Решение № 1637 от 12.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7737/2023
- Вид
- Решение № 1637
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 343, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
- чл. 479 · Кодекс за застраховането
- чл. 479, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 479, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
- чл. 4 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )
- чл. 4, ал. 1 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )
- чл. 26 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 7 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
РЕШЕНИЕ
№ 1637 гр. София, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20231100507737 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 9453/05.06.2023 г. по гр. д. № 32291/2022 г. по описа на СРС, 82 с-в е отхвърлен изцяло предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК 121130788 срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД , ЕИК 121265177 за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1208,80 лева, представляваща 1/2 част от изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 08.11.2016 г. в Германия между застрахован при ищеца товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „Актрос“ с рег. № ****, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, застраховано при ответника и лек автомобил марка „Фиат“, с рег. № PT-****, ведно със законната лихва от 15.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 8087/2022 г. на СРС, 82 състав.
В законовия срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу решението с излагане на доводи за неправилност. Излага, че че при настъпилото на 08.11.2016 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Ноенбург, Република Германия, следва да се приложи немското право, тъй като вредата е настъпила на територията на тази държава. Позовава се на съдебната практика на Федералния съд на Германия (BGH, Urteil vom 27.10.2010 г., IV ZR 279/08), съгласно която при ПТП с композиция от влекач и ремарке двата застрахователя формират т.нар. двойна застраховка, тъй като влекачът и ремаркето представляват единна оперативна единица, поради което отговорността за вредите следва да бъде поделена по равно между застрахователите. Същият извод следва и от разпоредбите на §§ 7, 17 и 18 StVG, които предвиждат отговорност на собствениците и водачите на ремарке за участието му в движението. Излага се, че българският съд е международно компетентен на основание чл. 11, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 („Брюксел Iа“), доколкото искът е предявен срещу застраховател със седалище в държава членка. Поддържа се още, че правоотношението следва да се разглежда в светлината на Регламент „Рим II“, тъй като 1 задължението за обезщетяване на вредите представлява извъндоговорно задължение, а съгласно чл. 4 от този регламент приложимото право е правото на държавата, в която е настъпила вредата – в случая Германия. В същото време по отношение на регресното право на застрахователя след изплащане на обезщетението е приложимо правото, уреждащо застрахователния договор – българското право съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I“. В жалбата се сочи и съдебна практика на СРС в този смисъл. Посочва се още, че по делото е приета и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, която установява, че уврежданията по лек автомобил „Фиат Пунто“ са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Въз основа на изложеното се поддържа, че съгласно приложимото немско право вредите следва да бъдат понесени по равно от застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето.
Моли съда за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове.
Въззиваемата страна-ответник ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. Поддържа се, че същата е неоснователна и бланкетна, тъй като ищецът не е доказал по основание и размер претендираните имуществени вреди. Излага се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено след обсъждане на всички доказателства по делото. Посочва се, че част от цитираната от въззивника съдебна практика е отменена. Поддържа се още, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и разпоредбите на Регламент „Рим I“ и „Рим II“ е приложимо българското право, тъй като композицията е с българска регистрация, поради което съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ отговорността за вредите се носи от застрахователя на влекача. Поради това се счита, че правилно предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК 121130788 срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД , ЕИК 121265177 за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 1208,80 лева, представляваща 1/2 част от изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 08.11.2016 г. в Германия между застрахован при ищеца товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „Актрос“ с рег. № ****, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, застраховано при ответника и лек автомобил марка „Фиат“, с рег. № PT-****, ведно със законната лихва от 15.06.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 8087/2022 г. на СРС, 82 състав.
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило в Германия с участието на товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „Актрос“ с рег. № ****, с прикрепено към него ремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност на собственика/ползвателят му е застрахована при дружеството-ответник. С оглед твърденията за международен елемент в правоотношението, предмет на настоящото производство, съдът следва да реши въпроса за компетентността си. С чл. 7 от Регламент 1215/12 г. е предвидена специалната компетентност. Настоящият въззивен състав намира, че е налице предвидената 2 в чл. 26 от Регламент 1215/12 г. правна възможност за мълчаливо учредяване на компетентност, пророгация на компетентност, при която с осъществяването на защитата на ответника в хода на процеса, при липса на оспорване на компетентността на българския съд, е налице мълчаливо учредяване на компетентност. В случая спорът не може да се приеме, че подлежи на разглеждане от съд, който има изключителна компетентност по чл. 24 от Регламент 1215/12 г. Наличието на основание съгласно чл. 26 от Регламента изключва възможността да са накърнени правилата относно международната компетентност и въззивникът в качеството си на ищец неправилно да е сезирал съда по основно място на стопанска дейност на ответника.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху правния въпрос кое е приложимото право и дължи ли заплащането на обезщетение застрахователят по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке, функционално свързано с влекач, за причинените от него вреди.
По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:
1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;
2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;
3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага;
4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства. В тази връзка по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:
Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение Представено е доказателство, че МПС с рег.
№ **** за периода 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г. има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца.
От представената застрахователна полица от 09.05.2016 г. се установява, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“ на ремарке марка „Шмитц“ с рег. № **** за периода 11.05.2016 г. - 10.05.2017 г.
Представени са доказателства за заплащане на сума в размер на 2417,57 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, както и за предявяване на претенция от ищеца към ответника за заплащане на ½ от заплатената на застрахования парична сума.
Въпреки неправилното позоваване на чл. 411 КЗ, той всъщност основава претенцията си на разпоредба от германски закон, макар неточно да е посочил, че това е § 59, ал. 2 от Застрахователния кодекс на Германия, какъвто закон не съществува. Очевидно се има предвид Закона за застрахователния договор на Германия – Gesetz ьber den Versicherungsvertrag (Versicherungsvertragsgesetz)[1], като действащият такъв е в сила от 1.01.2008 г., от когато е отменен стария закон от 1908 г. със същото наименование. Впрочем, 3 цитираното от ищеца решение от 27.10.2010 г. по дело № 279/08 на Федералния върховен съд на Германия се отнася именно до казус по стария закон, действал до 31.12.2007 г., а не до сегашния закон. По тази причина неточно е позоваването на номерацията на относимата разпоредба, която не е § 59, ал. 2 /относима към застрахователните посредници и консултанти/, а е § 78 от действащия закон, уреждащ отговорността при многократно застраховане на един и същи интерес /неин аналог е чл. 392 от българския К3/. Действащата към датата на процесното застрахователно събитие от 08.11.2016 г. редакция на § 78 от същия закон предписва, че ако едно застрахователно събитие е в обхвата на няколко застраховки "Гражданска отговорност" с различни застрахователи, е налице многократно застраховане, при което спрямо увреденото лице застрахователите отговарят солидарно и до размера на застрахователната сума по всеки договор, а в отношенията между застрахователите отговорността се разделя според съотношението на застрахователните суми по всеки от застрахователните договори. Това правило е приложимо и в хипотезата на събитие, причинено при управлението на МПС и теглено от него ремарке, ако за двете има сключени застраховки "Гражданска отговорност" с различни застрахователи, доколкото към 2016 г. е липсвало специално правило в германския закон за подобна хипотеза. Подобно разрешение е вследствие и на функционалната свързаност на покритието по подобни застраховки "ГО" с деликтната отговорност на застрахованите лица, а според германското право е възможно възникване на отговорност и на държателя на ремарке в определени хипотези, вкл. и солидарна отговорност с водача на влекача /§ 7, § 17 и § 18 от Закона за движението по пътищата в редакцията към 2016 г. – Strassenverkehrsgesetz/. Същото по съдържание правило е възприето и в чл. 392, ал. 2 от българския КЗ и то би било приложимо в хипотеза като процесната, при която виновният причинител на ПТП е само един /водача на теглещото МПС/, ако не съществуваше специалната разпоредба на чл. 479 КЗ, уреждаща по друг начин разграничението на отговорностите между застрахователя на отговорността за теглещото МПС и застрахователя на отговорността за ремаркето.
Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef9ce945-3c4b-4e7e-86e4-fc4cf9951e2a