Решение № 155 от 10.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Добрич, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Ж.а при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500107 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на Гаранционен фонд – гр.София, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №123/18.12.2023г. по гр.д.№328/2022г. на Т.ския районен съд, с което не е уважен предявеният от въззивника срещу П. И. Х. от гр.Т. иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ и чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 000 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №20210071/04.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и въззивникът е осъден да заплати на другата страна разноските за водене на делото.

Решението се обжалва като неправилно. Подробно е аргументирано оплакване за необоснованост на приетото от първоинстанционния съд, че ответникът не е извършил виновно противоправно деяние, причинените от което вреди са били репарирани от ищеца по щетата с горепосочения номер.

Събраните по делото доказателства, заключението на техническата експертиза, а и дадените от самия него в досъдебното производство 1 показания безспорно доказвали, че ответникът е осъществил противоправно поведение. То се изразявало в това, че същият подминал знака „Стоп”, навлязъл в кръстовището и препятствал движението на движещия се по пътя с предимство мотоциклет. Ограничената виД.ст не била основание ответникът да наруши правилата за движение по пътищата, а водачът на движещия се по главния път мотоциклет не бил длъжен да предвиди, че някой ще навлезе в кръстовището и ще му отнеме предимството. Обратно приетото от първоинстанционния съд било неправилно и в противоречие с материалния закон. Настоява се решението на първата инстанция да бъде отменено и предявеният иск да бъде удовлетворен със съответните на това последици относно разноските на страните за водене на делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият П. И. Х., чрез адвоката си, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено. Поддържа, че в момента на съприкосновение на двете превозни средства управляваният от него товарен автомобил бил спрял и управляваният от третото лице мотоциклет се е блъснал в него. Следователно произшествието било причинено от водача на мотоциклета, който, макар да можел, не изпълнил задължението си да намали скоростта, а при необхоД.ст и да спре. Именно поради това и водачът на мотоциклета, пострадал при произшествието, заявил, че не желае наказването на въззиваемия, водач на товарния автомобил, довело до прекратяване на образуваното срещу последния а.н.д.№129/2019г. на ТРС.

Третите лица В. Г. С. и Д. В. С., конституирани да подпомагат Гаранционния фонд по предявения от него иск, не са изразили становище по жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становището на противната страна и събраните по делото доказателства, и в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо, но неправилно по същество.

Решението е постановено по предявения от Гаранционен фонд – гр.София срещу П. И. Х. от гр.Т. иск по чл.558 ал.7 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 000 лева. Сумата съставлява обезщетението, което ищецът изплатил по щета №20210071/04.03.2020г. на В.

2

Г. С., пострадала като пътник при ПТП , настъпило на 03.04.2016г. Виновен за произшествието бил ответникът П. И. Х., управлявал товарен автомобил „Мицубиши“, модел L200, с рег.№***. Произшествието настъпило на посочената дата около 17.00ч.; при движение по ул.„Генерал Столетов“ управляваният от ответника товарен автомобил „Мицубиши, достигайки кръстовището с ул.„Хан Аспарух“, регулирано с пътен знак „Б-2 - Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не спрял и ударил правомерно движещия се мотоциклет „Балкан“, управляван от Д. В. С..

Следствие на произшествието В. Г. С. получила травматични увреждания контузия на двете коленни стави, с предилекция на дясна колянна става и травматичен бурсит на лява колянна става. Ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща към датата на произшествието задължителна застраховка „гражданска отговорност". Поради това пострадалата В. Г. С. се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Образувана била при и щ е ц а щета №20210071/04.03.2020г., по която на пострадалата било определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 7 000 лева. Гаранционен фонд поканил ответника да възстанови изплатеното на пострадалата обезщетение, което същият не сторил.

Ищецът претендира освен сумата на изплатеното от него обезщетение, още и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му погасяване.

В. Г. С. и Д. В. С., конституирани по реда на чл.219 ал.1 от ГПК да подпомагат ищеца, в първоинстанното производство, чрез пълномощника си, са поддържали становище за основателност на предявения от Гаранционен фонд иск.

Ответникът П. И. Х., чрез адвоката си, е оспорвал предявения срещу него иск като неоснователен. В отговора на исковата молба и до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд е въвел и поддържал възражения, идентични на застъпеното от него и във въззивната инстанция. В подкрепа на поддържаното, че не е виновен за настъпването на произшествието и причинените вреди, се е позовавал на липсата съдебен акт, който с предвидената в чл.300 от ГПК задължителна за гражданския съд сила да установява противното.

3

Установено е по делото, че на 03.04.2016г., около 17.00 часа , в гр.Т., на кръстовището на ул.„Хан Аспарух” и ул.“Генерал Столетов“ се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участието на управлявания от ответника П. И. Х. товарен автомобил „Мицубиши“ с рег.№*** и управлявания от третото лице Д. В. С. мотоциклет „Балкан“ с peг.№***.

Товарният автомобил се движил по ул.“Генерал Столетов“, която е път без предимство, а мотоциклетът се движил по ул.“Хан Аспарух“, път с предимство.

Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена, хоризонтална, прав участък. Произшествието станало през светлата част на денонощието, при ясно, слънчево време и много добра метеорологична виД.ст На улицата без предимство „Генерал Столетов“, на десния тротоар преди кръстовището с ул.“Хан Аспарух“ имало знак „Стоп“, до него на пътното платно имало стоп линия, пешеходна пътека и после втора стоп линия - върху платното на ул.„Ген ерал Столетов” и непосредствено преди десния край на ул.„Хан Аспарух”.

Когато се случило произшествието, на мястото имало паркиран микробус „Мерцедес Спринтер“ - в лентата на платното за движение на ул.„Хан Аспарух”, непосредствено преди кръстовището. Така, както бил паркиран, микробусът ограничавал виД.стта на водачите, приближаващи кръстовището по ул.“Генерал Столетов“ - за превозните средства, идващи от ляво по ул.“Хан Аспарух“, а на водачите, приближаващи кръстовището по ул.“Хан Аспарух“ – за превозните средства, идващи от дясно по ул.“Генерал Столетов“.

Приближавайки кръстовището с товарния автомобил, ответникът намалил скоростта и спрял на стоп линията до знака „Стоп”. Тъй като заради паркирания микробус виД.стта му била ограничена за идващите от лява посока, ответникът плавно потеглил, достигнал втората стоп линия /върху платното на ул.„Генерал Столетов”, непосредствено преди десния край на ул.

„Хан Аспарух”/, после бавно навлязъл с товарния автомобил на около 1.20 м в платното за движение на ул.„Хан Аспарух”. Там отново спрял, за да се огледа.

В този момент движещият се по ул.“Хан Аспарух“, управляван от третото лице Д. В. С., мотоциклет заобиколил паркирания в дясната лента на 4 пътното платно на улицата микробус и продължил в посока към центъра на града, като се движел в непосредствена близост до дясната граница на пътното платно по ул.“Хан Аспарух“.

Двамата водачи имали виД.ст един към друг от момента, в който мотоциклетът бил на място, отстоящо на 32м от знака „Стоп“.

Настъпил удар между предната лява част на спрелия товарен автомобил и дясната странична част на мотоциклета, и дясната подбедрица на водача на мотоциклета. Ударът се случил върху платното за движение на ул.„Хан Аспарух”, н а около 1.20 м. от десния му край и на около 3.90 м. от знака „Стоп” на ул.“Генерал Столетов“. Ударът бил странично ексцентричен, след което преминал в приплъзване на предната и средната дясна странична част на мотоциклета с предната лява челна част на товарния автомобил.

Непосредствено преди удара мотоциклетът се е движил с 30 км/ч, било е възможно да спре преди да се удари в товарния автомобил или да го заобиколи. От удара с товарния автомобил водачът Д. В. С. на мотоциклета загубил контрол над управлението му, паднал с мотоциклета и с пътуващата с него В. Г. С. /съпруга/ върху платното за движение по ул.„Хан Аспарух” .

Изложената фактическа обстановка и механизъм на настъпване на произшествието се установяват от съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението на комплексната съдебна експертиза, в автотехническата й част. Разпитаните по делото свидетели са очевидци на случилото се, а експертизата е изработена въз основа на специалните знания на вещото лице и анализ на сведенията в гласните доказателства по делото и писмените доказателства, съдържащи се в приложеното досъдебно производство №30/2019г. Обстоятелствата и механизмът на настъпване на произшествието следват и от извършеното от ответника извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, каквото съдържание имат показанията му от 10.06.2016г. пред разследващите органи.

В резултат на удара с товарния автомобил водач ът на мотоциклета Д. В.

С . получил счупване на двете кости на дясната подбедрица , средна телесна повреда. Образуваното срещу П. И. Х. производство по чл.78а от НК за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК е прекратено на осн.чл.343 ал.2 т.2 от НК по искане на пострадалия Д. В. С. – определение 5

№61/10.12.2019г. по а.н.д.№129–2019г. на ТРС, влязло в сила.

В резултат на удара с товарния автомобил и падането на мотоциклета пътуващата с него В. Г. С. също получила травми. Това следва от гласните доказателства, медицинската документация и от заключението на комплексната съдебна експертиза, в медицинската й част, както и от допълнителната медицинска експертиза. Установява се, че В. Г. С. получила контузия в областта на лявото и дясното коляно и кръвонасядане /хематом/ в областта на лявата подбедрица. След получаване на травмите била прегледана в спешното отделение на болницата в гр.Добрич; назначена й била обезболяваща терапия. В последствие контузията в областта на ляво то коляно се усложнила с развиване на следтравматичен бурсит - възпаление на околоставните торбички, които са изпълнени със синовиална течност.

Бурситът е лекуван консервативно. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето на пострадалата, не опасно за живота. При съобразяване предварително увредените колене от възрастово обусловени заболявания /гонартроза/ пострадалата търпяла ограничение на движението за период от две - три седмици, а болевите усещания, според медицинския специалист, било възможно да се появяват дълго време след получената контузия. В тази връзка от показанията на разпитаната А.Ю.М. се установява, че след катастрофата свидетелката подпомагала пострадалата В. Г. С., която изпитвала болки и затруднения да се движи. Свидетелката й слагала компреси на краката, пазарувала при необхоД.ст, помагала за хигиена, баня; след третата, четвъртата седмица пострадалата постепенно започнала да се обгрижва сама.

От изложеното до тук следва, че ответникът П. И. Х. е извършил виновно противоправно деяние, с което е причинил неимуществени вреди на третото лице В. Г. С.. Основателно е посоченото от ответника, че липсва съдебен акт с обвързваща задължителна сила по чл.300 от ГПК, но именно поради това за разрешаването на настоящия спор съдът дължи да изследва и да формира изводи относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца.