Решение № 9836 от 23.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9836 гр. София, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110155812 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ искова молба, насочена против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с която е заявена искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 863.89евро /1689.62лв./ – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 470422252521967, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 15.04.2025г. около 09.00часа, в гр. В., на /адрес/ е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо“ с ДК № В **** ВК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Мерцедес бенц“ с ДК № В ****СА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС причинил виновно щети по автомобила, застрахован при ищеца.

Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета № 470422252521967, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1674.62лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но постъпил отказ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва, като неоснователна, в каквато насока са изложение подробни съображения.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска 1 отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

От приложеното на л. 12 по делото копие на двустранен протокол за ПТП се установява, че между процесните автомобила на 15.04.2025г., в град В. е настъпило пътно транспортно произшествие.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване слените факти и обстоятелства, а именно: че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Пежо“ с ДК № В **** ВК е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, а лек автомобил „Мерцедес бенц“ с ДК № В ****СА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, че при ищеца е образувана преписка по щета № 470422252521967, по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 856.22евро и са сторени ликвидационни разноски в размер на 7.67евро

Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.

От събрания по делото доказателствен материал, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 15.04.2025г., около 09.00часа, в гр. В., водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Пежо“ с ДК № В **** ВК и водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес бенц“ с ДК № В ****СА се движат успоредно по /адрес/, като застрахования при ищеца автомобил се движи в дясната лента по посоката на движение, а застрахованото при ответника МПС в лявата лента, при което водачът на „Пежо“ с ДК № В **** ВК предприема маневра за завой надясно, не пропуска застрахованото при ищеца МПС и реализира ПТП.

Вследствие на удара застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес бенц“ се измества надясно и напред и се удря в бордюр, при което по МПС-то са нанесени материални щети.

Така изведения механизъм на произшествието намира опора в приобщените по делото писмени доказателства, в частност приложеното на л. 12 по делото копие двустранен констативен протокол за пътнотранспорнто произшествие.

От приложеното на л. 209 по делото копие на протокол от проведен разпит по делегация от РС-В., се установява, че и двамата водачи С. Р. и Х. И. са посочили, че подписите в процесния протокол са положени от тях, като И. е посочил и че почеркът е негов.

От обективираната в протокола схема на ПТП е видно, че С. Р., в качеството й на водач на Пежо“ с ДК № В **** ВК е предприела престрояване от лявата пътна лента в дясната такава, в която се е намирал застрахования при ищеца автомобил, при 2 което виновно е причинила процесното ПТП. Този извод намира опора и в обективираното от свидетеля Р. изявление в т. 14 от протокола за ПТП „Виновна за ПТП“.

С извършените действия водачът на застрахования при ответника автомобил е нарушил материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В подкрепа на изведения механизъм е и заключението на вещото лице по допуснатата изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация.

Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Видно от заключението на вещото лице по САТЕ, всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес бенц“ с ДК № В ****СА са в пряка причинна връзка с механизма на процесното ПТП, като вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието е 1374.50евро /2688.29лв/.

Съдът съобразявайки принципа на диспозитивното начало и като взе предвид, че претенцията е заявена за сума в по-малък размер, намира иска за изцяло основателен за 863.89евро.

За пълнота следва да се посочи, че видно от приложеното на л. 29 по делото платежно нареждане ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1674.62лв., към която сума следва да се прибавят и 15.00лв. ликвидационни разноски или общо 1689.62лв. в евро 863.89евро.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 402.88 евро, от които 34.76 евро – държавна такса, 240.30 – адвокатско възнаграждение, 102.26 евро – депозит вещо лице, 25.56 евро – депозит свидетел.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 863.89евро /1689.62лв./– регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, по щета № 470422252521967, във връзка с вреди по лек автомобил „Мерцедес бенц“ с ДК № В ****СА, причинени виновно на 15.04.2025г. от водача на лек автомобил Пежо“ с ДК № В **** ВК, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 19.12.2025г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, сумата от 402.88 евро – разноски.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4