Решение № 130 от 24.11.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Търговище, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500225 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 55 от 06.06.2023 г., постановено по гр. дело № 406/2022 година по описа на О.ския районен съд, съдът е осъдил Община О., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. О., ул. „А.С.“ № 2А, представлявана от кмета - инж. Е.Е., да заплати на Ф. И. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Д.Х., общ. О., ул. „М.“ № 21, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, установена с Разпореждане № 5104-25-32 от 17.09.2021 г. на ТП на НОИ - Търговище, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 55, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение съдът е осъдил Община О., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. О., ул. „А.С.“ № 2А, представлявана от кмета - инж. Е.Е., да заплати на В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. О., ул. „И.“ № 15, вх. А, ет. 4, ап. 10, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, установена с Разпореждане № 5104-25-32 от 17.09.2021 г. на ТП на НОИ - Търговище, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на 1 основание чл. 200, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 55, ал. 1 КСО, във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. А. М., ВТАК, вписана в Регистъра на адвокатите с Личен № 1000005250, с адрес: гр. В. Търново, бул. “България”, № 10, Б, ет. I - Адв. дружество «Р. И КАЛИН МАРЕЧКОВИ» е-маil: ********; моб.: ********, в качеството си на пълномощник на ОБЩИНА О., представлявана от Кмета - инж.Е.Х.Е., в която се излага основно следното:

Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като към исковата молба, но и впоследствие по делото, липсва приложено разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО за признаване на смъртта на А.М. Хасанов за трудова злополука. Това от своя страна препятства предявяването на иска по чл. 200 от КТ. На следващо място се твърди, че разгледано по същество, решението на първоинстанционния съд е и неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяването му съдът не е съобразил в неговата комплексност целият, отнасящ се до спорното право, фактически и доказателствен материал; не е обосновано надлежно съдийското убеждение, в резултат на което е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото. В тази насока, според въззивника, съдът неправилно е ценил е ценил и гласните доказателства. Както сам посочва в решението си, съдебният състав е съобразил най-вече показанията на свидетеля, воден от страна на ищеца, на които е дал безрезервна вяра, което е нарушение на процесуалните правила, с оглед наличието и на други доказателства. Твърди се още, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че смъртта на починалия А.М. е настъпила следствие на проявената от него груба небрежност - чл. 201, ал. 2 КТ. Починалият А.М. Хасанов не е спазил основни и задължителни безопасни условия на труд. Качил се е на вишката без нито едно предпазно средство, при условие, че същите са били в МПС-Вишка по време и преди инцидента. Според въззивника, пострадалият работник умишлено е укрил от прекия си ръководител и работодателя, че не се намира в добро здравословно състояние, позволяващо му да работи качествено и пълноценно. От обясненията на преките свидетели по време на инцидента Е.М., служител на община О. и О.Ф. - жител на с.Г.Х., се извежда категоричен извод, че А.Х. не си е поставил личните предпазни средства, намиращи се във 2

Вишката и не е спазил техническите и технологическите правила за този вид дейност.

В обобщение, след излагане на подробни съображения, въззивникът моли съда да обезсили постановения съдебен акт или ако приеме, че той е допустим, да отмени постановеното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адвокат В. Т. У., ЕГН **********, САК, л.№ ******* със съдебен адрес: гр.София - 1040, пл.

„М.” № 1, ет. 18, тел : ********* email : ********, пълномощник на Ф. И. Х., ЕГН **********, с адрес в обл. Търговище, общ. О., с. Д.Х., ул.„М.” 21, и В.

А. М., ЕГН **********, с адрес: обл. Търговище, общ. О., гр.О., ул. „И.” 15, вх. А, ет. 4, ап. 10, в който се акцентира на следното:

Твърди се, че по делото е издадено съдебно удостоверение № 347 от 28.03.2023 г., по силата на което НОИ - ТП Търговище ги е снабдило с Разпореждане № 5104-25-32 от 17.09.2021 г. като в същото е отбелязано, че е влязло в сила на 14.10.2021 г. /лист 248 от делото/. Злополуката е приета за трудова след подадена декларация от работодателя на 22.07.2021 г., вследствие на която е извършено разследване на злополуката, завършило с протокол № 5103-25-4/14.09.2021 г., Самото разпореждане на НОИ е издадено с отбелязване датата на влизане в сила на същото и е представено в съдебно заседание, прието по делото като писмено доказателство без възражения от ответната страна. Твърди се, че в делото няма неизследвано доказателство, писмено или гласно. В жалбата също не е посочено такова конкретно нарушение. Обсъдени са показанията на всички свидетели, разпитани пред съда. Обсъдени са и писмените доказателства. Обсъдени са противоречията в събраните доказателства относно наличието на определени факти. След внимателен анализ на всяко от доказателствата, съдът аргументирано и обосновано е посочил на кои от доказателствата е дал вяра и кои факти са установени. Считат, че на база събраните по делото доказателства, съдът правилно е преценил, че неизползването от страна на А.Х. на предпазен колан не може да му се вмени във вина в настоящия случай. Доколкото колан не му е бил закупен и предоставен от работодателя, той не е бил длъжен да разполага с такъв. Неосигуряването на необходимите предпазни средства е създало предпоставки за неспазване на утвърдените технически правила за 3 работа.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание въззивникът-ответник се представлява от адвокат М. и юрисконсулт В. П.. Молят за отмяна на постановеното решение и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде прието, че пострадалият е действал при условията на груба небрежност. Представени са писмени бележки от адвокат М. с подробна аргументация на тезата на ответника.

В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат В. У. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди съдебното решение. Представени са писмени бележки от адвокат У., в който се набляга на ищцовата теза, че пострадалият не е действал при липса на и най-минимално старание и в условията на груба небрежност.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред РС – О. наследниците на А.М. Хасанов, а именно: Ф. И. Х. в качеството на негова съпруга и В. А. М. – негова дъщеря са предявили всяка от тях иск по чл. 200, ал. 1 от КТ за сумата от 100 000 лева срещу Община О. за обезщетение за претърпените от тях вреди в резултат на смъртта на техния съпруг, респ. – баща, настъпила при трудова злополука.

По допустимостта на съдебното решение съдът съобрази следното:

Безспорно е, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на така предявените искове е наличие на разпореждане на органите в областта на общественото осигуряване по КСО, с което злополуката е приета за трудова.

Такова разпореждане в случая е налице, а именно - Разпореждане № 5104-2532 от 17.09.2021 г. на ТП на НОИ – Търговище. Без значение е, че то не е било представено с исковата молба, в която хипотеза съдът е следвало да даде указание на ищците да го представят. Въпросното Разпореждане № 5104-2532 от 17.09.2021 г. на ТП на НОИ – Търговище е приложено по делото.

Исковите претенции са допустими поради наличие на въпросното разпореждане, респ. – обжалваното съдебно решение не се явява недопустимо поради произнасяне по недопустим иск.

По фактите по спора съдът установи следното:

4

А.М. Хасанов е работил в ответната община на длъжност ел.техник по силата на трудов договор от 04.05.2015 година. Следва да се отбележи, че загиналият, който е бил на 60 години, е имал дългогодишен стаж като ел. монтьор „високо напрежение“, имал е нужната квалификация и компетентност. От свидетелските показания се установява, че той е бил изключително съвестен при изпълнение на трудовите си задължения.

Безспорно е, че на 19.07.2021 година, при изпълнение на възложените му трудови задължения – подмяна на крушка на уличен стълб в с. Г.Х., община О., загиналият е използвал авто вишка, кошът на която е бил разположен на височина около 6-6.5 метра от земята; подменил е изгорялата крушка, след което вероятно е получил сърдечен пристъп или замайване, тялото му се е наклонило върху самите жици на стълба и впоследствие работникът е паднал от коша с лице към земята. Ахмед е загинал на място като вещото лице посочва, че причината за смъртта му е тежка гръдна травма със счупвания на ребра двустранно, дислокация на костните фрагменти, оформяне на костен гръден капак и масивна белодробна контузия довели до остра дихателна недостатъчност. Според вещото лице тези увреждания добре отговарят да са получени от падане от високо - 6-6,5 метра. Не се спори, че смъртта е в резултат на трудова злополука. Спорните моменти са няколко – дали работодателят е осигурил предпазни средства на загиналия работник, които да не позволят да се стигне до летален изход в описаната ситуация, и на следващо място – дали загиналият е действал при условията на груба небрежност.

По така посочените спорни въпроси въззивният съд приема за установени следните факти:

1. Работодателят не е осигурил на загиналия работник предпазен колан.

Именно това лично предпазно средство, при използването му, не би довело до падане на загиналия работник от коша на автовишката и би спасило живота му – Ахмед не би получил гръдна травма от падане от високо при използване на предпазен колан. В своите показания свидетелят Е.М. е заявил следното:

„Предпазните средства бяха лично наши от предишната работа.“ Свидетелят има предвид работа в търговското дружество „Е.“ АД – Търговище, чиято основна дейност е ремонт на съоръжения под високо напрежение. Този свидетел е посочил, че в предишната работа работодателят не само е 5 осигурил на работниците си лични предпазни средства, но и редовно е проверявал тяхното състояние. Вярно е, че свидетелят твърди, че в камиона, зад седалките, той и загиналият държали предпазните си средства, вкл. и обезопасителен колан за работа на високо, но това негово твърдение е оборено в частта на предпазния колан от отразеното в Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.08.2021 г. по досъдебно производство (ДП) № 31/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Търговище (том 3, л. 83-109 от ДП. Според протокола, при извършения оглед на камиона, в неговата кабина са открити единствено два броя гумени ръкавици в износено състояние и два броя каски в жълт цвят, които са в чист вид (том 3, л. 87 и 94 от ДП). Констатациите в протокола за оглед на веществени доказателства, както и обстоятелството, че процесният камион автовишка е бил запечатан от разследващите органи още в деня на инцидента (19.07.2021 г.), видно от Протокол за запечатване на ВД (том 2, л. 1 от ДП), опровергават показанията на св. Османов, а също и показанията на св.

Мустафов относно заявеното от тях, че в кабината на камиона са съхранявани предпазни колани.