Определение № 768 от 10.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Благоевград, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500695 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, чрез старши юрисконсулт М.К., срещу Определение № 381/19.04.2024г., постановено по гр. дело № 1264/2023г. по описа на Районен съд П.

С атакувания съдебен акт съдът е отказал да уважи молба на „Ф.Б.“ ЕООД за изменение на решение в частта за разноските като редуцира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Сочи се, че неправилно районният съд е присъдил възнаграждения за всеки отделен иск, като е следвало да вземе предвид сбора на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, след което да присъди възнаграждение съгласно минималните размери. Твърди се, че е налице злоупотреба с право, тъй като е присъдено адвокатско възнаграждение, което е по-голям размер от цената на предявените искове. Сочи се, че не било ясно дали процесното възнаграждение е с включено ДДС, както и че такова не следва да се присъжда.

Прави се искане атакуваният акт да бъде отменен като се присъди адвокатско възнаграждение за адвокат М. в размер на 200 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – адв. М. М.. Сочи се, че атакуваният акт е правилен и следва да бъде потвърден, за което се излагат подробни доводи. Твърди се, че е налице константна и непротиворечива съдебна практика, според която при обективно кумулативно съединени искове се дължи възнаграждение за всеки иск, както и че съдът не изследва въпросите дали лице, с което адвокатът е договорил безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА е материално затруднено лице.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че 1 частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд П.в сезиран с искова молба от ищцата А. Е. Я., чрез адв. М.

М., срещу ответника „Ф.Б.“ ЕООД. Предявени са два иска - за прогласяване нищожност на договор за поръчителство /с посочена цена от ищеца 358,08 лв./ и осъдителен иск за връщане на сумата 358,08 лв., заплатена по нищожния договор за поръчителство. Общата цена на предявените два иска е иска е 716,16 лв.

Проведено е едно съдебно заседание. Събрани са единствено писмени доказателства, адвокатите на страните не са се явявали в насроченото о.с.з.

Пред районния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. М. М., видно от който е договорена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по всеки един от двата предявени иска.

С решението предявените искове са уважени, а ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. М. в размер на общо 960 лв. с ДДС, като в мотивите на решението съдът е посочил, че за всеки иск е присъдено отделно възнаграждение /т.е за всеки от двата иска по 480 лв. с ДДС/.

В срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, недоволен от което е останал ответникът, но същото не е уважено и съдебният акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

Атакуваният акт е неправилен.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за това, че адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищцовата страна не следва да се присъжда, доколкото липсвали доказателства за това насрещната страна по жалбата да е материално затруднено лице. В практиката на ВКС е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна зашита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. По делото са представени договори, в които е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ, което е достатъчно.

Освен това следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за това какво е действителното материално състояние на ищеца. След като ответникът въвежда възражението за липса на предпоставки по чл. 38 ЗА, то е в негова тежест да докаже, че ищецът разполага с финансова възможност да си наеме адвокат, на когото да заплати съответното възнаграждение. Ето защо 2 възраженията на жалбоподателя в насока, че лицето не е материално затруднено лице са неоснователни. Не отговаря на данните по делото и това, че не било ясно в коя от хипотезите на чл. 38 ЗА е осъществено представителството. Видно от договора за правна защита и съдействие процесуалното представителство и защита е безплатно на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА за оказване на правна помощ за материално затруднено лице.

Основателно обаче се явява възражението за размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Видно от данните по делото адв. М. е осъществил безплатно представителство на ищеца по чл. 38 от ЗА. Исковете са уважени, поради което в полза на адвоката е присъден адвокатски хонорар в размер на 960 с вкл. ДДС, при цена на исковете 716,16 лв.

Според настоящата съдебна инстанция въведеното в чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С 438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения, подлежат на преценка от съда, като следва да се съобразят видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

В случая съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв.

М. в размер на 960 лв. при цена на предявените искове в общ размер на 716,16 лв.

По делото са предявени два иска – иск за нищожност на договор за поръчителство и осъдителен иск, който е във връзка признаване на договора за поръчителство за нищожен. По делото са събрани единствено писмени доказателства, проведено е едно съдебно заседание. Адвокатът, осъществил правната защита за ищеца, не се е явил в о.с.з, депозирал е единствено писмени становища. Делото не се отличава с каквато и да било правна или фактическа сложност. Касае се за два иска, вторият от които е обусловен от първия.

При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 240 лв. е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред първата инстанция.

Ето защо атакуваното определение, с което районният съд е отказал да намали адвокатското възнаграждение се явява неправилно и като такова ще следва да се отмени и вместо това се присъди адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцовата страна в размер на 240 лв., с вкл. ДДС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 381/19.04.2024г., постановено по гр. дело № 1264/2023г. по описа на Районен съд П.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 74/07.03.2024г., постановено по гр. дело № 1264/2023г. по описа на Районен съд П. като НАМАЛЯВА сумата, която „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ 7, бул. “Д.Н.“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. е осъдено да заплати на адв. М. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, на 240 лв., с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4