Решение № 183 от 28.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Сливен, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230102170 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит №852203/27.04.2023 г. е нищожен, както и в условията на кумулативност иск чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 346,84 лв., дадена без основание по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото. В исковата молба се твърди, че на 27.04.2023 г. ищцата и ответното дружество са сключили договор за потребителски кредит за сума в размер на 500 лв., при ГЛП в размер на 54,47 % и ГПР 44,50 %, като за същият ищцата не е предоставила обезпечение, за което обстоятелство, съгласно чл. 11 от договора за кредит, дължала неустойка по договора в размер на 333,72 лева.

Ищцата заплатила на ответното дружество сума в общ размер на 914,98 лева.

Изложени са съображения за нищожност на уговорената неустойка. Също така са изложени съображения за наличие на основание за отговорност на ответника да заплати на ищцата претендираните суми. Претендират се разноските по делото.

1

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната допустимост и основателност. Изложени са съображения в подкрепа на доводите за неоснователност на исковете и за действителност на клаузата за неустойка и на самия договор за кредит. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023 година ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило в заем на ищцата И. Д. сумата 500 лева. Посочената последна сума е предоставена със срок за погасяване до 23.10.2023г., при фиксиран лихвен процент – 44,5% и ГПР – 54,47 %. Общо дължимата сума с включена неустойка съгласно погасителния план е 918 лева. Общо ищцовата страна е заплатила на ответното дружество сумата 914,98 лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената формула в ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски №852203/27.04.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало 2 правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцата е получила в заем сумата 500 лева и е върнала сумата 914,98 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 54,472 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне почти двойно по-голяма сума от 3 получената. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 346,84 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищцата на суми над получената главница в размер на 500 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника. В случая надплатената сума е по-голяма от претендираната, но петитума на исковата молба е за заплащане на сумата 346,84 лева и предвид забраната за присъждане свръхпетитум, съдът следва да уважи иска до претендирания размер. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 02.05.2024 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна еца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.

На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата следва на ищцовия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 800 лева за двата уважени иска /по 400 лева за всеки от тях/, като определеният размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“

115

Е, ет.5 и И.

Й.

Д. с

ЕГН-********** от

4

****************************** на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.

26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ н а И. Й. Д. с ЕГН-********** от ****************************** сумата 346,84 лева /триста четиридесет и шест лева и 84 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №852203 от 27.04.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2024 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ н а И. Й. Д. с ЕГН-********** от ****************************** сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Б. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5