Решение № 8826 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8826 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110140384 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Д. С., ЕГН **********, срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът твърди, че ответното дружество претендира от него сумата от 6077,08 лв. въз основа на сключен на 28.08.2012 г. договор за кредит с „У.К.Ф.“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД. Многократно в телефонни разговори служители на ответника са настоявали задължението да бъде изплатено, получавани са от ищеца и извънсъдебни покани за плащане, в които се претендира вземането, върху което са начислявани и лихви. Твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 31483/2014 г. по описа на СРС, 88 състав в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. за принудително събиране на вземането, като въз основа на него е образувано изпълнително дело № 1890/2016 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Твърди, че след подадено възражение по чл. 423 ГПК е постановено определение на 19.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1575/2020 г. по описа на СГС, с което е прието възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и са обезсилени издадената заповед за изпълнение от 17.06.2014 г. и изпълнителен лист от 18.09.2014 г. Счита, че всички предприети по изпълнителното дело действия се обезсилват по право, но независимо от обезсилването на изпълнителния лист, изпълнителното дело не е било прекратено. Твърди, и че вземането на ответника е изцяло погасено по давност. Със заявяването на вземането от страна на „Е.М.“ ЕООД в ЦКР се създава впечатление у третите лица, че правото на ответника съществува, което обуславя и правния интерес от предявяване на иска. Моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 6077,08 лв., както и за присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.М.“ ЕООД, с който признава иска. Моли да не се възлагат разноски в негова тежест, тъй като са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, съответно, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е бил обезсилен с влязъл в сила съдебен акт.

Ответникът следва да докаже наличието на юридически факти, водещи до спиране и прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно между страните, че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 31483/2014 г. по описа на СРС, 88 състав в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 18.09.2014 г. за принудително събиране на вземането в общ размер на 6077,08 лв. към момента; че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1890/2016 г. по описа на ЧСИ Б.Б.; че след подадено възражение по чл. 423 ГПК е постановено определение на 19.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1575/2020 г. по описа на СГС, с което е прието възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и са обезсилени издадената заповед за изпълнение от 17.06.2014 г. и изпълнителен лист от 18.09.2014 г.; че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.

В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Доколкото последният признава изцяло предявения иск, а ищецът е отправил изрично искане за постановяване на решение по този процесуален ред, то с оглед процесуалното поведение на страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. С оглед правилото н а чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран. Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Ответникът е признал основателността на предявения иск, с което е изпълнил първата предпоставка на цитираната разпоредба.

2

Спорно е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело и от там, на кого следва да бъде възложена тежестта за заплащане на разноски.

Не е спорно между страните, че по процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело, което към момента на подаване на исковата молба не е било прекратено.

Наличието на висящо изпълнително дело към момента на подаване на исковата молба, по което както взискателят, така и частният съдебен изпълнител би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение (няма данни, че след 18.08.2016 г. взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия), съдът намира, че обуславя отговорността на ответника за съдебните разноски, още повече, че видно от приетото по делото Удостоверение за непогасени задължения изх. № МА 00004043/13.09.2021 г. дружеството продължава да кани ищеца да заплати сумата от 6077,08 лв. Въз основа на горното съдът счита, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на производството, поради което следва да се възложат в негова тежест направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 243,08 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, адвокатско пълномощно и разписка от 09.03.2022 г., удостоверяваща заплащането на възнаграждението на адвоката и при липса на оспорване по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. СС., чрез адвокат Е. Д., срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. СС., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът П. Д. С., ЕГН **********, не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от общо 6077,08 лв., във връзка с издадена заповед за изпълнение от 17.06.2014 г. и изпълнителен лист от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 31483/2014 г. по описа на СРС, 88 състав, по които е образувано изпълнително дело № 1890/2016 г. по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. СС., да заплати на П. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. СС., чрез адвокат Е. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 243,08 лв. – разноски в производството пред СРС за държавна такса, както и сумата от 1000 лв. – разноски в производството пред СРС за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3