Определение № 1074 от 14.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500519 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас, срещу Определение №705/01.12.25г., постановено по ч.гр.д.№583/25г. по описа на Районен съд Карнобат, в частта, с което частния жалбоподател е осъден да заплати на длъжника К. И. А. съдебно – деловодни разноски, в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят изразява недоволство от посоченото определение, като претендира отмяната.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.05.25г. „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас като заявител, е предявил заявление по чл.410 ГПК, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу наследниците на Р. Р. Н. – Г. И. А., К. И. А. и Н. Г. Г..

По заявлението е издадена Заповед по чл.410 ГПК №366/22.05.25г.

Заповедта за изпълнение е връчена на К. И. А. на 16.06.2025г.

На 16.07.22г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, чрез адв.Кръстев. Приложено е пълномощно и договор за защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева и е направено искане за присъждането им.

С Разпореждане №1010/17.07.25г., на заявителя е указано, че е постъпило възражение по чл.414 ГПК и че следва в едномесечен срок да предяви иска за установяване на вземането. Т.к. такова не е подадено в срок, с Определение №705/01.12.25г., съдът е обезсилил издадената заповед. С определението е осъдил заявителя да заплати на длъжника К. И. А. съдебно – деловодни разноски, в размер на 400.00 лева.

В частната жалба се излагат твърдения, че заявителят не е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК, т.к. след подаване на заявлението – на 23.06.2025г. сумата по заявлението е била платена, поради което за заявителя е отпаднал правния интерес от предявяване на иск за установяване на вземането. Но длъжникът е дал повод за завеждане на делото, поради което за 1 заявителя е бил налице правен интерес от подаване на заявлението. В тази връзка твърди, че е получил писмо на електронната си поща от Н. Г. Г. с прикачен файл (които препраща на КРС та 25.11.25г.), видно от които К. И. А. е заплатил цялата сума на 23.06.25г.

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от страните съображения намира, че първоинстанционното определение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно общото правило на чл.78, ал.3 и 4 ГПК, ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска или прекратяване на делото. В настоящия случай длъжникът (с правно положение на ответник) претендира разноски за оказана защита и съдействие в заповедното производство – конкретно – за подаване на възражение.

Бургаският окръжен съд намира, че макар от формална страна, производството по делото по отношение на длъжника К. А. е прекратено, същият няма право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено на 20.05.2025г. Същото е връчено на длъжника на 16.06.26г. и в едномесечния срок по чл.412, т.8 ГПК – на 23.06.25г. сумата, предмет на заявлението е платена. След плащането – на 16.07.25г. е подадено възражение.

Бургаският окръжен съд намира, че самото възражение е некоректно подадено като такова по чл.414 ГПК, а не по чл.414а ГПК, т.к. в него длъжникът не е посочил, че вече е изпълнил задължението в едномесечния срок от поканата по чл.412, т.8 ГПК. Ако длъжникът коректно беше възразил, че е платил след поканата, съдът щеше да пристъпи към изпълнение на задълженията си по чл.414а, ал.4 и сл., а не – както е постъпил в случая – към изпълнение на задълженията по чл.415 ГПК, довели до постановяване на настоящото определение.

Бургаският окръжен съд намира, че от правна страна възражението на длъжника К. А. следва да се квалифицира като такова по чл.414а ГПК, т.к. е подадено след получаване на заповедта и поканата за плащане и след извършеното в срока на поканата плащане. В тази хипотеза след обезсилване на заповедта, на длъжника не се следват съдебно – деловодни разноски, т.к. съобр. нормата на чл.414а ГПК, същият е дал повод за завеждане на делото и в този случай самият той би дължал разноски на заявителя.

По изложените съображения, определението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №705/01.12.25г., постановено по ч.гр.д.№583/25г. по описа на Районен съд Карнобат, в частта, с което „Водоснабдяване и канализация“ – ЕАД – гр.Бургас е осъден да заплати на К. И. А. съдебно – деловодни разноски, в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3