Решение № 180 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 260/2025
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 20.11.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.27, ал.6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27, ал.6 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.27 ал.2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова И.ова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500260 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 218/30.04.2025 г., постановено по гр.д. №962/2024 г., Районен съд – Кърджали е признал за недоказано проведеното от ответника М. П. В. оспорване на истинността по отношение на авторството на подписа на посочения за получател М. П. В. в представените по делото контролен лист /доклад от проверка на място/ с дата на подписване 21.07.2022 г. с посочен получател М. П. В. (за ползвател), както и обратна разписка с баркод ИД PS6620 00R2IE K, с дата на подписване 11.10.2022 г.
С постановеното решение Районен съд – Кърджали е обявил за относително недействителен по предявен иск от Д. "З." против "А." ООД, представлявано от управителя К. К. и М. П. В., спрямо ищеца Д. "З." на разпоредителната сделка - покупко - продажба, сключена на 15.08.2022 г., обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № **, том *, рег. № *****, дело № ***/**.**.**** г. по описа на нотариус Л. Т. с рег. № *** на НК, с район на действие РС – К., с вх. № **** и дв. вх. рег. № **** от 1
**.**.**** г., акт № ***, том ***, дело № ****/***** г. по описа на СВ – К., с която "А." ЕООД продава на М. П. В. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, кв. ** по плана на с. П., общ. Ч., обл. К., целият с площ 790 кв. м., при граници: северозапад – улица; и от всички други страни: Поземлен имот № ***.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника "А." ЕООД, представлявано от управителя К. К. и М. П. В. да заплатят на Д. "З.“, представлявано от изпълнителен директор – И. И. разноски по делото в размер на 70 лева, представляващи заплатени от ищеца държавни такси; депозит за вещо лице в размер на 500 лева; възнаграждение за адвокат в размер на 1 200 лева с ДДС, определено съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения/ загл. изм. ДВ бр. 14/2025 г./ Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът, ответник в първоинстанционното производство М. П. В., който чрез процесуален представител- адв. И. Б. – АК- Х., го обжалва като недопустимо и като неправилно, поради допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, и с твърдения за необоснованост на същото.
Относно твърдяната недопустимост, изтъква доводи, че решението е постановено по предявен в производството иск на ищеца Д. „З.“ при отсъствие на активната негова легитимация, поради това, че няма процесуалната компетентност и представителна власт да представлява държавата в гражданския процес на посоченото ца правно основание –чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК.
Изложени са съображения и относно неправилност на обжалвания акт, в аспекта на това, че в първоинстанционният съд не е изложен мотив, защо приема, че ищецът има качеството на кредитор към момента на сключване на атакуваната сделка от 15.08.2022 г., след като актът, от който той претендира, че черпи правата си на публичен изпълнител бил издаден на 02.12.2022 г. и влязъл в сила едва на 09.07.2024 г. Твърди се, решението било необосновано и защото нямало законова възможност да се приеме, че ищецът имал качеството на кредитор по отношения на първия ответник –търговското дружество към 11.07.2022 г.- моментът на уведомяване на същото за започване на проверка относно изпълнението на Договор № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017 г. и анексите към него. Твърди в този смисъл, че законодателят не въвел изключения за други производства, извън ревизионните такива, за да 2 може да се прилага разпоредбата на чл.216,ал.1, предложение ІІІ на ДОПК.
Твърди се, че недоказано останало и твърдените на ищеца за наличие на намерение за увреждане на ищеца.
С жалбата се иска обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявената искова претенция бъде отхвърлена изцяло.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран чрез процесуален представител –адв. А. Т.-*АК, отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Д. „З.“, с който отговор жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че изложения във въззивната жалба довод, че Д. не е титуляр на вземането и в неговото имущество не настъпвали последиците от издаденото решение за финансова корекция (РФК), не отговаряло, както на действителната фактическа, така и на правната обстановка по делото. Видно от самото съдържание на издаденото от Д. решение за финансова корекция, същото подлежало на доброволно изпълнение чрез плащане на задължението по посочена в него банкова сметка, доколкото Д. в действителност бил титуляр на вземането, което обосновавало извод, че Д. в качеството си на публичен кредитор е същевременно и публичен взискател. След влизането му в сила, РФК подлежал на принудително изпълнение, поради което и същият бил предаден на НАП в качеството му на публичен изпълнител. Изтъква се, че действително чл. 216, ал. 2 от ДОПК предвиждал, че недействителността се обявявала по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител, като ДОПК си служил многократно с понятието „публичен взискател“, без обаче да го дефинира, поради което това понятие следвало да се дефинира с оглед конкретиката на случая и тълкуването на разпоредбите и практиките в другите свързани закони, както и функциите, които Д. „З.“ осъществявал, като изводите на първоинстанционния съд в тази насока били правилни. Излагат се съображения и за обосноваността на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се в т.ІІ от отговора като начален момент от развитието на отношенията между страните Уведомително писмо с изх.№01-092-2600/130 от 01.08.2022 г., издадено от Д..
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, 3 въззивникът чрез процесуален представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
В производството, при предявен иск по чл.216 от ДОПК, въззивният съд като е приел, че е налице задължително другарство между ответниците по иска - страни по увреждащата сделка / по аргумент от Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, на основание чл.
265, ал. 2 от ГПК, служебно е конституирал като другар на жалбоподателя / т.
6 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ - „А.“ ЕООД, което дружество, призовано по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не се представлява и не взема становище по делото.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемият Д. „З.“, чрез депозирано писмено становище, поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Поддържа претенцията си за присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя списък по чл.80 от ГПК за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от лице имащо правен интерес от това и срещу подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред Районен съд – Кърджали е предявена от Д. „З.“ искова претенция с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4, т.6 от ДОПК за обявяване на относително недействителна по отношение на същия на разпоредителната сделка с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, квартал ** по плана на с. П., община Ч., обл. К., с площ 790 кв. м., при граници: северозапад - улица; и от всички други страни: Поземлен имот № ***, за сумата от 2200 лв., сключена между ответника „А.“ ЕООД, като продавач и ответника М. П. В., като купувач, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № ** от **.**.**** г., т.*, рег.№ *****, д.№ ***/**** г. на нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – РС- К..
От фактическа страна по делото се установява, че:
Със Заповед № 462850/11.07.2022 г. на началник отдел РТИ при ОД- К. на 4
Д. „З.“ като Разплащателна агенция, е разпоредена проверка на място в периода от 11.07.2022г. - 20.07.2022г. на кандидат с УРН 677473, относно заявление с УИН 09/241116/88065 на „А.“ ООД, сключило с Д. „З.“ Договор за подпомагане № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., с предмет „Изграждане и оборудване на козеферма за 1 000 кози в ПИ 022012, с. П., общ. Ч., обл. К..
Представени са писмени доказателства установяващи, че ползвателят „А.“ ООД е уведомено за проверката на място на 11.07.2022г., и, че на нея е представлявано от управителя към този момент М. В. - Я., подписала доклада от проверката на място на 21.07.2022 г.
Представено е Уведомително писмо с изх. № 01-092-2600/130 от 01.08.2022г. на началник отдел РТИ при ОД - К. на Д. „З.“, адресирано до управителя към този момент В.-Я., съгласно което Д. „З.“ уведомява търговското дружество „А.“ ООД, гр. К., че при извършената проверка на място, засягаща заявлението му, са констатирани несъответствия, детайлно описани в приложен контролен лист/доклад за проверка/, като му е предоставена възможност за забележки и възражения в писмен вид в 14дневен срок.
По делото са представени писмени доказателства, че уведомителното писмо е връчено на управителя В. на 19.08.2022 г./стр.176/ С писмо с изх. № 01-2600/5817 от 05.10.2022 г. зам. - изп. директор на Д.
“З.“ е уведомил търговеца „А.“ ООД, чрез управителите му към онзи момент М. П. В.-Я. и К. К., че на основание чл.73, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, Д. „З.“ открива производство по налагане на финансови корекции във връзка с констатации, направени след проверка на изпълнение на Договор № 09/04/1/0/00344/01.11.2017 г. по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. В писмото изрично е посочено, че във връзка с описани конкретно установени нарушения, Д. “З.“ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция в общ размер от 599 288.14 лв.
В писмото изрично е посочено, че същото представлява и първа писмена оценка за установяване наличие на нередност по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредбата за администриране на нередовности по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Със същото е дадена възможност за писмени 5 възражения по основателността и относно констатирания размер в 14-дневен срок от връчването му.
Съгласно подписана от управителя М. В. обратна разписка с баркод ИД PS161800SBYG, връчването е извършено на 11.10.2022г.
В указания срок, на 21.10.2022г. „А.“ ООД е подало Възражение с вх. № 02-090-2600/9331/21.10.2022г. чрез управителя към онзи момент К. К. К.
/съгласно справка в ТРРЮЛНЦ- на 19.10.2022г. М. П. В.-Я. е заличена като управител на дружеството, а като съдружник е заличена на 30.06.2023 г.//стр.32/
На 02.12.2022 г., на основание чл.20в, ал.2 от ЗПЗП, Заповед N 03РД/3089 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на Д. „З.“ - Разплащателна агенция, чл.57, ал.1 от Наредба N 9 от 21.03.2005 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., във връзка с чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.2 от Договор за подпомагане № 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1, чл.73, ал.1 и §70 от ПЗР на ЗУСЕФСП, е издадено горепосоченото Решение № 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх.№ 012600/5817#1, с определен за възстановяване от „А.“ ООД, гр. К. остатък от 583 988.14 лв. на основание чл.11, ал.2, вр. чл.12 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ“, при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014- 2020 г. В решението е посочено, че дължимата сума от 583 988.14 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, по посочена банкова сметка в БНБ, както и е указана възможността за обжалване в същия срок пред административния съд по седалището на адресата му, с жалба, подадена чрез Д. „З.“.