Решение № 262741 от 01.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Варна, 01.11.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н. при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№14837 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищцата А.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответниците П.К.К., ЕГН **********, и А.Р.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, искове в условията на субективно и обективно съединяване, както следва:

1. ГЛАВЕН ИСК с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 152 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 г. на Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН ********** поради наличие на фидуциарна сделка.

2. В условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нарушаване изискванията за еквивалентност на престациите.

3. В условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласване на недействителността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен при липса на основание, тъй като продавачът А.М. не е получила цената на сделката.

4. В условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 от ЗЗД във вр. с чл.33 от ЗЗД за обявяване за унищожаем на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

5. В условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 от ЗЗД във вр. с чл.29 от ЗЗД за обявяване за унищожаем на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег.

№7414/06.04.2020 . на Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен при измама.

В исковата молба се твърди, че на 06.04.2020 г. ищцата А.В.М. продала на ответника П.К.К. следния свой собствен имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 118 кв.м - по скица и данъчна оценка, с маза с площ от 25 кв.м по данъчна оценка, съставляваща сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположена в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 118 кв.м., брой надземни етажи - 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма; ГАРАЖ, с площ от 54 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположен в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с площ от 25 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с.

К., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 25 кв.м., брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение - селскостопанска града, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, ведно с 1000/2040 ид.ч. от дворното място, върху което са построени сградите, съставляващо ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., с площ по скица 641 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 332, кв.40, парцел XVIII, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори:

№***, №*** и №***, идентичен с част от ПИ пл.№152, в кв.38 по плана на селото от 1932г., ведно с всички настоящи подобрения и приращения в имота. Сделката била изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. peг.

№7414/06.04.20г., акт. № 76, том

XIX, на Служба по вписванията. Като продажна цена по сделката била посочена сумата от 9 900

/девет хиляди и деветстотин/ лева, която била платена преди подписването на нотариалния акт, съгласно написаното в нотариалния акт. Данъчната оценка на имотите е общо 9 814,90 лв.

/девет хиляди осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет стотинки/. Съгласно т.2 от нотариалния акт, владението на имотите се предава от продавача на купувача в деня на подписване на нотариалния акт. Ищцата твърди, че в действителност сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. peг. №7414/06.04.20 г., акт. № 76, том XIX, на Служба по вписванията за прехвърляне на собственост върху имотите, била извършена в обезпечение на паричен дълг - неформален договор за заем сключен на 06.04.20 г. за сумата от 5 000 лв., която била дадена от купувача П.К.К. на продавача А.В.М. в присъствието на свидетеля М.

А. С.. Посочва, че ответникът П.К. работи в „Заложна къща „Леон“

ЕООД с адрес: гр. Варна, ***. Твърди, че с въпросната сделка, с която се прехвърля собствеността на описаните по-горе имоти, за да се създаде обезпечение на кредитора /П.К.К./, страните не са желаели прехвърлянето, а са преследвали друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора П.К.К., различен от предвидения в закона, като този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. Ищцата излага, че на 14.08.2020 г. бил запазен час при нотариус Огнян Ш. за връщане на имотите, като скиците и схемите за сделката били извадени от ищцата А.В.М., а данъчната оценка от П.К.К.. Твърди че преди сделката ответната страна П.К. поискал сумата от 21 000 лв., от която 5 000 лв. главница, 10 000 лихва, определена от него върху дадената заемна сума от 5 000 лв. за периода от 06.04.2020 г. до 14.08.2020 г., както и сумата от 7 000 лв. която се дължала от бившия приятел на ищцата А.М. - Н. Р. К., на лицето Ю. К., който пък бил работел заедно с П.К. и в допълнение мъжът, с когото А.М. живее - М. С., да прехвърли собствеността на притежавания от него лек автомобил Мерцедес Бенц с peг. № ХХХХ на лицето Ю. К.. Ищцата отказала да плати горницата от 7 000 лв. и да се прехвърли автомобила, поради и което имотите не били върнати в нейния патримониум, като в последствие П.К. повече не се е виждал с нея и не е отговарял на телефонните ѝ обаждания. Твърди, че за горните обстоятелства на 24.09.2020 г. А.М. е подала жалба до Районна прокуратура - Варна срещу П.К., вх.

№ 13632, за лихварство и измама, а на 27.10.2020 г. А.М. и М. С. подали втора жалба и срещу Ю. К. за изнудване и заплаха за живота. Посочва, че на 14.10.2020 г. ищцата А.В.М. получила покана за доброволно изпълнение, издадена по изп. дело № 20208950402138 на ЧСИ Людмил С., че е осъдена да предаде на П.К.К. владението на гореописаните имоти, предмет на сделката, по Изпълнителен лист №261496/09.1020г. ч.гр. дело №

12106/2020 г. на PC- Варна, 16-ти състав, като въводът във владение бил насрочен за 11.11.2020г. от 13.00 ч. С Определение от

06.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3667/2020г. на

ВОС, гр.отделение било допуснато обезпечение на бъдещи искове, предмет на настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20208950402138 и била издадена обезпечителна заповед. Твърди се, че към настоящия момент имотите, предмет на настоящия иск, са във владение на А.М.. Заявява, че срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №260527/05.10.2020 г., издадено по ч.гр. дело № 12106/2020г. на

PC- Варна, 16-ти състав било подадено на 28.10.2020 г. /в срок/ възражение по чл.414 от ГПК, че изпълнението не се дължи. Посочва, че при изготвяне на документите за обратно прехвърляне на имота, се установило, че П.К.К. има съпруга А.Р.К., която е задължителен необходим другар в настоящото производство. В петитума на исковата молба ищцата навежда допълнителни фактически твърдения. Посочва, че като безработна майка на три деца и в условията на пандемия и извънредно положение, поради липса на финансови средства, и липса на други имоти е извършила сделката на 06.04.2020г., като е обосновала изповядването ѝ пред нотариус на осн. чл.5, ал.3 от действащия към него момент Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като крайно нуждаеща се от пари. Твърди, че продажната цена по сделката е в размер на 9 900лв., която е 13 пъти по-малка от действителната пазарна стойност на имотите, която е 126 030 лв. и е индиция за съществено накърнен принципа на еквивалентност. Също така заявява, че процесната сделка е сключена при измама, тъй като продавачът А.М. е била подведена от купувача П. К. да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение, като А.М. била умишлено заблудена относно предмета на договора и правните му последици, а именно с факта, че ще подпише договорна ипотека, като обезпечение за получените в заем 5 000 лв.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, в който исковата молба се оспорва. Посочват, че А.В.М. се свързала с ответника П.К. по телефона още в края на месец февруари 2020 г., като преди това той не я познавал. Негов познат от с. К. го свързал с нея, тъй като му бил споделил преди време, че търси да закупи недвижим имот в района. А.М. пък била споделила преди време, че искала да продава имота си в с. К. и търсела от доста време купувач. По този повод познатия на ответника му дал телефона на ищцата и тя го потърсила, за да му предложи за продажба имота си. След като се срещнал с нея подписали предварителен договор за продажба на имота и тя започнала да подготвя документите за продажбата. Преди 06.04.2020г. на три пъти са ходили при нотариуси във Варна за подготовка и изповядване на сделката, като все нещо в документите ѝ не било наред или липсвало и така и не могли да изповядат сделката. Последно преди тази дата ходили и при нотариус А.П., където вече окончателно на 06.04.2020г. изповядали сделката. На самата сделка присъствали само двамата. Нотариусът прочел пред двамата съдържанието на нотариалния акт и ги запитал дали разбират съдържанието и правните последици от подписването на същия. И двамата били съгласни със съдържанието и последиците му и изразили съгласие за изповядване на сделката. Пред нотариуса попълнили молба, от която се твърди че е видно, че продавачката потвърждава наличието на сключен между тях предварителен договор, като дори настоявала сделката да бъде изповядана поради изтичане срока на същия и възможен отказ от страна на ответника да закупи имота. Продажната цена в размер на 9 900 лева ответникът П.К. заплатил в брой на лицето А.М. в кантората на нотариуса преди изповядване на сделката. В т.5 от нотариалния акт и двамата заявили, че продажната цена на имота е размерът на действителното плащане. Посочва се, че на 31.03.2020 г. П.К. изтеглил пари от банковата си сметка, за да се разплати с продавачката, като част от сумата му била необходима и за извършване на ремонт на имота. Твърди, че А.М. му продала имота си с ясното съзнание за последиците от продажбата, съзнавайки ясно и недвусмислено правните последици от сделката. Ответниците квалифицират като неверни твърденията на ищцата, че П.К. ѝ е дал в заем сумата от 5 000 лева и със сделката по продажбата е обезпечено връщането на тази сума. В тази връзка излагат, че не е налице твърдения порок на сделката, свързан с разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД и поради тази причина този иск е неоснователен. За неоснователен намират и втория иск, предявен в условията на евентуалност, като сочат, че имотът не е продаден от продавачката при нарушаване на добрите нрави, така както се твърди в исковата молба. Твърдят, че самата тя искала тази продажна цена, парите ѝ трябвали да зареди със стока магазина си в с. К. и размерът на продажната цена бил договорен помежду им, което по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД. Посочват, че А.М. не е закупувала имота, който е продала, със собствени средства и вероятно поради тази причина го е продала на договорената помежду им цена, но в никакъв случай в противоречие с каквито и да е законови разпоредби. Заявяват, че през 2014 г. имотът е закупен от нея със средства, дадени ѝ от бившия ѝ приятел Н. К., който понастоящем излежава присъда в затвор в Германия, като тази информация ответникът П.К. е научил едва сега от общ техен познат, който му обяснил, че същият този човек скоро щял да излиза от затвора и имал претенции относно собствеността върху имота, тъй като уговорката помежду им при даване на парите за закупуването му била и той да има собственост върху имота. Поради тази причина ответникът предполага, че ищцата е желаела продажбата му и сочи, че в НА за покупка на имота е посочена цена под данъчната оценка, от което извежда извод, че това е неговата реална продажна цена. Ответниците считат за неоснователен и третия иск с твърдение за сключен договор за покупко-продажба при липса на основание, като твърдят, че продажната цена е изплатена изцяло в кантората на нотариуса преди подписване на нотариалния акт. В НА не е описано сумата да е плащана по банков път, тъй като съобразно размера ѝ няма законово изискване същата да бъде платена по банков път, а и самата продавачка е изявила желание същата да ѝ бъде заплатена в брой, тъй като има нужда от парите за закупуване на различни неща. В тази връзка още след изповядване на сделката пред нотариуса двамата с продавачката отишли в магазин на фирма „Е.“ ООД, ***, от който тя закупила нов касов апарат за магазина си, като сключила и договор за поддръжка на фискалното устройство. С останалата част от сумата заявила, че има намерение да зареди стока за магазина си. Посочват, че от представената от ищцата служебна бележка от собственото ѝ дружество „ТРАНС ГУД-2017“ ЕООД, чиито управител е А.М. е видно, че именно през втората половина на месец април 2020г. с получените от продажбата пари същата е започнала да развива търговска дейност и да се самоосигурява. В тази връзка считат за неоснователен и иска с твърдение за сключен договор за покупко-продажба при условията на крайна нужда. Уточняват, че въпреки, че ищцата сочи, че е майка на три деца, видно от представените актове за раждане едното от тях е на 27 години, а другото на 30 години и те не живеят в едно домакинство с майка си. Третото ѝ дете е на 14 години и също не живее при майка си, а се отглежда от бабата - майка на А.М.. Твърдят, че ищцата не полага грижи и за майка си, с която е във влошени семейни отношения, че ищцата редовно злоупотребява с алкохол, поради което дори и е отнето и свидетелството за управление на МПС, както и че не се грижи за дъщеря си, която е във влошени отношения с нея и поради тази причина живее при баба си. Ответниците считат за неоснователен и петия иск с твърдения за осъществени измамни действия от страна на ответника П.К. по отношение на ищцата, като излагат, че не са давани в заем пари на ищцата, за да е въведена в каквото и да е заблуждение относно сключената помежду им сделка по продажбата на имота, а самата тя се е свързала с ответника с желанието да му продаде имота си и то на цена, която била договорена помежду им. Заявява, че неговата работа по никакъв начин няма връзка с осъществената помежду им сделка. Ответниците посочват, че след като изповядване на сделката ищцата не е предала владението върху имота така, както било уговорено в НА за покупко-продажбата под предтекст, че ѝ било нужно време, за да го освободи от покъщнината. Въпреки, че ответниците още не били влязли във владение на имота, П.К. като собственик на същия сменил на свое име партидата за водата и заплатил сметките за потребена вода, за да не бъде преустановено водоподаването към имота му. Твъдят, че изчакали няколко месеца и след като владението върху имота не било предадено, предприели законови стъпки по снабдяване с изпълнителен лист по съдебен ред и образуване на изпълнително дело при ЧСИ Людмил С. за извършване от негова страна на въвод във владение по отношение на имота. Посочват, че реакцията, която последва от страна на ищцата А.М., била да започне да пуска жалби срещу ответника П.К. в прокуратурата с неоснователни и неверни твърдения за противозаконни действия от негова страна.