Решение № 5736 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5736 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100506234 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5447 от 06.04.2023 г. по гр.д. № 13778/2022 г. по описа на СРС, 53 с-в са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, чрез „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, срещу Р. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София, кв.

******* за установяване съществуването на вземане в размер на 5242.65лв, представляващо главница по договор за потребителски кредит, и 2821.50лв. възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до 20.12.2023г., както и за установяване съществуването на вземане в размер на 233,96 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 22.07.2020г. до 16.06.2021г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, чрез „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК ******* с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност. Неправилно, според ищеца, съдът е приел, че процесния договор за кредит е недействителен на посоченото основание. Поддържа, че договорът за застраховка е отделно съглашение от договора 1 за кредит и разходите за него не следва да бъдат включвани в ГПР. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Излага подробни правни и фактически доводи за това. ГПР и начинът за формирането му са посочени в договора за кредит при спазване изискванията на ЗПК, поради което неправилно съдът е достигнал до извод, че ГПР не е определен и неговият размер надвишава посоченият в чл.19, ал.4 ЗПК.

Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК ******* в полза на Ю.Б. АД, ЕИК ******* вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя.

В своя молба от 25.09.2023 г. Ю.Б. АД заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна Р. М. Л. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно, като съдът е обсъдил в него спазването на изискванията на ЗПК по отношение на договора за кредит като е приложил правилно закона и е обосновал решението си. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че 2 застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора за кредит при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед това при съобразяване извършените плащания по договора, съдът е приел, че чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, която се дължи на кредитора е била заплатена от кредитополучателя със заплащане на сумата общо 5861,25 лв.

Решението е правилно.

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018 г. По силата на него кредитодателят „БНП П.П.Ф.“ С.А. е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 5790,00лв. по договора чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя на 10.12.2018г. Установява се, че ответникът Р. М. Л. е платил сума по кредита в общ размер 5861,25лв., а в останалата част то 12987.00лв задължението не е изпълнено.

Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че главницата по кредита е в размер на 6000.00 лв, формирани от 5790,00лв. усвоена сума и 210,00 лв. такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

Сумата по договора била предоставена на ответника на 10.12.2018г. по банковата й сметка. Остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е както следва - 5041,05лв. непогасена главница, 556,76лв. договорна лихва за периода 20.06.2020 - 20.12.2023, 201,60лв. застрахователна премия за периода 20.06.2020 20.11.2020г. По кредита е заплатена сума в общ размер на 5428,35лв. Установено е, че записаният в договора годишен процент на разходите от 32.31% не включва сумата за застраховка по кредита. При включване на сумата за застраховка (2100лв., разпределени на вноски по 33,60лв. всяка и платим при всеки падеж на вноска по кредита) като разход по договора ГПР ще бъде в размер на 44,76%.

Чрез приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че общите условия към договора са изписани с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта, като височината на шрифта на изпълва изискването за Times New Roman 12.

Пред първата инстанция са представени 2 броя разписки за плащане чрез „Изипей“ АД за сумите от 216,45лв. всяка. При това се установява, че общата сума платена по кредита от ответника възлиза на сумата 5861,25 лв.

3

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 32.31%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – сумата за застраховка по кредита, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както правилно е отбелязал в своето решение СРС. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от настоящия състав при разрешаване на процесния спор.

Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът, намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната 4 институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.

Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора.

При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. Поради това на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 1130.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5447 от 06.04.2023 г. по гр.д. № 13778/2022 г. по описа на СРС, 53 с-в, с което са отхвърлени предявените от „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, чрез „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, /с правоприемник - приобретател на търговското предприятие на „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК ******* от 31.05.2023 г. в полза на Ю.Б. АД, ЕИК ******* вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя/, срещу Р. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София, кв. *******, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в размер на 5242.65лв, представляващо главница по договор за потребителски кредит, и 2821.50лв. възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до 20.12.2023г., както и за установяване съществуването на вземане в размер на 233,96 лв., представляващо мораторна лихва за периода от 22.07.2020г. до 16.06.2021г.

ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, чрез „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК *******, гр. София, ж.к.

Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 /с правоприемник - приобретател на търговското предприятие на „БНП П.ПФ.“ С.А., клон България, ЕИК ******* от 31.05.2023 г. в полза на Ю.Б. АД, ЕИК ******* вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя/ да заплати на Р. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София, кв. ******* сумата от 1130.00 лв, разноски за въззивното производство.