Решение № 11 от 27.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора И.Г.Д. като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600492 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Г.Т. и адв. Н.С. - защитници на подсъдимия В.Н.Г. срещу присъда № 21 от 13.07.2021 г. по НОХД № 1149 от 13.07.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив.

С посочената присъда В.Н.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "г", предл. 1 вр. чл. чл. 343, ал. 4 вр. ал.

3, предл. 3, б. "б", предл. 1 вр. ал. 1, б. "в" и б. "б" предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което му е била наложена санкция при условията на чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 54 НК - три години лишаване от свобода. На основание чл. 343 г вр. чл. 343а, ал. 1, б. "г", предл. 1 вр. чл. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, предл. 3, б.

"б", предл. 1 вр. ал. 1, б. "в" и б. "б" предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК Г. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години, след влизане на присъдата в законна сила.

Със съдебния акт подсъдимият В.Н.Г. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за това ПТП да е било реализирано в причинна връзка и с нарушението по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, както и за това да е осъществил и б. "а" на ал. 3 от чл. 343 НК, поради което е бил оправдан по обвинението в тези му части. С присъдата си окръжният съд е 1 взел отношение и по приложените по делото веществени доказателства и разноските в производството.

В жалбата се релевират доводи за явна несправедливост на наложената санкция, тъй като наказанието не съответства на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК.

Сочи се, че окръжният съд неправилно е отказал приложението на чл. 66, ал.

1 НК. От въззивния съд се иска намаляване на наложеното наказание до предвидения в съответната санкционна норма минимален размер, както и приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с условното осъждане на Г..

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия е било безспорно установено. Счита, че с действията си подсъдимият като водач на превозно средство виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, които са му били вменени, като по непредпазливост е причинил смъртта на починалите, както и средна телесна повреда на пострадалия Ч.. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода намира за съответно на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Сочи, че в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за определяне наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като санкцията правилно е определена при условията на чл. 54, ал. 1 НК в конкретния си размер. Моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения адв. Т.И., в качеството си на повереник на частните обвинители М.Т., П.Т., М.П. и Д.Т. поддържа заявеното от държавното обвинение. Прави подробен разбор на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като изразява становище, че присъдата в санкционно-осъдителната си част е напълно съобразена със съдебната практика в подобни хипотези. От въззивния съд се иска да потвърди акта на първата инстанция. Частните обвинители М.Т., П.Т. и М.П., които участват във въззивното производство изцяло поддържат заявеното от своя повереник.

В хода на съдебните прения адв. Д.Г., в качеството си на повереник на частните обвинители В.Р., М.Р. и Х.Р., релевира доводи за неоснователност на подадената от страна на подсъдимия и неговата защита жалба, поради което моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител Х.Р., който лично участва в съдебното заседание пред въззивния съд, поддържа заявеното от адв. Г..

В хода на съдебните пренията защитниците на подсъдимия – адв. Н.С. и адв. Г. Т. релевират доводи за несправедливост на наложената от Окръжен съд – Пловдив санкция на подсъдимия Г.. Изразяват мнение, че инстанцията не е отчела обстоятелството, че в известна степен е налице съпричиняване при настъпване на пътния инцидент и от страна на водача на изпреварвания от подсъдимия Г. автомобил. Мотивират и искането си за намаляване на наложената на Г. санкция с превеса на смекчаващите обстоятелства, които 2 релевират. В това число смятат, че е било необходимо още на досъдебното производство да се вземе под внимание обстоятелството, че пострадалият Н.

Ч. е направил надлежно заявление за прекратяване на наказателното производство по отношение на причинената му средна телесна повреда.

Представят и доказателства за влошено здравословно състояние на съпругата на Г., както и справка за изплатени от застраховател обезщетения на пострадалите наследници на починалите лица. Привеждат и съдебна практика във връзка с молбата си въззивният съд да приложи института на условното осъждане спрямо наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода независимо от тежестта на процесния инцидент.

В последната си дума Г. моли въззивния съд да му наложи условно наказание, за да може да се прибере при семейството си. Изразява искрено съжаление за случилото се.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери жалбата за неоснователна по следните съображения.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проведено по диференцираната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, както и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд възприема фактическата обстановка, приета от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва:

Подсъдимият В.Г. придобил правоспособност за управление на МПС за категория „В“ на 29.04.2003г. и за категория “С“ на 02.06.2003 г., като по така станал правоспособен и за категориите “АМ“ и “ТКТ“. До инкриминираната дата бил санкциониран многократно за извършени нарушения по ЗДвП.

На 10.12.2018 г. Г. станал собственик на лек автомобил марка „А.“, модел „*“, светлосив на цвят, с немски регистрационен номер **, който управлявал преимуществено в Германия, където работел и живеел. След като си дошъл в България, на 27.07.2020 г. около 18,00 часа пътувал по работа със същия автомобил от П. към Д. през К.. На предната дясна седалка с него пътувал Н. Ч. – приятел и съгражданин. След като излязъл от К. Г. продължил да управлява автомобила по Републикански път III - 866. Все още било слънчево, топло, а видимостта неограничена. Пътното платно, след скорошен ремонт, било с равна и суха асфалтова настилка с добре четими хоризонтална и вертикална пътни маркировки. При движението си извън К., което не било 3 натоварено, подсъдимият настигнал с автомобила си лек автомобил „А. *“, син на цвят, управляван от Т.Д., при когото се водела и Т.В.. Д. управлявал автомобила си доста бавно на завоите, а в късите прави участъци ускорявал.

Г., който добре познавал участъка, се впечатлил от неувереното шофиране на Д. и решил да го изпревари. Шофирал на близка дистанция зад автомобила на Д. и така двата автомобила достигнали до „километри 97-96“ на посочения път в района на къс тунел, след който пътят продължавал върху „малката“ стена на язовир „В.“. Г. решил веднага след като излезе от тунела да предприеме маневра изпреварване, тъй като оттам следвал около 500 метра прав участък с добра видимост независимо, че имало хоризонталната маркировка с двойна непрекъсната линия и изпреварването било забранено.

Подсъдимият започнал маневрата, но изпреварваният автомобил „А. *“ също ускорил движението си на правия участък. Това наложило подсъдимият да увеличи скоростта на управлявания автомобил, за да завърши маневрата. Това било заснето от охранителните камери, монтирани от двата края на язовирната стена и стопанисвани от „Н.“ ЕАД - гр. С.. Записите от същите впоследствие били доброволно предадени и приобщени по делото /на флашпамет */. Малко след като изпреварил автомобила на Д., Г. спрял да подава „газ“ на автомобила, за да може колата сама да забави хода си без да натиска спирачките и да преодолее следващия неостър завой. След въпросния десен завой следвал друг, много по-остър десен завой, поради което на около 75 м. преди него бил поставен пътен знак „В-26“, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч., а хоризонталната пътна маркировка още преди завоя била непрекъсната, забраняваща навлизане в насрещната пътна лента.

Въведените забрани важали в пълна степен за кривата на завоя. Въпреки това, при приближаването му, Г. продължавал движението си с управлявания от него автомобил без допълнително да намали скоростта чрез задействане спирачната система. Управляваното от подсъдимия превозно средство навлязло в завоя със скорост от 115 км/ч., която освен превишена (надвишаваща значително ограничението от 50 км/ч) била и технически несъобразена за завоя. Независимо, че в неговата лента за движение нямало някакво препятствие, което да трябва да бъде заобиколено, поради високата си скорост на движение, Г. предприел забраненото с хоризонталната пътна маркировка „М-1“ навлизане в насрещната пътна лента. Тогава забелязал, че в нея срещу него се движи специален автомобил /кемпер/ - „Ф.“, управляван от пострадалия Д. Т., в който на предната дясна седалка се возел пострадалият Н. Р.. Последните двама имали лодки в горната част на язовир “В.“, поради което били ходили до там, за да нагледат инвентара и пътували обратно към К.. Преценяйки, че няма да може да вземе завоя с тази скорост, като навлезе в насрещната лента и да се размине с намиращия се там „кемпер“, подсъдимият Г. най-накрая задействал спирачната система на своя автомобил, при което успял да намали скоростта си до около 73 км/ч. Виждайки същата опасност, пострадалият Т., на свой ред, се опитал да предотврати удара между двете МПС, при което насочил „кемпера“ максимално вдясно на пътното платно, 4 което в този участък завършвало към ската на терена със сравнително висока бетонна подпорна стена. С навлизането на лекия автомобил „А.“ в неговата пътна лента, предприетото от Т. се оказало недостатъчно, за да се разминат и последвал неизбежен силен челен удар между двете МПС, с концентрираност повече в левите им части. От удара „кемперът“ бил с почти напълно унищожена кабина, като дори се възкачил със задното си дясно колело върху стената на ската и се заклинил в нея. От своя страна лекият автомобил “А.“ на подсъдимия също бил силно увреден в предната си част, като се завъртял почти на 180 градуса спрямо първоначалната си посока на движение и се спрял почти успоредно в своята лента за движение. Вследствие на този тежък удар, возещият се в „кемпера“ Н. Р. започнал да агонизира. Шофьорът Д. Т. бил по-леко ранен, но краката му били заклещени в купето на „кемпера“, което не му позволявало да излезе от него. Г. и неговият спътник Ч., возещи се в лекия автомобил “А.“ пострадали по-леко, поради сработилите предни въздушни възглавници на превозното средство. Н. Ч. получил наранявания предимно по ръцете и краката си, а подсъдимият Г. - увреждания по главата и ръцете. Вследствие от силния удар се задействала автоматичната система за оповестяване за авария на лекия автомобил „А.“, която сама се свързала с „телефон 112“. Така в 18:29:36 ч. в „Н.с. 112“ било регистрирано повикване от телефонен № *****. Бил проведен разговор между дежурен оператор и Г. с продължителност 03:37 минути. Няколко секунди след станалото ПТП към местопроизшествието приближил и лекият автомобил „А. *“, управляван от Т.Д., в който пътувала и Т.В.. Те забелязали че автомобилът, който малко преди това ги бил изпреварил, се намира спрял на пътното платно в тяхната лента за движение, но обърнат обратно - с предницата към тях, а до него плътно вдясно на другата лента имало „кемпер“, който бил силно деформиран. Осъзнавайки, че явно е станала катастрофа, Д. спрял автомобила, като се е отправил в обратна посока към К., за да спира движението и да предотврати нова катастрофа, докато В. тръгнала към блъснатите коли и набрала телефонен 112. Така в Националната система в 18:29:57 часа било прието повикване и от телефонен № *** с продължителност 02:13 минути. Докато разговаряла с дежурния оператор В. придобивала непосредствени впечатления от мястото на катастрофата, при което забелязала, че „кемперът“ е силно смачкан. На волана му имало възрастен мъж, който бил адекватен /пострадалият Д. Т./, а до него - друг мъж, който „само дишал и хрипал“ /пострадалият Н. Р./. В лекия автомобил „А. *“ свид. В. видяла, че зад волана имало мъж, чиято глава силно кървяла /подс. Г./, но говорел и изглеждал сравнително добре за човек след такава тежка катастрофа. От предната дясна седалка слязъл друг младеж /свид. Н.

Разпечатката съдържа 31 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef9ddbaf-789a-43b6-9d15-5ca4b6a99304