Определение № 807 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110149031 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.312 от ГПК за насрочване на бързо производство за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 336381/15.10.2025г. от Е. М. С. (ищец), с ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат К.К., срещу С.Н. * ЕООД (ответник), с ЕИК **********, чрез упълномощен адвокат Ал.Н., която удовлетворява изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ с вх.№ 414712/18.12.2025г. от ответника по делото което е в срок, доколкото съобщението е било връчено на 19.11.2025г., като делото е докладвано на съдията веднага след завръщане от ползван платен год.отпуск.

С оглед горната констатация настоящия съдебен състав разглеждащ производството по делото намира, че са налице предпоставките за изпълнение на чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните, както и призоваването им.

Съдът следва да спази срока определен с чл.312, ал.1, т.1 ГПК при насрочването на о.с.з.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 9/2/2026г. от 14,00 часа, за която дата и час се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от ОИМ, подаден по делото от ответник.

1

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, в следния смисъл:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.86 ЗЗД – 1/ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна Заповед № 14/12.08.2025г., с която ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, 2 / за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Продавач- консултант“ (Код по НКПД: 52232001) при ответника, както и 3/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа след прекратяването на ТПО в размер на 6462,00 лева БТВ за шест месечен период 13.8.2025г.-13.2.2026г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на ИМ в съда на 13.10.2025г. до окончателно заплащане на дължимото.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение за период 27.3.2017г.-12.8.2025г., което е било прекратено от работодателя с процесната Заповед.

Твърди се, че уволнението е незаконно, защото е изпълнявал точно трудовите си задължения.

Твърди, че през целия период на работата не е допускал никакви дисциплинарни нарушения и не е имало изразени каквито и да е претенции от страна на работодателя, че не изпълнява трудовите си задължения, а още по-малко - че няма необходимите качества за изпълнение на работата по сключения трудов договор.

На 13.8.2025г. ответникът връчва на ищеца Предизвестие за прекратяване на трудовия договор/ТД/ на основание чл.328, ал.1, т.5 вр. чл.220 КТ, считано от датата на връчване на предизвестието (като е посочена за дата на връчване 12.8.2025г., макар същото да е връчено на 13.8.2025г.), като едновременно с предизвестието е връчена и Заповед № 14/12.8.2025г. за прекратяване на ТД на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.

Оспорва, че ответникът просто формално е въвел основанието за прекратяване на ТД в процесната Заповед, като посочва, че липсата на качества е следвало да е била на лице още при скл.на ТД.

Оспорва се, че липсата на качества за изпълнение на работата, би следвало да е обективно състояние, независещо от волята и желанията на служителя, и тази липса би следвало да се е проявила още след назначаването на ищеца на работа, и да е била налице през целия многогодишен период на работата му при ответника. Оспорва, че нищо такова е нямало, напротив - ищецът е изпълнявал надлежно трудовите си задължения и работодателят е нямал забележки по отношение на работата му.

С оглед изложеното се моли съдът да уважи предявените искове и да се присъдят сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен ОИМ с вх.№ 414712/18.12.2025г., застъпва становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че уволнението е извършено при съблюдаване на изискванията за законосъобразност.

Твърди се, че с оглед спецификата на работа на дружеството и предоставяните от него стоки и услуги, ищецът системно е проявявал неспособност и нежелание за разрешаване на текущи проблеми от ежедневния трудов процес. Посочва се, че ответникът е търговско 2 дружество, за което ежедневният трудов процес е свързан с провеждане на срещи с клиенти, търсещи да придобият дадени стоки, на които следва да бъдат предложени най-подходящите мебели, обзавеждане или други интериорни аксесоари, а също сключване на договори за продажба на подобни стоки (ако фирмата вече разполага с последните, при което не е необходимо тяхното производство), или консултация на клиенти по въпроси на интериорния дизайн и архитектурата във връзка с възложен от клиента за изработване и осъществяване проект.

Посочва се, че за конкретен клиент ищецът не е намерил и осигурил подови первази, без да се конкретизира поръчка, клиент или обект. Като друго нарушение се посочва, че ищецът не е търсил няколко вида продукти, които да предложи на клиент, за да му даде повече избор, като отново не е конкретизирано кога и как се е случило това. Посочва се, че ищецът е предлагал на клиенти конструктивни и технически решения, чиято реализация се оказвала изключително трудна и/или напълно невъзможна, като в същото време – не е посочвал конкретни изпълнители, които да са в състояние да реализират идеите му, и без да е в състояние да изработи необходимите за осъществяване на замисъла чертежи и да даде разбираеми указания на изпълнителите, което не само не спомагало за развитието на дейността на ответното дружество, но и съществено е поставяло пречки за реализиране на дейността (като отново липсва конкретизация на фактите кога и как се е случило или във връзка с каква поръчка).

Посочва се, че ищецът не може да работи в екип. Твърди се, че ищецът систематично неглижирал и пренебрегвал мнението на останалите членове на работния колектив, опитвал се едностранно и безпрекословно да им наложи собствената си гледна точка по даден въпрос, не вземал под внимание позицията и становището на останалите членове на работния екип, и не оставял пространство за никакво различно от неговото мнение.

В случай, когато друг член на работния екип не споделя мнението на ищеца последният е подемал спрямо колегата си остри нападки и словесни атаки, при което свое поведение ищецът стига до там, че крайно подценява личността, знанията и уменията на своите колеги и открито ги иронизира пред останалите членове на работния екип. Случвало се след изразено становище от други колеги по даден въпрос от работния процес, ищецът многократно да се обръща към тях използвайки думи и изрази като следните: „говориш пълни глупости“, „ти не си в час“, „не знаеш къде се намираш“, „нямаш никакъв опит и изобщо не разбираш“, „да Пламене в твоята глава“.

Описаното авторитарно, високомерно и грубо отношение ищецът е проявявал към всички членове на работния екип на ответното дружество, но най-вече към неговия бивш колега г-н Пламен Чонков. За да се преодолее разрива между ищец и П.Чонков управителят на ответното дружество насрочил среща, но вместо изглаждане на обтегнатите отношения, ищецът отново нападнал своя колега с думите - че притежава “бърз ум”, че “вижда триизмерно” и че “намира гениални решения” на поставените му трудови задачи, докато г-н П.Чонков не притежавал подобни умения.

Така в един момент се оказало, че другите служители на ответника не желаели да 3 работят заедно с ищеца, защото той омаловажавал труда им.

Посочва се също, че ако останалите в екипа не приемат идеите на ищеца, то той започвал да работи бавно, с нежелание, с което забавял изпълнението на проекти.

В процеса на работа, управителя на ответното дружество установил също, че ако поради поведението на ищеца е възникнало определено затруднение, то ищецът не поемал отговорност за постъпките си, а изтъквал аргументи, че той е направил всичко, което зависи от него, но друг член на работния екип не е, или външно обстоятелство е попречило на изпълнението на съответната трудова задача.

Посочва се също, че ако се постигне краен положителен резултат ищецът изтъквал своите заслуги и дори си преписвал такива, които са били на неговите колеги, но при провал на трудова задача и негативни последствия поради поведението или идеите на самия ищец, последният прехвърлял вината върху друг колега.

Цялостното поведение на ищеца на работното място, описано по-горе, води до генериране на напрежение в предприятието на ответника и до създаване на конфликтни ситуации, което на свой ред води до непрестанни спорове и препирни между ищец и останалите служители при ответник. Поведението на ищецът водело до непрекъснати конфликти, което влошавало работен климат в ответното дружество и намалявало възможността за срочно изпълнение на поетите задължения по подписваните договори с клиентите на ответника.

Същото авторитарно поведение ищецът демонстрирал и към клиенти на ответното дружество, като се опитвал да налага своите виждания и идеи, без да възприема какво е желаел самия клиент. Това поведение на ищеца посочва неумението му да води ползотворна комуникация с клиенти, при която последните да се чувстват разбрани и сигурни, че ще бъдат удовлетворени нуждите им.

Управителя на ответника установил и случай, при който клиент посещава търговски обект на ответното дружество с определена цел - да закупи конкретен продукт, но попада на ищеца и след проведен разговор клиентът напуска търговския обект на ответното дружество, без да е направил покупката, за която е дошъл, и в допълнение - напълно разстроен, защото се е почувствал неприятно от разговора с ищеца.

Управителя на ответника е установил, че ищецът никога не поема сам инициативата за придвижването и успешното приключване на дадена трудова задача, като ищецът не проявява интерес към това каква конкретно е текущата работа в предприятието и не изявява желание да бъде полезен. В случай, че му бъде възложено изпълнението на дадена дейност ищецът действа бавно, мудно, разсейвайки се със странични, лични негови въпроси, и без желание, което поведение се изостря в случай, че останалата част от екипа не възприеме гледището на ищеца по конкретния въпрос.

Не на последно място, ищецът отказал да работи със служебните компютри в предприятието на ответника, защото не притежава умения за работа със софтуерната система Майкрософт уиндолс, не притежава умения за съставяне на оферти към клиентите 4 на ответното дружество, а също и не притежава знания за боравене с програмата ексел, като не е в състояние да транформира компютърен файл във формат ексел в пи ди еф формат файл, който да бъде изпратен на съответния клиент на ответното дружество. Ищецът също така не притежавал умения за боравене с програмата за проследяване статуса на направена от ответното дружества поръчка към даден производител - трело, не използва утвърдения в предприятието комуникационен канал за разменяне на кореспонденция по работни въпроси слак, а също не борави и с програми за текстова обработка на файлове.

От Заповед № 14/12.8.2025г. е видно, че тя е съобразена със закона и приетото от съдебната практика. Заповедта съдържа ясно изброяване на конкретните качества, които липсват на ищеца за ефективното изпълнение на трудовите му задължения. Изброените в Заповед № 14/12.8.2025г. липсващи на работника качества са действително необходими за изпълнението на трудовите му задължения при ответника.