Решение № 85 от 20.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ .....5 гр. Е.П., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на „С. Г. Г.“ ЕАД с ЕИК .........., че ищецът П. Т. В., ЕГН **********, не дължи на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД с ЕИК .......... (правоприемник на "С.Г.Г." ЕООД с ЕИК ........... - заличен търговец) вземанията, предмет на изпълнителен лист от 12.08.2011 г., издаден по ч.гр.д.

№32240/2011г. по описа на СРС, именно: 22281.14 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 22.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 11032,63 лева представляваща лихва за забава от 30.09.2009г. до 21.07.2011г., 691,28 лева - държавна такса по делото, както и съдебни разноски в общ размер 784.13 лева, поради изтекла погасителна давност, тъй като считано от 26.09.2017г. до предявяването на настоящия иск не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл и правото на принудително изпълнение е погасено. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава иска. Моли да се постанови решение с оглед направеното признание на иска в условията на чл.237, ал.1 от ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.439, ал.1 1 от ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения главен иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът П. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Е.П., ул. Ц.С. № .... със съдебен адрес в гр. С., ул. И. № ....., ет.5 , не дължи на ответника „С.Г.Г.“ ЕАД с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление в гр. С. - 1756. р-н .В.", ул. „Г.П.К." №4. ет. 6, представлявано от Изпълнителния директор К.В.П . (правоприемник на "С.Г.Г." ЕООД с ЕИК 148062016 - заличен търговец) вземанията, предмет на изпълнителен лист от 12.08.2011 г., 2 издаден по ч.гр.д. №32240/2011г. по описа на СРС, именно: 22281.14 лева / с равностойност в евро 11 392,16 евро/ - главница, ведно със законна лихва, считано от 22.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението, 11032,63 лева /с равностойност в евро 5 640,89 евро/, представляваща лихва за забава от 30.09.2009г. до 21.07.2011г., 691,28 лева /с равностойност в евро 353,45 евро/- държавна такса по делото, както и съдебни разноски в общ размер 784.13 лева /с равностойност в евро 400,91 евро/ , поради изтекла погасителна давност, тъй като считано от 26.09.2017г. до предявяването на настоящия иск не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист и предвиденият в закона 5годишен давностен срок е изтекъл и правото на принудително изпълнение е погасено.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________ 3