Решение № 65 от 01.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501093 по описа за 2021 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Й. Т. с ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на С.

В. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Г.И., против Решение № 261255 от 11.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 21169 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V - гр.с., с което отхвърля молбата на Д. Й. Т. с ЕГН **********, подадена в качеството й на законен представител на малолетния С. В. Т. с ЕГН ********** против Е. И. Т. с ЕГН ********** и С. В. Т. с ЕГН ********** за защита срещу упражнено спрямо малолетния С. В. Т. с ЕГН ********** от ответниците на 06.12.2019 год. и 20.12.2019 год. домашно насилие, както и Д. Й. Т. се осъжда да заплати 25 лева - държавна такса по сметка на Пловдивския районен съд и на Е. И. Т. и С. В. Т. сумата от 610 лева - разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно с искане да бъде отменено, както и да се потвърди заповедта за 1 незабавна защита. Оспорват се правните изводи на районния съд, че случилото се на 06.12.2019г. и 20.12.2019 г. не може да бъде възприето като психологическо и емоционално насилие, като се сочи, че същите не съответстват на установените по делото обстоятелства. Поддържа се, че детето е в етап на активно възстановяване след извършената хирургична интервенция, изискваща манипулации и грижи, с които единствено майката може да се справи. Твърди се, че ответните страни създават предпоставки детето да се чувства притеснено и уплашено. Излагат се доводи, че районният съд е дал превес на отношенията между майката, дядото и бабата по бащина линия като фактите по делото не са разгледани съобразно нуждите и интересите на детето. Подробно се разискват фактите по делото и събраните за тях доказателства. По изложените съображения се твърди, че нуждата от защита е била обективна и налична, дадена навреме от съда и изиграла своята позитивна роля за детето.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Е. И. Т. с ЕГН ********** и С. В. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А., с който жалбата се оспорва като недопустима, поради липсата на правен интерес от обжалване. По същество се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата и се поддържа, че в интерес на детето е да общува с бабата и дядото по бащина линия. Поддържа се за недоказаност на твърдението, че единствено майката е в състояние да полага необходимите манипулации и грижи за детето. Приема се, че извършената операция на детето се използва като претекс, за да се прекратят контактите на детето с бабата и дядото. Излагат се подробни доводи относно твърденията в жабата за посегателство върху детето. Моли се да се прекрати производството по делото поради недопустимост на жалбата, евентуално да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират присъждането на разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Неоснователни са доводи за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес, доколкото същата е насочена срещу неблагоприятно за страната решение, с което е отхвърлена молбата й за защита от домашно насилие. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Д. Й. Т., действаща в качеството си на майка и законен представител на детето С. В. Т., против Е. И. Т. и С. В. Т. с искане за издаване на заповед за незабавна защита на детето от прояви на психическо насилие от страна на ответниците, с прилагане на мярката по чл. 5 ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок и при условия определени от съда, като молителят счита за подходящ срок - шест месеца, предвид нуждата на детето от следоперативно възстановяване.

В молбата за защита от домашно насилие се твърди, че ответниците са роднини по права възходяща линия - баба и дядо на детето. По гр.д.№ 12352/2013 год. бил установен режим на лични отношения помежду им, който в период от време до 2017 год. се спазвал относително редовно, но въпреки това между тях не се създала близост. Посочва се, че детето е със специални нужди, тъй като страда от заболяване „Ахондроплазия“, която се характеризирала със спиране на растежа на дългите кости на крайниците, поради заболяване на епифизната хрущялна пластинка, и водило като резултат до нисък ръст до около 1,20 в конкретния случай. За нормалната интеграция на С. в живота се предприела операция за удължаване на костите (успешна с резултат до момента израстване от 8 сантиметра на подбедрицата), което предполагало и носенето на фиксатори, които допълнително затруднявали предвижването на детето. Предстояло свалянето на фиксаторите през м.Януари 2020, тъй като бил достигнат предвидения размер израстване и започване на постоперативна рехабилитация и възстановяване. Според майката, моментът е изключително деликатен за физическото и емоционално развитие на детето С. Същевременно се твърди, че ответниците не одобрявали операцията, като са се опитвали да се налагат.

3

Операцията била извършена на 07.05.2019 год. и майката била изцяло ангажирана с детето, тъй като грижите изисквали 24 часова ангажираност с детето, коригиране (ръчно удължаване на фиксаторите на подбедрицата), промивки на раните, масажи и рехабилитация минимум два-три часа дневно, водене (носене) до училище, макар същото да било на 100 метра от жилището на детето, лично хигиенно обслужване, което междувпрочем се налагало и досега. Понастоящем само домашната рехабилитация включвала периодични (на всеки два часа) мускулни масажи и такива на сухожилията - ахилеса, за да се осигури захранване на костите, мускулите, вените и сухожилията с хранителни вещества за догонващото нарастване. Посочва се, че в тази обстановка дядото и бабата по бащина линия са демонстрирали поведение в разрез с интересите на детето С., против волята му и причинявайки му страдание. Така въз основа на изп. лист за осъществяване на режима си за личните отношения, ответниците подновили действията си по изп. Дело № 1838/2013 год. по описа на ЧСИ №818 Л. Мурджанова, с цел осъществяване на режима на лични контакти. На майката било връчено съобщение за доброволно осигуряване упражняването на режим за лични отношения по изп.дело, призовки за принудително изпълнение за датата 06.12.2019 год. и за дата 20.12.2019год. Майката сочи, че и на двете дати посрещнала ответниците, в присъствието на помощника на частния съдебен изпълнител К., при което предаване на С. не се осъществило. Въпреки че майката предразполагала детето да отиде с баба си и дядо си - детето се дърпало, ревяло и пищяло, прегръщало здраво майка си и не желаело да се отдели от нея. Това било отразено от ПЧСИ в протокола от датата 06.12.2019 год. и въпреки, че станало ясно, че има обективни предпоставки да не се осъществи режима, ответниците предизвикали повторение на тягостната сцена на 20.12.2019 г. След това ответниците ежедневно й се обаждали, че няма да се откажат и тя няма да ги отдели от децата. Посочва се за необходимостта на майката да бъде с детето, като детето осъзнавало ролята на майката в неговия живот, едва ли обаче разбирал нуждата да ходи и посещава други места непознати му и без създадени условия за специфичните му нужди. Описва се състоянието на С. като трудноподвижен, с фиксатори за удължаване на костите на подбедреците му, при нуждата от ежедневно неколкократно третиране на крайниците му. В предвид на последното се заключава, че да се настоява за извеждането на детето от дома и транспортирането му в Стара 4

Загора за по една нощувка, представлявало психическо насилие над детето.

Поддържа се, че при срещите си ответниците на 06.12.2019 год. и 20.12.2019год., поведението на детето показвало, че страда - същото се изразявало в непрестанен плач, преминаващ в писъци, неистов, почти животински страх, че го предават на чужди хора, без да знае защо, и да иска това. Това било проява на психическо насилие над С. от страна на баба му и дядо му. Според майката, след свалянето на фиксаторите през януари 2020 год. щяло да се наложи още по - интензивна терапия, за която близостта и пълното взаимно отдаване между майка и син щяла да е още по-нужна.

Необходимо било С. да е спокоен и фиксиран върху процеса.

С отговор от 17.01.2020 г. ответниците оспорват всички твърдения в молбата за защита от домашно насилие като намират, че същата е в резултат изцяло на омразата, която майката изпитва към тях и която те не са предизвикали с нито едно свое действие. Заявяват, че не са осъществили насилие под каквато и да е било форма спрямо внучетата си и никога не биха направили нещо, с което да ги наранят. Излагат обстоятелства за развода на сина им В. с майката Д.Т. и че от 2013 г. до 2018 г. са поддържали крехко равновесие в отношенията си с нея. Излагат несъгласието си с извършената операция на детето, за което се позовават на консултациите си с лекари, проучвани, запитвания и т.н., както и за възможното медикаментозно лечение на заболяването и че същото има козметичен характер и не представлявало лечение на болестта „ахондроплазия“, а само нейно проявление. Основния проблем на детето бил развитието му на говора, който майката спестявала.

Детето имало „общо недоразвитие на речта“, диагностицирано на 01.03.2013 г. от професор Ш. Този проблем водил до изоставянето на детето от връстниците си. Детето било силно пристрастено към електронни игри.

Излагат подробни доводи против извършването на операцията на детето, която майката направила тайно, без знанието на бащата. Според ответниците, молбата по ЗЗДН е подадена от майката като „вендета“, за това, че не са били съгласни с операцията и не са дали пари за нея. Също така посочват, че първите месеци след операцията детето не се е движило и са ходили само да го видят. Едва в края на лятото са поискали да го вземат с тях поне за един два часа, но майката не позволила детето да се отдели на повече от метър от нея. Майката не за първи път подавала молба за несъществуващо домашно 5 насилие по ЗЗДН. Подала искова молба срещу ответниците за прекратяване на режима им за лични контакти с децата. Майката демонстрирала пред децата открита враждебност към ответниците и твърдяла, че са отчуждени от тях. По отношение на твърдения от майката акт на домашно насилие от 06.12.2019 г., заявяват, че не само не е имало опит за „насилствено вземане“ на С. и не са му причинили „дълбока травма“, а изобщо не са видели детето, тъй като майката представила медицинска бележка, че е болно. Относно датата 20.12.2019г. сочат, че тогава за първи път С. бил изнесен на ръце от майката, въпреки че преди това са го виждали как върви. Видели детето само няколко минути, колкото да го целунат и да чуят от него, че иска при мама и не иска да дойде с тях. Заявеното в молбата ежедневно обаждане и тормоз по телефона било поредното невярно твърдение на майката на детето, целящо да обоснове евентуално насилие спрямо нея. Твърди се, че на 06.12.2019 г. към телефона на Д. има позвъняване в 15:59 ч. от телефона на ответницата Е.Т., което било с продължителност от 27 секунди, а следващото позвъняване е било на 20.12.2019 г. в 17:58 ч. От телефона на другия ответник по делото С.Т. повече от година не било имало никакви обаждания и разговори с майката на детето.Излагат опасенията си, че майката не полага адекватни грижи за отглеждането на детето, както и че са притеснени от силната зависимост на детето от майка му. Поддържат, че молбата за защита от домашно насилие е неоснователна, предназначена е да обслужи производството по друго гражданско дело, а по същество представлявала злоупотреба с право, поради което молят същата да се отхвърли изцяло.