Определение № 867 от 24.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867 гр. София, 24.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20258002104328 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. И., чрез пълномощник адв. Ц. Д. от АК- Велико Търново, против въззивно решение № 185/16.07.2025 г, постановено по в.гр.д.

№ 335/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което след отмяна на решение № 39/24.02.2025 г. по гр.д. № 1219/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево: е отхвърлен предявения от М. М. И. против Д. И. Д. и Р. Д. Д., иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.11.2020 г. № ..., том ..., peг.

№ 16 778, дело 1007, пред А. С., помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543, с район на действие PC - Севлиево по отношение на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, прехвърлени от наследодателя М. И. Д., предмет на същия договор, а именно: - 1/6 /една шеста/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ... по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ от 382 кв. м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване (от 10 до 15m)“, предишен идентификатор няма, номер на предходен план: ..., кв. ..., парцел ...; - 1/12 /една дванадесета/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор ... по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата [населено място], [улица], със застроена площ от 96.00 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Жилищна сграда – еднофамилна“, състояща се от: кухня, две спални, хол и вестибюл, с два входа: от запад през остъклена тераса и антре към кухнята и от юг във вестибюла, заедно със същата идеална част от: ИЗТОЧНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 26 кв.м.; разположена в ПИ с кадастрален идентификатор ...; - 1/4 /една 1 четвърт/ идеални части от ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА АВТОМОБИЛИ с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 66.00 кв. м. брой етажи:

2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Хангар, депо, гараж“, състои се от работно хале, разположен в ПИ с кадастрален идентификатор ...; - 1/2 /една втора/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор ... по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Постройка на допълващо застрояване“, състояща се от: коридор и две стаи, разположена в ПИ с кадастрален идентификатор ...; както е отхвърлен и предявения от М. М. И. против Р. Д. Д. иск за връщане на полученото по недействителния договор до размер на притежаваните от ищцата идеални части от посочените имоти, предмет на оспорения договор за покупко- продажба от 16.11.2020 г.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.

281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени въпросите: 1. „Как се установява „увреждане“ по смисъла на чл. 40 ЗЗД, когато представител сключи сделка за прехвърляне на имот на роднина с роднина при наличие на значителна разлика между пазарната стойност и договорената цена?“; 2. „Какво е значението на недобросъвестността на пълномощника при сключване на сделка с трето лице - роднина, и как се доказва тя?“; 3. „Може ли въззивният съд да не зачете оценка от вещо лице относно пазарната стойност на имота и да приеме, че не е налице увреждане, само защото упълномощителят, пълномощникът и купувачът са роднини, и последните двама са се грижили за упълномощителя?“; 4. „Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?; и 5. „Може ли да се приеме, че при прехвърляне на имот чрез пълномощник - роднина, извършено малко преди смъртта на упълномощителя и при недоказано/липса на реално плащане, е налице симулация или действие във вреда на упълномощителя?“. По първите четири въпроса се сочи наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 25/27.04.2022 г. по гр. д. № 2686/2021 г. на I г.о.; решение № 60151/12.04.2022 г. по гр. д. № 1403/2021 г. на I г.о.; решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV г.о.; решение № 117/12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 г. на IV г.о.; решение № 190/07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на IV г.о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д № 5/2014 г. на ОСГТК, а по третия въпрос с: решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС; решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС; решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 2

3529/2014 г. на ВКС и др. По четвъртия въпрос, се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012г. на II т.о; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I т.о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г.о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV г. о. и др.; По последния въпрос се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Д. И. Д. и Р. Д. Д., са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № ..., том ..., peг. № 16 , на 16.11.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който К. В. Д. и Д.

И. Д., лично и като пълномощник на М. И. Д., като продавачи, са прехвърлили на Р. Д. Д. – купувач, правото на собственост на върху идеални части от описаните в акта недвижими имоти в [населено място], за сумата от 9000 лв., като в акта било посочено, че цената е изплатена напълно в брой преди деня на сключване на договора. Данъчната оценка на прехвърлените имоти била 25 506,13 лв. Пред нотариуса, при подписване на договора пълномощникът Д. Д. се е легитимирал с пълномощно рег. № 16530/10.11.2020 г. и рег. № 16531/10.11.2020 г. С посоченото нотариално заверено на подписа и съдържанието пълномощно, М. И. Д. упълномощил брат си Д. И. Д. да продаде неговите идеални части от застроен недвижим имот в [населено място], [улица], като се договаря с когото прецени и при условия, каквито счете за изгодни, включително да договаря със себе си при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като упълномощителят заявил, че е получил предварително изцяло и в брой уговорената продажна цена. В пълномощното било отразено, че лицето не може да изпише саморъчно собствените си три имена и да се подпише поради немощ и болест, поради което е положил отпечатък от десния си палец.

Липсвал спор по делото, че ищцата е наследник на упълномощителя М. И. Д. /починал на 20.11.2020 г., и оставил за свои наследници съпруга Д. Н. Д. и дъщеря М. М. И./.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно - оценителна експертиза пазарната цена на продадените идеални части от имотите на М. Д. към момента на сключване на сделката – 16.11.2020 г. била 38069,77 лв.

Установено е от представена по делото епикриза, че през периода 12.11.2020 г. - 17.11.2020 г.

М. Д. е бил на болнично лечение по повод на диабетна гангрена, като според епикризата е бил адекватен и изписан в добро общо състояние.

Според събраните по делото гласни доказателства /показания на св. А./ М. Д. и ищцата не 3 поддържали връзка, същия не говорел за дъщеря си и свидетелят не е знаел, че има дъщеря.

М. приемал племенника си Р. като син. Свидетелят често е виждал М., Р. и Д. да прекарват времето си заедно в сервиза, в който работел Р., тъй като М. по цял ден стоял там.

Наследодателят на ищцата страдал от диабет, което наложило болнично лечение. Последно свидетелят го видял, когато го носили с носилката от болницата, заедно с Д.. М. бил в съзнание, говорили, само физически не се чувствал добре. Свидетелят виждал Р. и Д. да купуват лекарства на М., да се грижат за него, като в последно време му купували и памперси. Последните месеци М. бил при жена си, но тя не можела да се грижела за него, защото нямала физическа възможност, тъй като той бил тежък човек и нямало как да му сменя памперсите. Виждал Р. и Д. в дома на М., ходели доста често да му сменят памперсите, да го къпят и бръснат. М. споделял на свидетеля, че чувства Р. като син и иска да остави всичко на него. Според показанията на св. Д. - съпруга на ответника Д. Д., при подписване на пълномощното, на което и тя присъствала, нотариусът провел разговор и със съпругата на М. и дали е съгласна. Последната изразила съгласие. При подписване на пълномощното, свидетелката и съпругът й, дали парите на М.. М. бил близък с брат си и племенника си. Брат му една седмица го гледал в болницата. Р. ходил да му сменя памперсите, ходел да го бръсне през ден. Трябвало някой да го вдига, защото бил тежък, да го обръща, почиства. Свидетелката също посочила, че М. искал да остави всичко на своя племенник. Били посъветвани от адвокат това да стане с покупко-продажба, а не с дарение или завещание. М. продал имотите за 9000 лв. и от благодарност, защото постоянно му помагали, Р. се грижел постоянно за него, купували му лекарства. Съпругата на М. знаела за пълномощното и не е оспорвала нищо.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед наведените от ищцата твърдения в исковата молба касаещи сделката сключена от нейния наследодател М.

Д., чрез пълномощник, правната квалификация на иска е по чл. 40 ЗЗД. Посочено е, че увреждането интересите на представлявания от сключения, чрез представителя договор, е първият, обективен елемент от недействителността по чл. 40 от ЗЗД. Посочено е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Вторият елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, бил субективен и се свеждал до недобросъвестност на пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на упълномощителя – и двамата да знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда последния. Тази недобросъвестност също не се предполагала, а подлежала на доказване.

Прието е, че в случая установената разлика в продажната цена по процесния договор от 9000 лв., явяваща се четири пъти по-ниска от пазарната и над два пъти по-ниска от данъчната оценка, сама по себе си не определя нееквивалентност, която да уврежда интересите на продавача М. Д., съобразявайки останалите обстоятелства установени по делото. Предмет на оспорения договор за продажба била съсобствен имот, в който двамата братя М. и Д. Дашеви притежавали съответни идеални части. Посочено е, че продажбата е 4 между близки роднини, с оглед на което определянето на насрещната престация е свързано и с техните отношения, както и мотиви у продавача да извърши разпореждането и като израз на благодарност за отношението и грижите към него от племенника му и неговия баща.