Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 272 от 21.01.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3610/2020
Вид
Определение № 272
Подписан
21.01.2021
Състав
Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Варна , 20.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20203100503610 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Н. Л., чрез процесуалния му представител адв. Юлия Данова срещу определението на Варненския районен съд, постановено на 16.10.2020г. по гр.д. № 2290/2019г. и с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че за жалбоподателят е налице правен интерес от воденето на предявения от него иск, във връзка със заявеното на 10.07.2018г. искане за пенсиониране, като установяване на положения извънреден труд за периода 01.01.2005г. – 31.05.2018г. би имал значение за доказване и определяне на осигурителния стаж за същия период и за придобиването на право на пенсия. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и реши делото по същество.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ОД на МВР Варна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

1

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 2290/2010г. на ВРС и уточнителна молба от 17.06.2019г. жалбоподателят е навел твърдения, че по негово искане, на 29.06.2018г., ответникът ОД на МВР Варна му е издал удостоверение за класиране и пенсия, с цел същото да послужи пред НОИ Варна за отпускане на пенсия.

При получаване на удостоверението, жалбоподателят установил, че в същото не са вписани вярно часовете от положен извънреден труд за периода 01.01.2005г. – 31.05.2018г., за които твърди, че са в размер на 1751 часа, а в удостоверението са вписани 1083 часа. Изложени са твърдения, че документите, установяващи осигурителния стаж не са изгубени, нито унищожени. Предвид на това и твърди, че установяването на действителните отработени часове извънреден труд е факт с правно значение и ще послужи в положителен аспект при упражняване на правото му на пенсиониране.

Отправено е искане до съда за постановяване на решение, с което да приеме за установено, че в периода 01.01.2005г. – 31.05.2018г., ищеца като служител на ОД на МВР Варна е положил 1751 часа извънреден труд.

От наведените в исковата молба фактически основания и формулирания петитум, безспорно следва извода, че съществото си предявеният иск е с предмет установяване на определени факти – полагане на часове извънреден труд. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че това е факт с правно значение, доколкото същият обуславя и установяването на осигурителния стаж.

Съгласно нормата на 124 ал.4 изр. последно ГПК, обаче, иск за установяване на факти с правно значение е допустим само в изрично предвидените от закона случаи, каквато възможност за установяване на грешка или разлика между действителните часове положен извънреден труд и отразените в издаден от работодателя документ не е предвиден.

Видно от наведените твърдения в исковата и уточнителна молба, както и с формулирания петитум не се цели защита на накърнено право, а да се установи по-голям брой часове положен извънреден труд от отразените в издадено от ответника удостоверение. Посочените факти могат да бъдат 2 предмет на установяване в производство по отправено искане за получаване на пенсия или при оспорване на определен размер на пенсията или в производство за заплащане на трудово възнаграждение., но не могат да бъдат предмет на установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Предявеният иск не попада и под правната квалификация на чл.124, ал.1 ГПК, тъй като същата изисква наличие на правен интерес, който в случая не е налице. Такъв интерес ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще се защитят в най-пълна степен права на ищеца, като постановеното по такъв иск решение ще способства за признаване или удовлетворяване на негово засегнато субективно материално право.

В настоящият случай не се установява възникнал правен спор или накърняване на право на ищеца във връзка с правото на пенсия на ищеца или заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

С оглед на горното, като е приел, че предявеният пред него иск е недопустим и е прекратил производството по него ВРС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския районен съд, постановено на 16.10.2020г. по гр.д. № 2290/2019г.

3

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4