Решение № 1204 от 31.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500881 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 410/3.12.2022г, постановено по гр.д.№ 581/2021г по описа на СОС, 5-ти първоинстанционен гр.с-в, е осъден Г. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на Г. С. М. с ЕГН ********** сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от удар, нанесен му на 9.06.2018г, около 20.16ч, в с.***, ресторант „Искра“, с лявата ръка в областта на главата, ведно със законната лихва върху тази сума за период от 9.06.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв. Осъден е Г. Р. В. да заплати на Г. С. М. сумата от 846.15лв., представляваща част от разноските по делото, пропорционална на уважената част от иска. Осъден е Г. С. М. да заплати на Г. Р. В. сумата от 224.62лв., представляваща част от разноските по делото, пропорционална на отхвърлената част от иска. Осъден е Г. Р. В. да заплати в полза на СОС сумата от 1006.92лв.-част от държавната такса и част от възнаграждението на вещото лице по СМЕ, пропорционални на уважената част от иска.

Решението е обжалвано от Г. Р. В., чрез адв.И. Т. от САК, в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца сумата за разликата от 1000лв. до 22 000лв. за претърпени неимуществени вреди, 846.15лв. за съдебни разноски, както и сумата от 1006.92лв. за разноски за възнаграждение на вещо лице и държавна такса, с доводи, че е незаконосъобразно и немотивирано.

Възразява срещу приетото от съда, че не е доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради това, че пострадалият е бил под влиянието на алкохол, независимо, че е приел, че това обстоятелство е доказано от заключението на СМЕ. Счита за неправилно приетото от съда, че първичната травма е настъпила при удара с ръка от страна на ответника към ищеца, а не при последвало падане и удар на главата му с циментовия под.

1

Поддържа, че ударът е бил с неголяма сила, с отворена длан и не е с интензитет, способен да причини мозъчен кръвоизлив. Сочи, че обстоятелството, че кръвоизливът е бил в предната част на главата на черепа, не е основание да се приеме, че ударът не е бил в тилната част на черепа.

Поддържа доводи, че неправилно не е прието за установено и възражението за съпричиняване след инцидента, тъй като пострадалият е отказал лекарска помощ, не е предприел лечение в продължение на 6 дни, а вещото лице по СМЕ е посочило, че поранното лечение би било по-ефективно и ограничаващо вредите, поради което пострадалият е забавил лечението си.

Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свид. Р. за това, че на четвъртия ден след инцидента е видяла ищеца мъртвопиян.

Възразил е, че съдът необосновано и неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и е присъдил прекомерно високо обезщетение за претърпените вреди, както и, че неправилно е определил първоначалната дата на дължимата лихва от 9.06.2018г., а е следвало от датата на завеждане на исковата молба-декември 2021г.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция по чл.45 ЗЗД за разликата от 1000лв. до 22 000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта за разноските.

Ответната стран-Г. С. М., предтавляван от адв.Б.М., е ангажирал становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СОС е било образувано по искова молба от Г. С. М. срещу Г. Р.

В. с твърдения, че на 9.06.2018г, около 20.16ч, в с. ***, в ресторант „Искра“, му е бил нанесен удар с лявата ръка в областта на главата, вследствие на което е паднал на земята в безсъзнание, получил е контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера. Една седмица не се е чувствал добре, като на 15.06.2018г му е прилошало, получил е изкривяване на лявата лицева половина, имал е силни болки в областта на лявото ухо и е бил приет за лечение. На 2.07.2018г е бил изписан и лечението му е продължило в домашни условия с провеждане на периодични контролни прегледи, като през цялото време е бил в отпуск по болест. Било е установено, че има изкривяване на лявата лицева половина с по-ниско стоящ устен ъгъл, болки в лявото ухо и трудно затваряне на лявото око. И след лечението си не се е чувствал добре, променил се е начинът му на живот, изпитвал постоянен страх при излизане на обществени места, социално се е изолирал, периодично е изпитвал болки в областта на главата и загубил увереност във физическите си възможности.

Посочил е, че извършителят на деянието е бил осъден с влязла в сила присъда, с което е одобрено споразумение, за това, че на 9.06.2018г, в 20.16ч, в с.***, в ресторант „Искра“, чрез нанасяне на удар с лявата ръка в областта на главата, е причинил средна телесна повреда –контузия на мозъка, изразяваща се във вътрешномозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Претендирал е да бъде осъден Г. Р. В. да му заплати сумата от 26 000лв., представляващи обезщетение за претърпените от него болки и страдания, в резултат на нанесения му удар с лявата ръка в областта на главата, причинил му вътрешномозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера, ведно със законната лихва за забава от датата на деянието до окончателното изплащане.

Ответната страна-Г. Р. В. е оспорил исковата претенция с доводи, че е неоснователна за разликата над 1000лв, тъй като претендираното обезщетение е завишено по размер.

2

Оспорил е, че в резултат на деликта за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба вреди, тяхната продължителност и интензитет, механизма на настъпване на травмата, продължителността на възстановителния период, наличието на причинно-следствена връзка между деликта и вредите, размера на исковата претенция. Навел е възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, с доводи, че ищецът е допринесъл за настъпването им, тъй като не е потърсил медицинска помощ в продължение на 6 дни след инцидента, а по време на инцидента е бил употребил много алкохол.

С обжалваното решение съдът е уважил исковата претенция за сумата от 22 000лв., като е приел, че ответникът е извършил противоправно деяние, за което е осъден с влязла в сила присъда, причинени са вреди на ищеца, както и, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.

Първоинстационният съд е възприел правилно фактическата обстановка и се установява, че:

Със споразумение, одобрено в открито съдебно заседание на 12.11.2020г. по НОХД № 361/2020г. на PC- гр. Костинброд, Г. Р. В. е бил признат за виновен в това, че на 09.06.2018г., в 20:16ч., в с. ***, в ресторант „Искра“, чрез нанесен удар с лявата ръка в областта на главата, е причинил на Г. С. М. средна телесна повреда - контузия на мозъка, изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. По силата на споразумението, на дееца е наложено наказание „пробация“.

От представени Епикриза № 5029/2018г. и Епикриза № 5245/2018г., издадени от „Втора МБАЛ - София“ ЕАД, се установява, че Г. М. е бил на лечение в болницата от 15.06.2018г. до 25.06.2018г. и от 25.06.2018г. до 02.07.2018г. с окончателна диагноза „Вътремозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера - фронтобазално; парализа на Бел в ляво“, респ. „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури; парализа на Бел в ляво“. От епикризите се установява, че М. е бил лекуван медикаментозно и рехабилитационно, като е изписан с подобрение. Издадени са били пет болнични листа за временна неработоспособност поради горната травма, от „Втора МБАЛ - София“ ЕАД и „Медицински център Медика 14“ ЕООД на Г. М. с отбелязана месторабота „Тексайд България“ ООД, с които му е определен отпуск по болест от 15.06.2018г. до 22.11.2018г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Н., който е дал показания, че през м. юни 2018г., в ресторант „Искра“, в с. ***, имало инцидент между страните по делото, на който той не присъствал, а е получил сведения, предадени му от трети лица и от ищеца. Същата вечер лично е възприел състоянието на последния като много лошо. Боляла го глава, бил дезориентиран и нямал спомени за случилото се. Приел обезболяващи лекарства. На следващия ден бил на легло и си почивал. Близките му не повикали линейка. В понеделник отишъл на работа, но го върнали. След това бил приет в болница по спешност, където престоял 15-20 дни. Свидетелят го посещавал в болницата и видял, че първите дни бил много зле и не можел да говори. След това в продължение на 6 месеца си стоял вкъщи и ходил в болницата на прегледи, като имал постоянно главоболие и температура. Към настоящия момент ищецът заеква, притеснен е и страда от главоболие през около три дни. Променил се е начинът му на живот. Не посещава заведението, в което настъпил инцидентът, и избягва контакт с ответника. Непосредствено след инцидента ищецът бил притеснен и изплашен от ситуацията, но се надявал, че ще му мине за 2-3 дни.

Свидетелят го съветвал да отиде на лекар, но първите 3-4 дни след инцидента ищецът не бил прегледан от лекар.

Свидетелят Л. М. е дал показания, че е пряк ръководител на ищеца по месторабота.

Заявил е, че през 2018г ищецът е дошъл на работа със силно главоболие, като е обяснил, че е бил бит и не се чувствал добре. Ръководството го освободило от работа. Той се върнал в края на седмицата, но имал изкривяване на лицето, като пак е казал, че му е зле. Негов 3 колега го закарал в спешното отделение в Костинброд, а след това бил приет в болница. Дал е показания, че ходил на свиждане и му е носил храна в болницата, че ищецът се е променил-станал е свит, нямал е социален живот, започнал да говори по-бавно.

Свидетелката Р., живееща на семейни начала с ищеца, е дала показания, че с децата живее в ***, а той в с.*** и тя го посещава често-през седмицата след работа, както и в петък, събота и неделя. Присъствала е на процесния инцидент. Дала е показания, че ищецът е бил много пиян, не е можел да си стои на краката. Бил в компанията на приятеля си И., Б., дъщерята на Б. и нейния съпруг. Б. започнал да псува и обижда свидетелката и хората с нея.

Тогава ответникът го извел от заведението на терасата, а в това време Г., залитайки, тръгнал към него в гръб. Ответникът, влизайки в кръчмата, го ударил с шамар. Ищецът паднал на земята и си ударил главата. Свидетелката му изсипала една чаша с вода в лицето. Г. станал, след което седнал отвън, пили кафе със свидетелката, говорили си, и после с колата и децата го закарала до тях. Предложила му да извика линейка, но той отказал. От понеделник тръгнал на работа и продължил с ежедневното пиене и скандали в центъра на селото. В продължение на една седмица продължил да ходи на работа. Заявила е, че не знае Г. да е бил болен на легло. Докато бил в болницата, свидетелката говорила няколко пъти с него и му предлагала помощ. След изписването му, в началото не го виждала в центъра за около месец, но след това той възобновил социалните си контакти и се върнал към нормален начин на живот, помагал на баща си да коси трева и да я прекарва. След това свидетелката не го е виждала да пие алкохол. Не знае да е ходил на рехабилитация. Заявила е, че знае, че срещу него имало и други подобни дела.

При извършен оглед на веществено доказателство- компакт-диск със запис от охранителна камера на ресторант „Искра“, част от ДП №11/2019г по описа на ОСО към ОПгр.София, приложено към НОХД № 361/2020г на РС-Костинброд, е, че ответникът Г. В. и приятелят на ищеца-Б. разговарят продължително и навлизат в личното си пространство, с осъществяване на физически контакт, като накрая В. изблъсква Б. вляво извън кадър, изглеждайки афектиран. Лице от мъжки пол, облечено с розова фланелка, става и се насочва към лявата част на кадъра, откъдето в кадър се появява В. и го удря с лявата си ръка, а то пада на земята. Впоследствие, в продължение на около 10 минути присъстващите правят опити да изправят падналото лице, което сяда на мястото на В., а впоследствие бива изведено извън кадър. Ответникът и Б. се появяват отново в кадър и разговарят на разстояние един от друг.