Решение № 285 от 04.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000334 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба срещу решение № 211/08.05.2024 г. по електронно дело 20213100900442(ТД № 442/2021 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТ, с която е бил отхвърлен иск на въззивника „БАНКА ДСК“ АД за осъждане на Н. Г. А. да заплати изискуеми парични задължения на кредитополучател по Договор от 11.12.2013 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, претендирани както следва: 1) 26 749.11 лева, представляваща капитА.зирана договорна лихва, начислена през периода от 11.12.2013 г. до м. септември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) 5 280.57 лева, представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 04.07.2021 г.; и 3) 197.05 лева, представляваща договорено обезщетение за забава в размер на 10 % от просрочена главница за периода 01.10.2020 г. до 04.07.2021 г.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 536/26.08.24г. като страните е обявен доклад по оплакванията, свързани с преценка на факти и правни изводи.

Въззивникът „БАНКА ДСК“ АД, чрез юрисконсулт, счита обжалвания акт за неправилен и необоснован. Позовава се на съответствие на съдържанието на процесния договор с нормативно приемливия типов договор по смисъла на чл. 7 ЗКСД, уреждащ всички съществени елементи, каквито са 1 правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредита, размера на заетата сума и възнаградителната лихва, гратисния период, през който ответникът не дължи връщане на заетата сума, срокът за връщането й и условията, при които следва да извърши това, отговорността на страните в случай на неизпълнение на договора, както и обезпечаване на кредита от Държавата. Сочи, че това съдържание е било изложено писмено и възприето чрез устен превод на разбираем за студента език, включително и по отношение на клаузата за уговорена възнаградителна лихва като фиксиран конкретно посочен размер, неподлежащ на промяна за целия срок на договора. Въз основа на тези доводи се оплаква за необоснованост на извода за недействителност на сделката поради противоречие на нормативни изисквания на чл. 17, ал. 6 ЗКСД.

Възразява евентуално и по нА.чието на каквато и да е неравноправност в начина на уговаряне на олихвяването на ползвания кредит. Оплаквания са посочени и по преценката на клаузите относно погасяване на кредита по чл. 5 от договора и спецификите на целево кредитиране, отразени в специалната нормативната рамка. Сочи, че изискванията за оповестен погасителен план при сключване на обикновен потребителски кредит са неприложими при студентско кредитиране поради поетапното усвояване на главницата, която ще бъде окончателно формирана след изтичане на гратисния период и съответно ЗКСД урежда специфично право на кредитора за едностранно съставяне на план след изтичането на гратисния период по договора през м. септември 2020 г. и пълното усвояване на главницата. С доводи за неправилно приложение на специалния закон, уреждащ кредитната сделка като вА.дно основание за начислените лихви, както за гратисния период, така и за разсрочените по погасителни план лихви и съответно начисленото обезщетение за забава, ненадхвърлящо законна лихва, се обосновава дължимостта на неправилно отказаните от първата инстанция суми.

В пледоарията по същество с бланкетно позоваване на същите доводи, пълномощникът на банката моли за отмяна на неправилното решение в отхвърлителните му части и постановяване на друго такова, с което осъдителните претенции да бъдат уважени в цялост. Претендира и за присъждане на разноски за участие в делото пред въззивната инстанция.

Въззиваемият Н. Г. А., не е заявил становище по оплакванията. Този ответник е бил призован по постоянното си местопребиваване в чужбина, но въпреки указание на съда е пропуснал да посочи свой съдебен представител, съответно не е оспорвал и претенцията в първата инстанция.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ съответства на предявени от кредитор(упражнил право на предсрочна изискуемост по целеви потребителски кредит), съединени с иска за връщане на усвоената за заплащане на таксите за обучение главница, три осъдителни искове за заплащане на други задължения, породени от същия договор, сключен по реда на ЗКСД.

Задълженията са били обосновани (след уточнение на първоначално заявен като сборен дълг) с договорен размер на фиксирана възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя за целия срок на ползването и с уговорка в чл.

2

10.1 от общите условия на банката за този вид кредити за капитА.зиране на договорна лихва (начислена през гратисния период), добавена към олихвявана главница в съставен от кредитора погасителен план. Съответно на това разграничение са индивидуА.здирани претенции за

„капитА.зирана“(първоначално заявена като част от сборна лихвоносна главница) лихва в размер на 26 749.11лв., натрупана до септември 2020г. и претендирана ведно със законна лихва от предявяване на иска, и типична възнаградителна лихва в размер на 5280.57лв., начислена върху разсрочената след гратисния период главница до упражняването на право на предсрочна изискуемост поради допусната забава от длъжника. Към тези суми кредиторът е добавил и неустоечна претенция за лихвена надбавка в размер на 197лв., уговорена в общите условия като обезщетение за забава, допусната при пропускане на падежи по погасителен план, изготвен след изтичане на една година от приключване на обучението (първа дата на последен държавен изпит) до предявяване на исковата молба, с която ищецът е обявил, че упражнява право да иска предсрочно изпълнение на дълга в цялост.

Постановената отхвърлителна част от първоинстанционния акт изцяло съответства на предмета на делото, очертан от ищеца по тези три съединени притезания. Обжалваният акт е допустим.

Не е обжалвано решението в част(поправената с решение № 269/12.06.2024г.), с която е била присъдена само сумата от 62586.56лв., съставляваща онази част от първоначално обявеното като главница сборно разнородно вземане, която е съответна само на усвоената от кредитополучателя сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от настъпване на предсрочна изискуемост на 03.11.2023г. до окончателно изплащане. Стабилизирането на това решение следва да се зачита, но силата на присъдено нещо не може да надхвърли установяване на вА.дността на сключения договор като основание за присъдения дълг, но само за онова негово съдържание, което поражда задължение за връщане на получена чиста стойност на ползван кредит и изискуемост на тази главница след отпадане на краен срок на 120 месечен погасителен план, считано от 03.11.2023г. Затова въззивен контрол, включително и служебно и извън оплакванията, се дължи по останалата част от уговорките, посочени като основания за другите плащания извън чиста стойност на кредита.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по сключването на 11.12.2013 г. на договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти с приложими Общи условия на банката към този специален кредитен продукт между ищцовата банка и студент в МУ – Варна, обучаван до 2017г. Не е спорно и усвояването на общо 62586.56лв. (преведени като осем транша от по 7823.32лв.) за покриване на семестриални такси от 2013г. до 2017г., като учебното заведение е удостоверило, че срокът за полагане на последен държавен изпит е септември 2019г.

Видно от изрично удостоверено върху документите (гръб на л.9) лично изявление на Стоян Монев, като лицензиран преводач, владеещ английски 3 език(л.406), чужденецът с британско гражданство, пребиваващ трайно в България за срока на обучението си, е бил запознат чрез устен превод с пълното съдържание на съставения от банката писмен договор за кредит и общите условия към него на разбираем за него език. Съответно с полагането на подписите си върху всеки от документите, студента-кредитополучател е демонстрирал явното си съгласие за обвързване именно с кредитната сделка по целево финансиране на таксите за обучение в учебното заведение, където вече е бил приет да следва висше образование. Представените от студента удостоверения за продължаващото му обучение, както при кандидатстването за кредита, така и ежегодно, в хода на продължаващото обучение за първите четири години по специалността медицина също недвусмислено индикират, че като кредитополучател той е потърсил от специА.зирана в студентско кредитиране и ползвал след договарянето именно услугата на банката, предвидена в специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти, а не някакво друго кредитиране за свои текущи нужди.

Конкретното съдържание на поетите от студента задължения е установено в писменото съглашение, като ясно е посочена целта на кредитирането и общата сума, съответна на сбора от 10 семестриални такси, начина на усвояването на частите от главницата (възстановяване на първа, заплатена от самия студент такса и пряко заплащане на учебното заведение на останА.те суми за всеки семестър), ползване на кредита за гратисен период, в рамките на който не са дължими плащания (от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит), начина на връщане на кредита след този гратисен период с погасителен план (за 120 месеца на равни месечни вноски с падеж 1 во число) и единствения разход за ползването на този кредит, посочен в чл. 7 като фиксирана лихва на годишна база в размер ненадхвърлящ 7 %.

Допълнително в общите условия (чл. 10.1 и 10.2) на банката за този специален вид потребителско кредитиране, е пояснено олихвяването, като е предвидено фиксираната годишна лихва върху усвоената за съответния период главница да се капитА.зира ежегодно по време на гратисния период. Установено е изрично задължение на банката да състави погасителен план за предстоящите плащания до 10 дни след края на гратисния период, който да е на разположение на клиента при поискване от офиса на кредитора, като първата месечна вноска не може да се изисква преди изтичане на месец от края на гратисния период ( чл. 11.1. и 16.2). Допълнително, също в общите условия са обявени и санкции при неизправност на клиента: дължимо от кредитополучателя допълнително лихвено плащане като надбавка от 10 % над текущата договорна лихва(чл.17.1), което да компенсира допусната забава над 7 дни в плащания на главница, включена в просрочена месечна вноска по вече действащ погасителен план и предсрочна изискуемост при забава повече от 90 дни (чл.17.2) или неплащане на 3 последователни вноски(чл. 18.1), със съответно олихвяване с наказателната надбавка на целия остатък до предявяване на искане за принудително събиране и законната лихва след този момент.

Няма спор, че гратисният период е изтекъл през септември 2020г., но кредиторът не е могъл да запознае кредитополучателя със съставения на 03.09.2020г. погасителен план, респективно с точния размер на вече 4 изискуеми месечни вноски, тъй като след края на последния удостоверен като платен семестър през 2017г. до държавните изпити през 2019г. студентът е пребивавал с кратки прекъсвания на територията на страната, но до края на гратисния период през цялата 2020г. са регистрирани само два кратки престоя и окончателно напускане на България след 28.10.2020г.(л.224) без кредитора да е бил уведомен за ново местопребиваване на чужденеца.