Определение № 456 от 10.08.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Варна, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000361 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на Б. И. А. срещу ЧАСТ от Решение №195/27.04.2026г., постановено по електронно дело 20253100900624 ( ТД 642/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с която е била отхвърлена претенция на увредено лице срещу Г. З. ЕАД за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от дъщеря от смъртта на нейния баща, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, за горница над присъдени 10 225.84 евро(съответни на остатък от 20 000лв над доброволно изплатената част от 150 000лв) до поисканите 153 387.56 евро(равностойни на 300 000лв), със съответни лихви и са били разпределени разноски.

Постъпила е и въззивна жалба на застрахователя срещу допълнително решение №256/2.06.2026г., постановено по същото дело, с което е било уважено акцесорно искане на пострадалата за допълване на присъдените лихви върху дължимия остатък от обезщетението със сума от 27 113.54 евро, съответна на начислена дължима законна лихва за периода 21.03.2023г. до 27.11.2025г. върху изплатената в хода на процеса част от 150 000лв от дължимото обезщетение и допълнително са възложени разноски.

Жалбите на насрещните страни са подадени в срок и са редовни: съдържат реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и са съответно администрирани, като само застрахователят е упражнили право на отговор като въззиваем.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване допълнен съдебен акт по същество на парични претенции. Жалбоподателката/ищец в първоинстанционното производство/ има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу 1 решение, с което е била отхвърлена част от претенцията й. Макар и да е посочила като предмет на обжалване целия отхвърлителен диспозитив, съдържанието на жалбата на тази въззивница недвусмислено сочи, че се търси защита на интерес над 86 919.62 евро (170 000лв), колкото е размера, определен от първата инстанция преди приспадането на вече изплатената част.

В този смисъл е било уточнено и допълнителното искане, послужило за допълване на първоначалния акт именно с лихвата върху признатата като вече недължима поради плащане част от 150 000лв. Затова въззивният съд се намира сезиран именно с контрол по същество на горница, равностойна на само 130 000лв (над сбора от платеното и дължимия присъдения остатък), а не на цялата аритметична разлика между размерите на присъдена и начално претендирана сума(280 000 лв).

Застрахователят има интерес от упражняване на правото си на жалба срещу съответната неизгодна за него част от допълнителното решение.

Като пострадала от престъпно деяние, чието разследване е прекратено поради смърт на виновно лице, въззивницата следва да се ползва от процесуални облекчения, аналогично на жертва на престъпление и съответно да се освободи по право от задълженията за внасяне на такси и разноски.

Макар че в първата инстанция имуществените възможности на тази страна са били преценени като недостатъчни да поеме разноски без това да й причини затруднения, тази преценка към настоящия момент следва да бъде ревизирана с оглед безспорното изплащане на значителен размер на парично обезщетение.

Застрахователят е внесъл авансово минимално дължима такса по своята жалба, съответно на обжалвания интерес.

Насрещните страни се представляват от надлежно упълномощени процесуални представители с права за всички инстанции. Общото разглеждане на жалбите е допустимо.

Наред с оплакванията по съществото на разгледаното в допълнителното решение искане, в раздел V от жалбата на осъдения ответник са посочени оплаквания за неправилно възложени разноски. Тези оплаквания са посочени като евентуални, което налага поясняването на процесуалното условие поставено от въззивника. Предмет на въззивен контрол могат да бъдат разноски само ако въззивната жалба се окаже основателна и резултата по съществото на спора се промени, но не и ако преценката за дължимост на спорното вземане съвпадне. Отделно от това, наред с искането за отмяна на постановеното допълнително присъждане на лихви, жалбоподателят е съединил и искане, което също касае само допълнително възложените разноски и също не е обосновано като резултат от уважаване на жалбата. Това налага тези части от въззивната жалба на ответника да бъдат пояснени след съответно указан ред за упражняване на процесуални права.

По предварителните въпроси:

Пред първата инстанция застрахователното дружество, задължено да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, е получило достъп до електронното дело, чрез пълномощник юрк. П., която макар да не е заявила изрично съгласие за получаване на книжа, е ползвала портала ЕПЕП за извършване на процесуални действия, което предполага съгласието и за 2 връчване на съобщенията по делото. На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор на страната за уведомяване чрез този пълномощник. Наред със служебния достъп, пълномощникът следва да бъде предупреден и за фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

Доклад по жалбите:

Въззивницата Б. И. А., чрез пълномощника адв. С., излага оплаквания за неправилно приложение на принципа на справедливост при остойностяването на установените негативните последици от внезапната загуба на съществуващата приживе силна емоционална привързаност на дъщерята и бащата, като са били недооценени непреодолимата болка и силния стрес от травматичното изживяване и адекватното на такава загуба обезщетение, поискано в рамките на минимален лимит на застрахователна отговорност.

Въззиваемият застраховател оспорва оплакванията с доводи за детайлно и всестранно обсъждане на всички обстоятелства, имащи значение на прилагане на справедливостта, като коментира установените от първата инстанция с гласни доказателства конкретни факти относно интензивната връзка на близките, възрастта и възможностите на пострадалата да преодолее загубата. Счита за съобразени и икономическите критерии и значението на нивата на застрахователното покритие.

Като въззивник осъдения ответник Г. З.

ЕАД излага подборно оплакванията си по приложението на нормативните правила, уреждащи отговорността за забава и специалните изисквания по чл.

380, вр. чл. 338 КЗ. Сочи, че първата инстанция не е съобразила правилно обстоятелствата по предложеното доброволно плащане, осуетено само поради липсващото овластяване в изискуема нотариална форма на лицето, посочено като титуляр на посочена от ищцата банкова сметка и в нарушение на установената съдебна практика е отрекла кредиторовата забава като основание за изключване на забавата на самия застраховател. Евентуално сочи, че началото на забавата му е определено в нарушение на правилото на чл. 496 ал.1 КЗ, гарантиращо на застрахователя период на разглеждане на претенция без носи тежест от забава и на чл. 497 ал.1 т.1 КЗ допълващи този период с 15 дни след представяне на указани документи. С доводи за липса на комплектоване на искането с нотариално заверено пълномощно подържа искането си за отричане на каквато и да е забава.

Като въззиваема страна ищцата не е упражнила право на отговор по тази жалба.

Няма направени доказателствени искания. Въззивният съд следва самостоятелно да извърши преценка и съпоставка на целия доказателствен материал в рамките на правомощията си по разрешаване на спора.

Само ответникът (като въззивник и въззиваем) е заявил и претенция за определяне на разноски в настоящата инстанция.

За събиране на становищата на страните по съществото на спора делото 3 следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за общо разглеждане две въззивни жалби срещу: 1. ЧАСТ от решение №195/27.04.2026г., постановено по електронно дело 20253100900624 (ТД 642/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с която е била отхвърлена претенция на въззивницата Б. И. А. срещу Г. З.

ЕАД за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от дъщеря от смъртта на нейния баща, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, за горница над присъдени 10 225.84 евро(съответни на остатък от 20 000лв над доброволно изплатената част от 150 000лв) до поисканите 153 387.56 евро(равностойни на 300 000лв), със съответни лихви и са били разпределени разноски;

2. допълнително решение №256/2.06.2026г., постановено по същото дело, с което въззивникът Г. З. ЕАД е бил осъден да заплати сума от 27 113.54 евро, съответна на начислена дължима законна лихва за периода 21.03.2023г. до 27.11.2025г. върху изплатената в хода на процеса част от 150 000лв от дължимото обезщетение и допълнително са възложени разноски.

На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззивника Г.

З. ЕАД, че правомощията на въззивния съд по отношение на определени от първа инстанция разноски са обусловени от промяната на резултата от спора по същество и съответно са изключени като евентуално сезиране при съвпадение на изводите на двете инстанции, като ЗАДЪЛЖАВА тази страна в седмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещна страна да ПОЯСНИ процесуалното условие при което иска да бъдат разгледани оплакванията, посочени в раздел V от въззивната жалба и искането за освобождаване от отговорност за разноски поради причиняване на процеса от насрещна страна, като в случай че иска този контрол да бъде проведен и при потвърждаване на обжалваното допълнително присъждане на лихвите, следва да адресира това свое искане по реда на чл. 248 ГПК до компетентната първа инстанция.

ПРЕДУПРАЖДАВА тази страна, че при неизпълнение на това задължение тези две части от въззивната жалба, насочени срещу частта от допълнителното решение, в която са възложени разноските на ответника, ще се считат за неподадени и няма да бъдат разглеждани от въззивния съд.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 06.10.2026г. от 13.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците и помагача лично.

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ служебно пълен достъп до настоящото дело, вкл. и възможност за връчване на съобщенията по него на пълномощника на застрахователя като регистриран в ЕПЕП потребител, аналогичен на този, предоставен по заявлението в първата инстанция.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:

4 предоставен по искане на пълномощник на страна по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателя на портала за използване на този електронен канал до приключване на производството се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7 -дневен срок за изтеглянето им от портала; като страна, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 ГПК да осигурява електронна кореспонденция със съда, съгласието за уведомяване чрез портала може да се оттегли само след посочване на друг регистриран в ЕПЕП потребител, дал съгласие за уведомяване или друг адрес за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК; в противен случай предупреждава застрахователя, че съдът ще ползва общодостъпна (обявена в Интернет на страница на застрахователя) информация за контакт и може да му налага глоба по реда на чл. 91 ал. 2 вр. чл. 89 ал.2 ГПК като страна, неизпълнила задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК, когато тази липса на електронна комуникация затруднява хода на производството; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано; при наличие на безспорно получено значително по размер плащане на парично обезщетение, договарянето на безплатно предоставяне на адвокатско обслужване следва да бъде изрично обосновано с посочване на нови факти от хипотеза на чл. 38 ЗАдв.