Протокол № 61 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. П., 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500861 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Н. М. С., редовно призован, не се явява. За него адв.И.

И., редовно упълномощен от по-рано.

Ответницата А. Я. М., редовно призована, не се явява. За нея адв.М. И., упълномощена от днес.

Ответницата Ж. Г. М., редовно призована не се явява,представлява се от адв.С. П., редовно упълномощен от предишната инстанция. Представя пълномощно и за настоящата инстанция.

Ответницата М. Г. Р., редовно призована не се явява, представлява се от адв.С. П., редовно упълномощен от предишната инстанция. Представя пълномощно и за настоящата инстанция.

Адв. И.: - Да се даде ход на делото.

Адв. И.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се 1 представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№ 757 по описа за 2023 година е отхвърлен предявеният от Н. М. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.В., ул. Н.А. 9, против Ж. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.С.. бул. Ц.Б. III № 19, вх.Б, ет.8, ап.74, М. Г. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр.С.. ул. Д.Б. № 4, ет.7, ап.27 и А. Я. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.

С. № 37, иск с правно основание чл. 33 от ЗС, с който се иска от съда да се признае право на изкупуване в полза на ищеца на продадените чрез нотариален акт № 85, том 1, рег. № 1472, дело № 82/2023 г. от 02.05.2023 г. на нотариус М.П., недвижими имоти, а именно: 1. 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № ******.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.07.2019 г., с адрес на сградата: гр. В., ул. „Н.А.“ № 9, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ****** със застроена площ съгласно скица на сграда № 15- 1352949-21.11.2022 г., изд. от СГКК гр. П., от 33.00 кв. м., брой етажи:

1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма. предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 2. 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № ******.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 29.07.2019 г., с адрес на сградата: гр. В., ул. „Н.А.“ № 9, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ****** със застроена площ от 48.00 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 3. 1/2 ид. ч. от поземлен имот с пълен идентификатор № ****** по кадастралната карта и 2 кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.07.2019 г., с адрес на сградата: гр. В., ул. „Н.А.“ № 9, с площ на целия имот от 681 кв. м.. Трайно предназначение на територията:

Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма. номер по предходен план: поземлен имот с планоснимачен номер 4977, квартал: 52, парцел: X , при съседи на имота:

***********. **********. *********. *********, ********.

Осъден е Н. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.

Н.А. 9, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на А. Я. М., ЕГН **********. с адрес: гр. П., ул. С. 37, разноски за настоящото производство в размер на 3712 лв..

Осъден е Н. М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ул. Н.А.

9, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на Ж. Г. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.С.. бул. Ц.Б. III № 19, вх.Б, ет.8, ап.74 и М. Г. Р., с ЕГН ********** и адрес: гр.С.. ул. Д.Б. № 4, ет.7, ап.27, разноски за производството в размер на 4500 лв.

Постановеното решение е обжалвано в срок от Н. С..

Изложена е в жалбата отново фактическата обстановка по спора, според ищец.

В обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че със сключването на Договора за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 15.05.2008 г. съсобствеността между страните по отношение на жилищната сграда е прекратена и на нейно място е възникнала етажна собственост, поради което разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не може да намери приложение тъй като процесния поземлен имот представлява обща част по смисъла на чл. 38. ал. 1 ЗС. Първоинстанционният съд приема също така, че когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, какъвто е и настоящия случай предвид твърденията на страните, че в общия поземлен имот има изградени паянтови плевня и паянтова селскостопанска сграда, то последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост. Съдът приема, 3 че при продажба на самостоятелен обект в сградата - етажна собственост, заедно с прехвърляне на обособения обект, се прехвърля и припадащата се към него идеална част от сградите със спомагателен и обслужващ характер.

Съдът приел още, че е налице валидна покана от страна на ответниците до ищеца за изкупуване на техните части от имотите, която покана била изпратена по имейл и която покана не била приета от ищеца.

Правото на изкупуване възниквало в хипотези, при които декларацията по чл.33 ал. 1 от ЗС е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици.

Не споделят извода, че съсобствеността между страните е прекратена с подписания между тях договор за доброволна делба. Чрез този договор страните са уредили собствеността и използването на двата етажа от къщата, всеки от които е обособен като самостоятелен обекти, дори и според нанасянето върху кадастралната карта. По отношение на останалите обекти, обаче, видно и от формулировката на самия договор, става дума за получаване в дял на идеални части от въпросните обекти, т.е. съсобствеността е запазена.

Включването на текста на т.4 от договора за доброволна делба, който текст на практика преповтаря и изискванията на ЗС относно разпореждане със съсобствени части, доказвал волята на страните. В този текст може да се види уговорката, че в недвижимите имоти, които остават съсобствени за страните, промени ще се извършват при консенсусно съгласие, което идва да покаже, че страните третират така определените чрез договора дялове като съсобствени такива.

Съдът приемал,че ответниците са отправили валидна покана до ищеца за изкупуване, като не били дължали такава покана. Изпратеното по имейл предложение било оспорено и с представените по делото писмени бележки.

Съдът не обсъдил първата покана, която е изпратена до ищеца още през 2020г. и в която ответниците М. Р. и Ж. М. се позовават именно на чл.33 ЗС, като заявяват, че са съсобственици с ищеца на поземления имот, паянтовата къща и паянтовата плевня. В същата тази покана, те заявяват, че са изключителни собственици на втори етаж, и желаят да продават съсобствените идеални части от обектите при посочените в поканата условия.

В този смисъл, веднъж ответниците се позовават на чл.33 ЗС като ред за 4 изкупуване и уреждане на техните съсобственически отношения, а в това производство подържали, че всъщност съсобственост не е налице и че не е било нужно предложение за изкупуване, и то при положение, че представят и обсъдената от съда електронна кореспонденция, която отново има смисъл на покана по реда на чл.33 ЗС.

В атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че постройките „паянтова къща“ и „паянтова плевня“ не били самостоятелни обекти, а сгради със спомагателен характер. Този извод се оборвал от представените по делото доказателства, вкл. кадастрални схеми на обектите.

Първият от тези обекти бил заснет върху кадастралната карта като СГРАДА с идентификатор № ******.2 (десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и три. точка, сто шестдесет и седем, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 29.07.2019 г.. с адрес на сградата: гр. В., ул. „Н.А.“ № 9 (девет), която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ******. със застроена площ съгласно скица на сграда № 15-135294921.11.2022 г., изд. от СГКК гр. П., от 33.00 кв. м. (тридесет и три квадратни метра), брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, а вторият - като ( ГРАДА е идентификатор № ******.3 (десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и три. точка, сто шестдесет и седем, точка, три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 29.07.2019 г., с адрес на сградата: гр. В., ул. „Н.А.“ № 9 (девет), която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ******, със застроена площ от 48.00 кв. м. (четиридесет и осен квадратни метра), брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

„Жилищна сграда еднофамилна” и „селскостопанска сграда” очевидно представлявали самостоятелни обекти/сгради, като никъде не било отразено, 5 че тези сгради имат помощен характер. Това били самостоятелни сгради, от които страните са притежавали съответните идеални части на собственост, като няма как да се твърди, че и по отношение на тези сгради е налице етажна собственост, респ. че съсобствеността е била прекратена.

В изготвения по делото доклад съдът разпределил доказателствената тежест, като указал, че в тежест на ответниците по делото е да докажат при условията на пълно и главно доказване следните факти: че са поканили ищеца да изкупи собствената им идеална част на цена не по-висока от тази, на която е изповядана сделката, а той не се е явил за това в определения му срок, алтернативно, че купувачът е съсобственик на процесиите имоти. Съдът указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че е съсобственик на процесиите имоти, което било направено.

Безспорно било,че купувачът на имота не е съсобственик.

Ответниците не доказали, че са поканили ищеца да изкупи собствената им идеална част на цена не по-висока от тази, на която е изповядана сделката, а той не се е явил за това в определения му срок. Твърдят, че ищецът въобще не е получил надлежна покана за изкупуване на съсобствените между страните обекти, която покана да отговаря за изискванията на закона.

През 2020г. ответниците Ж. Г. М. и М. Г. Р. - се свързват с Н. М. С. и му отправят покана за покупко-продажба на притежаваните от тях в съсобственост с ищеца идеални части от паянтова къща със застроена площ от 64 кв.м, от паянтова плевня, със застроена площ от 48 кв.м., заедно с идеална част от дворното място, в което са построени сградите за цена в размер на 34 500 (тридесет и четири хиляди и петстотин) Евро. Със същата покана било направено предложение до Н. М. С. да закупи и втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 91 кв.м., за сума в размер на 45500 (четиридесет и пет хиляди и петстотин) Евро. В същата покана било посочено, че закупуването на етажа от къщата, отделно от идеалните части на имотите, за които е налице съсобствеността, не е приемлив вариант за съсобствениците Ж. Г. М. и М. Г. Р.. Следователно предложената цена била 80 000 евро за втория етаж , двете сгради и частта от дворното място , независимо че вторият етаж от къщата не е предмет на съсобственост и не би следвало да бъде част от отправено предложение по смисъла на чл.33 от Закона за съсобствеността.