Решение № 14976 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14976 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110148018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е..М..“ ЕООД срещу С. П. В., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ..../20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 287,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., и сумата от 330,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че на 20.08.2022 г. между „Т Б...“ ЕАД като кредитор и С.

П. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 500 лв., срещу което последният се задължил да върне отпуснатия и усвоен кредит, чиято обща стойност с включен ГПР била в размер на 6 810,24 лв., на 48 месечни погасителни вноски с краен срок на издължаване - 25.08.2026 г. Поддържа, че след усвояване на кредита ответницата не изпълнила задълженията си по договора, като на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора и поради непогасяване на вноски с падежи 25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г. цялото задължение по договора било обявено за предсрочно изискуемо. Ответницата била 1 уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора на 27.02.2023 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 25.04.2024 г., сключен между „Е..М..“ ЕООД и „Т Б...“ ЕАД, ищецът придобил вземанията на цедента спрямо ответницата по договора за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности съгласно Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че на адреса на ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия. В условията на евентуалност, поддържа, че с връчването на ответницата на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99 ЗЗД, същата следва да се счита за надлежно уведомена за извършената цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. П. В., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че на 27.02.2023 г. е получила уведомление от „Т Б...“ ЕАД за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че на 20.08.2022 г. сключила Договор № .... за покупко-продажба извън търговски обект с „В Л“ ЕООД, като на същата дата била одобрена от „Т Б...“ ЕАД за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че на 19.12.2022 г. направила валиден отказ от договора за покупко-продажба извън търговски обект, за което уведомила чрез изпратено по електронна поща уведомление както дружеството, така и „Т Б...“ ЕАД.

Поддържа, че съгласно чл. 53 ЗЗП упражненото право на отказ води до прекратяване на задълженията на страните по договора. Счита, че по този начин е направила валиден отказ и от двата договора. Поддържа още, че на 19.12.2022 г. е заплатила транспортните разходи на куриерска фирма „Е“ за връщане на продуктите на фирма „В Л“ ЕООД от гр. АДРЕС, с оглед на което на практика няма други неуредени финансови взаимоотношения нито с „Т Б...“ ЕАД, нито с „В Л“ ЕООД. Твърди, че не е заплащала суми по договора за потребителски кредит. Релевира възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на представителна власт на лицето Н Г С, вписано като пълномощник на кредитора „Т Б...“ ЕАД в договора. Ето защо счита, че не дължи претендираните вземания. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, съответно не дължи на ищеца разноските по делото.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция 2 са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от С. П. В. и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Т Б...“ ЕАД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне при посочените условия и срок; настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането за връщане на кредита спрямо ответницата; че е налице валидна клауза, уреждаща дължимостта на претендираната договорна /възнаградителна/ лихва, включително и нейния размер; изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава, както и че ищецът е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с „Т Б...“ ЕАД, включването на процесните вземания в предмета на договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания на уговорения падеж, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Приет като писмено доказателство по делото е Договор № ..../20.08.2022 г. за покупко-продажба извън търговски обект, сключен между „В Л“ ЕООД като продавач и ответницата С. П. В. като купувач, по силата на който продавачът продава на купувача стоките съгласно спецификацията по чл. 2 от договора срещу задължението на последния да заплати продажна цена в общ размер на 13 540 лв. Съгласно чл. 2 от договора продавачът направил отстъпка на купувача в размер на 8 040 лв., като остатъкът от сумата за плащане бил в размер на 5 500 лв. От чл. 3.2. от договора следва, че купувачът може да изплати част или целия размер на остатъка от продажната цена чрез потребителски кредит, отпуснат от банка или нефинансова институция, в размер на 5 500 лв. Договорът е подписан за купувач, като ответницата не оспорва положения подпис.

От заявление-декларация за установяване на договорни отношения следва, че на 20.08.2022 г. ответницата е кандидатствала за получаване на потребителски кредит от „Т Б...“ ЕАД. Заявлението е подписано от ответницата, която не оспорва положения подпис.

3

Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., по силата на която ответницата е декларирала, че е информирана относно това, че ще изплаща продуктите, закупени от „В Л“ ЕООД, чрез стоков кредит, сключен с „Т Б...“ ЕАД, съгласно условията, посочени в договора за кредит, с които е предварителна запозната и е съгласна с разходите по кредита. Декларацията е подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис.

Съдът намира за установено наличието на възникнало на 20.08.2022 г. между „Т Б...“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата С. П. В. в качеството на кредитополучател облигационно правоотношение въз основа на Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 500 лв. под формата на разсрочено плащане за стока „1 бр. система за почистване“ с единична цена от 5 500 лв., която последният се задължил да върне в срок до 25.08.2026 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер по 141,88 лв., ведно с дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителния план по чл. 11.2. от договора, при годишен лихвен процент на кредита в размер на 10,90% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 11,36%, като общата дължима от потребителя сума е в размер на 6 810,24 лв. Представен по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Т Б...“ ЕАД. Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., че потребителят е получил от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Декларацията е подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис.

По силата на чл. 14.1. от договора за потребителски кредит за откриване на сметката по чл. 7.2.1. страните подписват отделен (рамков) договор, за който се прилагат „Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Т Б...“ ЕАД“. Установява се, че на 20.08.2022 г. между „Т Б...“ ЕАД като доставчик на платежни услуги и ответницата като потребител е сключен и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, по силата на който доставчикът се е задължил да предоставя на потребителя платежни услуги, изброени в чл. 1, и банкови карти – дебитни и кредитни, както и интернет банкиране, срещу задължението на потребителя да заплаща такси и комисионни съгласно стандартната тарифа на банката. Приобщени по делото са Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Т Б...“ ЕАД. Общите условия са приети с подписването им от ответницата на 20.08.2022 г., която не оспорва положения подпис.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Т Б...“ ЕАД е превело чрез преводно нареждане за кредит превод от 24.08.2022 г. на „В Л“ ЕООД сумата в общ размер от 43 400 лв., към което преводно нареждане е предоставен списък на лицата, закупили стоки от „В Л“ ЕООД, в който списък ответницата С. П. В. фигурира като клиент, закупил система за почистване на цена от 5 500 лв.

От всичко изложено дотук, съдът намира за доказано наличието на 4 възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит облигационно правоотношение между „Т Б...“ ЕАД и ответницата с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на което кредиторът е предоставил и кредитополучателят е усвоил сумата от 5 500 лв.

Наличието на облигационно правоотношение предпоставя съдът да се произнесе, на първо място, по релевираното с отговора на исковата молба възражение за нищожност на процесния договор. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като кредитополучателят по него има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредиторът – на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. За да е неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.