Решение № 1660 от 05.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря И.ка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330203580 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от И. Г. Б. , ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 4792816 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „CORDON – M2“ № MD1196 на ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.

/петдесет лева/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш, като съображения за това. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява. Не се явява и адв.

С. П.. Същия е входирал молба с която претендира ст орените в съдебното производство разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния представител гл. юрисконсулт И.П., в което заявява молба издадения 1 електронен фиш да бъде потвърден, като е приложено и юристконсулско пълномощно и се излага молба за присъждане на разноски.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.04.2021 г. в 19:12 часа, на Републикански път II-64, км. 49+500 в посока с. Труд, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, с МПС ,,Форд Рейнджър‘‘ с рег. № **, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 71 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 11 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът фирма Принтекс ООД с ЕИК 115843655 с представител И. Г. Б..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от приложено като доказателство писмо от Областно пътно управление Пловдив към Агенция пътна инфраструктура вх.№ 69220/27.07.2023г /л. 13/, за посочения пътен участък към датата на заснемането и в посочената в ЕФ посока не са въведени никакви забрани или ограничения с пътен знак, като същият участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26.

При положение, че въпросният пътен участък, към датата на заснемане на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 11 км/ч.

При положение, че конкретният пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.

21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.

Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 71 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало, че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено 2 място за пътни превозни средства от категория В .

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.

Това е така, доколкото от писмото от ОПУ Пловдив се установи, че знак В26 в релевантната посока на движение действително има поставен на около 360 метра на процесния участък и то в посока за с. Труд, но той се намира на друго километрично положение и съгласно съгласно правилата на чл. 50 ППЗДВП действието му се преустановява след преминаване на кръстовище. Процесният участък, се намира след кръстовище и не попада в обхвата му на действие.

Тоест в процесния случай е правилен фактическият извод на наказващия орган, отразен в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че в близост процесния участък е имало поставен знак В26, но е неверен правния извод, че процесния участък км 49+500 е попадал в обхвата на действие на този знак.

Горните изводи съответстват изцяло и на представената от ОПУ Пловдив схема на организация на движението. Видно от която се установява, че има поставен знак В 26 на км 49-860, което с около 360 метра преди процесния контролиран участък, намиращ се на км 49+500 и след кръстовище.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

3

2. за републикански пътища I I и I I I клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е директора на съответното пътно управление, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд - Пловдив, постановено по дело на настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на пътя.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след като не е налице валидно ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено място се прилага общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която максимално допустимата скорост за извън населено място е в размер от 90 км/ч. В конкретния случай не е налице каквото и да е превишаване на скоростта над разрешената.

Доколкото съдът намери претенцията на жалбоподателя за основателна, и отмени издаденото наказателно постановление, то съгласно препращащата 4 норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР Пловдив.

По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото и адв. С. П. от 02.06.2023г. В договора е отразено че договореното възнаграждение е 400 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката. Адв. П. се е явила в съдебно заседание и е осъществила процесуално представителство на жалбоподателя. Платеното от жалботодателя по делото адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към датата на сключването на договора/, която указва че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 16 н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4792816 издаден от ОДМВР Пловдив, с който на И. Г. Б. , ЕГН **********, в качеството му на 5 представител на „Принтекс“ ООД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал.

2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. **, сумата от 400 лева представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6