Решение № 2036 от 29.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330109570 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ........, срещу „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов” № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, с която са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....../25.07.2023 г., сключен между страните и осъдителен иск за осъждане на ответника „Фератум България” ЕООД да заплати на ищцата В. Д. К. сумата в размер на 100,00 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата В. Д. К. е сключила с ответника „Фератум България” ЕООД Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....../25.07.2023 г., по силата на който й била предоставена заемната сума от 5000 лв., при фиксиран лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите от 49,66 %, със срок за погасяване на кредита от 18 месеца. По силата на чл. 5 от Договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ ЕАД в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

На 25.07.2023 г. ищцата сключила с посредничеството на ответника „Фератум България” ЕООД договор за гаранция (поръчителство) с „Мултитюд Банк“ 1

ЕАД, от който било видно, че кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 3324,00 лв. за срока на действие на кредитния договор. Било уговорено, че таксата за възнаграждението на дружеството - гарант се дължи в срок на 18 месеца, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план.

Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс и е изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство. Сочи, че извършените от нея плащания по договора, които не съставляват изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, са лишени от правно основание съгласно чл. 23 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, за което излага подробни доводи. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК. Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. К редиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,66 %.

Посочен бил фиксиран лихвен процент по заема - 23,00 %, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по Договора. Кредиторът следвало да включи в уговорения ГПР по кредита таксата за осигуряване на поръчителство от „Мултитюд Банк“ ЕАД в полза на кредитодателя, което в случая не било сторено. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Ответникът нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не включил таксата - възнаграждение на дружеството - гарант в записания в договор размер на ГПР от 49,66 %. Поради обстоятелството, че визираната такса не е включена в обявения на потребителя ГПР по Договора за кредит, то ГПР бил неверен. Това водило до нищожност на целия Договор за кредит по аргумент от на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Кредитният контракт бил изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Била налице неяснота върху каква стойност се изчисляват посочените 23,33 % фиксиран лихвен процент, което било необходимо, за да може о потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.

Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна 2 последица по чл. 22 от ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Фератум България” ЕООД, с който намира предявения иск за неоснователен. Твърдението, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) било задължително условие за сключването на кредитния договор било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, а според сайта на ответното дружество потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищцата сама избрала поръчител в електронния формуляр и след като била информиран за дължимите такси, подала заявление за кредит. Била получила преддоговорната информация по e-mail, като в нея било посочено, че за сключване на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищцата получила и документи от поръчителя, а след като била информирана, ищцата потвърдила желанието за сключване на договора чрез SMS. Заради изложеното не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП. Ищцата бил информирана на всеки етап за последствията от своя избор, включително и за дължимите суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Разпоредбата на чл. 5 от До г о в о р а за кредит не предвиждала задължение за сключване на поръчителство. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна.

Ответникът представил необходимата информация за ГПР и условията, като ищцата имала време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14дневен срок.

По гореизложените съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищцата – ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., с която моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Фератум България“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ответното дружество, чрез юрк. Г. Г., с която моли за отхвърляне на предявените искове.

3

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна.

С протоколно определение от 22.04.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е намален от 100,00 лв. на 46,07 евро (превалутирани 90,11 лв.), който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД.

Не е спорно между страните и с доклада по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, ч е м е ж д у страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ......./25.07.2023 г. с посочените в исковата молба параметри, по силата на който на ищцата В. К. е била отпусната сумата от 5000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, както и че дължимото от потребителя В. К. възнаграждение на гаранта „Мултитюд Банк“ ЕАД не е включено в уговорения ГПР по процесния Договор за кредит. Сключването на процесния контракт се установява и от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...../25.07.2023 г.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №......./25.07.2023 г., ответникът е предоставил на ищцата сумата от 5000,00 лв., при лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите от 49,66 %. Договорено е погасяването на кредита да се извърши на 18 месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от Договора. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 6750,00 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 5000,00 лв. и договорна лихва от 1750,00 лв. В чл. 4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 1750,00 лв. и включва само възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената между страните възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 5 от Договора кредитът е обезпечен с предоставено от Multitude Bank („Мултитюд Банк“ ) поръчителство в полза на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, договорено като задължително условие за предоставянето на кредитната сума.

От заключението на извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като 4 обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че общият размер на заплатената сума за погасяване на задълженията по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../25.07.2023 г. и договора за гаранция/поръчителство към този договор за кредит е 5090,11 лв., като тази сума е разпредЕ. от кредитора „Фератум България“ ЕООД по пера на кредита, както следва: 5000,00 лв. – главница, 11,23 лв. – лихва, 50,00 лв. – такса за предсрочно погасяване и 28,88 лв. – гаранционно възнаграждение.

Вещото лице е посочило, че в размера на ГПР по този кредит е включен разход само за възнаградителна лихва, както и че ако в ГПР се включи възнаграждението на гаранта, то размерът на ГПР би бил равен на 284,3967 %.

Изслушано в съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че сумата в размер на 5090,11 лв. е заплатена от кредитополучателя по сметка на кредитора „Фератум България” ЕООД, който след това е разпределил част от тази сума в размер на 5061,23 лв. за погасяване на задължения по Договора за кредит, а остатъка от сумата от 28,88 лв. е превел на гаранта „Мултитюд Банк“ по договора за гаранция, който е сключен към процесния договор за кредит.

Не е спорно по делото, че ответникът „Фератум България“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.