Решение № 6320 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6320 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110102395 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу Ж. М. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, и.к. 1324, обл. София, АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 718,15 лева, от която 600,01 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, 70,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 20.05.2021г., както и суми за дялово разпределение 39,99 лева - главница за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,36 лева - лихва за периода от 01.10.2018г. до 20.05.2021г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34372/2021 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр.София, АДРЕС Аб. №: ******* ИД номер: **************.

Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ” ЕАД.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните. Не се оспорват начислените суми по фактури и размер. Оспорва се реално да е доставена топлоенергия на посочения адрес, същият да е топлоснабден и да има топлинна инсталация. Твърди се, че няма извършени плащания за периода. Прави се позоваване за изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 16.06.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж. М. Г. за сумите: главница от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. в размер на 600,01 BGN /шестстотин лева и 01 стотинка/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 20.05.2021 г. в размер на 70,79 BGN /седемдесет лева и 79 стотинки/, главница от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 39,99 BGN /тридесет и девет лева и 99 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 16.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 20.05.2021 г. в размер на 7,36 BGN /седем лева и 36 стотинки/на основание договор за доставка на топлинна енергия за имот, находящ се на адресАДРЕС,аб.№*******.

С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 34372/2012 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са 2 оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.02.2005 г. се установява, че Ж. М. Г. е закупила недвижим имот: апартамент №********* с адрес: АДРЕС“-7, бл. **********, вх. Б,ет.1.

Видно от представения протокол от проведеното на 17.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС“, бл. **********, вх. Б етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС“, бл. **********, вх. Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 30.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната станция топлозахранва вход Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Констатирано е , че в топлоснабдения имот през процесния период е имало 2 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет в помещения: хол и кухня. В банята има щранглира с размери 2 елемента ф42мм, и височина 2.4м. без техническа възможност за монтаж на уред. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител.

Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на вещото лице. За всички периоди за щранг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в размер на 410.880W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 108куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 10.01.2002г.В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 11.06.2018г. и 12.06.2020г. като отчетите с подпис на потребител са представени на в.л. За периода 18/19г. не е осигурен достъп за отчет, като на в.л. е представен протокол от двете дати за отчет 15.05.2019г. и 24.05.2019г. Поради неосигурения достъп до имота за процесния период има служебно изчислена ТЕ за БГВ за 2 3 куб.м. топла вода за целия период 18/19г. Отчетеното количество топла вода е коригирано /намалено/ спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция за 17/19г. с 1.03куб.м. и за 19/20г. с -0.731 куб.м., тъй като отчета е извършен през м.юни. Количеството на топлата вода - отчетено /изчислено/ и въведено в изравнителната сметка. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е констатирало, че че топломера с фабр.№4011344 е преминал през метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и БГВ е 1048.77 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.