Решение № 313 от 09.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. ХАСКОВО, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500538 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258, ал. 1, предл. 1-во от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр.София е останал недоволен от Решение № 86 от 22.05.2023 год., постановено по гр.д.

№ 68 / 2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград, поради което го обжалва с искане същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявеният от него иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – Ж. М. И. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр.София против Ж. М. И., с искане да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания, присъдени в полза на ищеца съгласно заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 668 / 2021 год. на РС – Свиленград, произтичащи от Договор за потребителски кредит №*** год., а именно: 5 763.14 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 31.08.2021 год. до окончателното 1 й изплащане; 283.04 лева – възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 05.02.2021 г. до 05.05.2021 г. и 225.21 лева – обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 г. до 24.08.2021 год.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответницата, в който се излагат твърдения за това, че в периода от 05.07.2019 год. до 05.02.2021 год. е погасила 19 вноски в общ размер на 8 039.28 лева. Оспорва твърденията на ищеца за това, че са настъпили последиците на трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, поддържайки, че не е била надлежно уведомена за това и поради обстоятелството, че неизпълнената част от договора се явявала незначителна с оглед размера на задължението. Заявила е възражение за нищожност на клаузата на чл.16, ал.2 от договора за потребителски кредит, поради неравноправния й характер - не индивидуално договорена, и поради противоречието й с добрите нрави; на клаузата на чл.7, ал.1 от договора, като такава противоречаща на закона – чл.10 а, ал.2 от ЗПК; на клаузата на чл.9.1 от договора, поради противоречието й с добрите нрави. Позовала се е на нищожност на целия договор, поради това, че в съдържанието му липсвала разписана методика на формиране на годишния процент на разходите и поради това, че съдържанието на договора е изпълнено с шрифт, който е помалък от предвидения в закона минимален такъв. В отговора на исковата молба са обективирани насрещни искове за заплащане на платена без основание сума в размер на 2 721.41 лева, формирана като сбор от суми за застрахователни премии и такса за оценка на риска в размери съответно на 1 679.83 лева и на 1 041.58 лева, както и за обявяване нищожността на договора, и на чл.7 от заявление – декларация за установяване на договорни отношения на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК.

Със заявление вх.№ 4933 от 31.08.2021 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 668 / 2021 год. по описа на Районен съд - Свиленград, подадено от „Ти Би Ай Банк“ АД – гр.София срещу Ж. М. И. е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист за следните суми: 5 763.14 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 283.04 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2021 год. до 05.05.2021 год. и 225.21 лева – обезщетение за забава за периода от 05.02.2021 год. до 24.08.2021 год., дължими по договор за потребителски кредит № *** год., съгласно приложено към заявлението извлечение от счетоводни книги към 24.08.2021 год., и деловодни разноски в размер на 173.43 лева, включващи 125.43 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Със Заповед № 209 от 01.09.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 668 / 2021 год. по описа на Районен съд – Свиленград е разпоредено длъжникът Ж. М. И. да заплати на кредитора „Ти Би Ай Банк“ АД – гр.София следните суми: 5 763.14 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2021 год. до изплащане на вземането; 283.04 лева – договорна 2

/възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2021 год. до 05.05.2021 год. и 225.21 лева – мораторна лихва за периода от 05.02.2021 год. до 24.08.2021 год., и деловодни разноски в размер на 125.43 лева – държавна такса и на 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 139 от 01.09.2021 год.

С определение № 133 от 08.03.2022 год., постановено по в.ч.гр.д. № 96 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е отменено разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение № 209 от 01.09.2021 год. за парично задължение, издаденият изпълнителен лист е обезсилен, а изпълнението на заповедта – спряно.

На 14.12.2021 год. е входирано с № 8248, подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, с доводи, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, връчена от ЧСИ на 08.12.2021 год.

С определение № 369 от 16.12.2021 год. на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си против длъжника.

В указания на заявителя едномесечен срок, считано от връчване на определението – 12.01.2022 год., а именно на 04.02.2022 год. е предявен иска по чл.422 от ГПК – обстоятелство, обуславящо неговата допустимост.

Разгледан по същество, искът за установяване съществуването на вземания, присъдени в полза на заявителя със заповедта за изпълнение, се явява неоснователен по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 04.06.2019 г. ответницата - Ж. М. И. е сключила с ищеца - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 7 000 лева. Договорено е заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1 041.58 лева; на застрахователна премия в размер на 1 679 лева, включваща 831.60 лева – BANK KOMБО ЖИВОТ и 848.23 лева - BANK KOMБО БЕЗРАБОТИЦА; на годишен лихвен процент от 31.95 % и на годишен процент на разходите от 49.52 %. Общата, дължимата от потребителя сума е определена на 15 232.59 лева, платима на месечни вноски съгласно погасителен план, обективиран в договора. Срокът на действие на договора е определен до 05.06.2022 год.

От първоначално представеното заключение по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно – счетоводна експертиза се установява, че погасените чрез плащане от страна на ответницата, суми по процесния договор са в размер на 3 958.27 лева – главница и на 4 308.75 лева – договорна лихва. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че на 04.06.2019 год. по сметка на кредитополучателя е приведена сумата от 9 721.41 лева. На същата дата е удържана сумата от 1 679.83 лева към застрахователя еднократно, като преводите към последния са извършени на 19.07.2019 год. Към 31.08.2021 год. задълженията по договора възлизали на 5 763.14 лева – главница; 480.19 3 лева – договорна лихва и 248.27 лева – обезщетение за забава.

От заключението, представено по повторната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че извършените от ответницата плащания по договора са в общ размер на 8 600.24 лева, от които 4 395.87 лева - за лихви – редовни и просрочени; 3 958.27 лева – за главница и 246.10 лева – начислена такса за съдебни вземания. Общият размер на усвоената главница възлизал на 9 721.41 лева. Вещото лице посочва, че ако разходите за застрахователни премии в общ размер на 1 679.83 лева и за такса за оценка на риска в размер на 1 041.58 лева биха били включени в състава на разходите, ГПР би бил 57.64 %.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първонистанционния съд съдебно – техническа експертиза се установява, че размерът на шрифта в договора за потребителски кредит и в заявление – декларация за установяване на договорни отношения е 12 пункта.

Договорът за банков кредит, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ е двустранен, възмезден и консенсуален. В изпълнение на задълженията си, предвидени в договора, кредиторът следва да предостави отпуснатата в кредит сума на кредитополучателя. Срещу отпуснатия кредит, длъжникът следва да върне получената сума в уговорения срок, както и да заплати уговорените лихви и такси. С предоставянето на сумата чрез усвояване на банковия кредит, имуществото на банката се променя – в нейна полза възниква вземане за стойността на отпуснатата сума, заедно с уговорените лихви и такси. Следва да се има предвид, че с процесния договор на ответницата е предоставен потребителски кредит, следователно към него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Като безспорно в тази насока съдът приема, че от страна на ищеца – въззивник в настоящото производство е изпълнено поетото с договора задължение за предоставяне на договорения кредит в размер на 7 000 лева, съгласно чл.7.1 от договора – данна, която съдът възприема от заключенията на вещите лица, представени по допуснатите при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно – счетоводни експертизи, от които се установява, че договореният кредит в размер на 7 000 лева е бил приведен на ответницата на 04.06.2019 год.

Като безспорно съдът приема и това, че срокът на действие на договора е изтекъл на 05.06.2022 год. – по време на висящността на спора, поради което това обстоятелство съдът преценя с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, като такова обуславящо и ирелевантността на заявеното с отговора на исковата молба оспорване на иска, свеждащо се до липсата на предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, поради ненадлежно връчване на уведомлението, обективиращо изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При определяне вида и размера на дължимите от ответницата суми по договора за потребителски кредит, следва да бъдат разгледани 4 заявените от нея възражения за нищожност на договора, въведени с отговора на исковата молба, отчитайки в тази насока качеството й на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Като основателно в тази насока съдът намира заявеното от ответницата възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, по следните съображения: Безспорно е, че размерът на договорения ГПР – 49.50 % е под предвидения в нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, максимален размер – 50 % - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на Република България, равняваща се на 10 %, с което обаче изискването за действителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, не е изпълнено. В тази насока съдът изхожда от цялостното съдържание на представения договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи, които обосновават извод за това, че в договорения ГПР не са включени всички действителни разходи – в случая – такса за оценка на риска в размер на 1 041.58 лева, с прибавянето на която размерът на ГПР надхвърля предвидения в закона максимален размер от 50 %. В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че приемането на разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК цели избягване възлагането от страна на търговеца на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна – потребителя. В тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че предоставения на ответницата кредит е в размер на 7 000 лева, а общата дължима от нея сума по договора е определена в размер на 15 232.59 лева, с което общият размер на задълженията по договора надхвърлят повече от два пъти размера на предоставения кредит, при което договорът на самостоятелно основание се явява нищожен съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, доколкото общия размер на задължението надвишава определения в ал.4 на същия законов текст, максимален размер. С включването в договора и на клауза за заплащане на такса за оценка на риска, видът, размерът и действието, за което се събира не е ясно и точно определено в договора, съгласно изискването, предвидено в нормата на чл.10 а, ал.4 от ГПК, се стига до заобикаляне изискването, предвидено в чл.19, ал.4 от ГПК, явяващо се самостоятелно основание за нищожност на договора за потребителски кредит, съгласно чл.19, ал.5 и чл.21, ал.1 от ЗПК.