Решение № 1324 от 12.11.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330204452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 0438 – 000607 от 26.06.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Х. С. С. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 16.06.2025 г., около 13,42 часа в град Пловдив жалбоподателят управлявал по бул. „Българи“ личния си товарен автомобил с марка и модел „Форд Транзит“, с рег. № ***.

В посочения час, придвижвайки се с описания автомобил, С. достигнал до кръстовището на бул. „България“ с улица „Васил Левски“, като същият, движейки се в посока изток по бул. „България“, приближил, навлезнал и преминал през кръстовището на забранителен сигнал на светофара /червен/, при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.

Описаното било възприето от свидетеля Т., който съвместно с колегата си Л. бил назначен за участие в СПО касаещо безопасност на движение по пътищата. Свид. Т. и колегата му били цивилни, като упражнявали задълженията си с цивилен автомобил ситуиран в секретна точка в близост до процесното кръстовище. В момента на установяване на нарушения полицейските служители веднага сигнализирали колегите си – цивилни полицейски служители, намиращи се след кръстовището, сред които и актосъставителят – Ц., като подавали информация за марка, модел, цвят, рег.

№ на автомобила и време на преминаване през кръстовището.

Така, след като получил сигнал от свид. Т. и колегата му Л., свид. Ц. спрял управлявания от жалбоподателя автомобил.

За така извършеното нарушение, свидетелят Ц. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 4007911 / 16.06.2025 г. П. А. бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал, заявявайки, че е минал на зелен сигнал. В графата за „обяснения/възражения“ посочил, че има възражения и моли да се разгледа.

Такива допълнителни възражения не постъпили в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц. и Т., както и частично от показанията на свид. Г.. Показанията на двамата полицейски служители съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях. Същите са еднопосочни, добросъвестно дадени и съответни на събраните по делото писмени доказателства приложени към административно наказателната преписка, както и тези изискани и събрани в хода на съдебното следствие. Противно на възраженията на жалбоподателя съдът намира, че не е налице пречка да се кредитират показанията на свид. Т., който макар и да няма напълно ясен спомен за случилото се с категоричност на няколко пъти заяви, че съставянето на А. е след като със сигурност се е убедил, че жалбоподателят е навлезнал и преминал на забранителен червен сигнал на светофара.

В аспект на гореизложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл.

189, ал. 2 ЗДвП, съгласно чийто регламент редовно съставените актове по този 2 закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая за формиране на извод в обратна насока не спомогнаха показанията на свид. Г. – пасажер в управлявания от жалбоподателя автомобил. Показанията на посочения свидетел в частите в които същият твърди с категоричност, че МПС управлявано от жалбоподателя е навлезнало и преминало през процесното кръстовище на изцяло зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, съдът намира за недостоверни като противоречащи си с кредитираните доказателствени източници. Очевиден е стремежът на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя. В частите в които показанията на свид. Г. са съответни на останалия кредитиран от съда доказателствен материал съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на А. и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на същия. Фактическата обстановка, изложена в А. кореспондира на тази, посочена в НП. Както в А., така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Настоящият съдебен състав намира, че в А. са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респективно в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ясно е описано кой точно сигнал е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС Кърджали по к. а. н. д. № 202/2018 г., както и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2798/2021 г., Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др. Ето защо и съдът не споделя възраженията, релевирани с въззивната жалба в обратна насока, като намира същите за неоснователни и недържащи сметка за най – актулната практика на касационната инстанция.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по 3 съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените оправомощителни заповеди. П. А. е съставен в присъствието на двамата свидетели очевидци и нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения, които да бъдат отразени в А., както и да депозира такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В А. и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционно норма.

Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове – нарушението и нарушителят са установени на 16.06.2025 г., на която дата е съставен и А., а атакуваното НП на 26.06.2025 г.

На базата на формираната по делото доказателствена съвкупност и изяснената въз основа на нея фактическа обстановка, съдът намира, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Цитираната разпоредба гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в съответствие с тях.

В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения от светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него.

Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП , червена светлина - означава „Преминаването е забранено“, като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. В конкретния случай, след като жалбоподателят е преминал през процесното кръстовище на бул „България“ с ул. „Васил Левски“ на забранителен (червен) сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

4

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал.5, т. 1 ЗДвП /в редакцията, актуална към датата на вмененото административно нарушение/, който предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

В случая не може да се приеме, че процесното нарушение покрива белезите на маловажен случай, още повече, че по делото не се доказаха такива обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Същевременно, по делото не се наведоха доводи, а и от страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства, установяващи наличието на изключителност на ситуацията или неотложна необходимост, която би оправдала подобно поведение.

Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би могло да санира този пропуск.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 0438 – 000607 от 26.06.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Х. С. С., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен 5 съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.