частично плащане. Следва да се отбележи, и че ответникът не заявява готовност да изпълни и след получаване на ИМ, съдържаща искане изявление на ищеца – купувач за разваляне на договора.

Следователно, следва да се приеме, че и двете страни по договора са неизправни към момента на подаване на исковата молба – ищецът не е изпълнил своето задължение да заплати цялата договорена сума, ответникът не е изпълнил задължението си да достави договорените количества тор (с оглед недоказването изпадане на кредитора по това задължение в забава (ищецът - купувач) ответникът като длъжник не се е освободил от последиците на собствената си забава – ерг. от чл. 96, ал.1 от ЗЗД).

Както е посочено и в решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г., ТК, І ТО на ВКС неизпълнението на задължението на една от страните по двустранен договор само по себе си не е основание за преустановяване на договора, нито е уредено като основание за освобождаване на съконтрагентите от задълженията им.