Решение № 4861 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4861 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100503737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6700/28.04.2023г., постановено по гр. д. № 60516/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, поправено с решение № 18692/14.11.2023г., са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Ц. В. искове, като същата е осъдена да плати сумата от 3567.60лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, ж.к. ********, аб.№ ********, за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 569.05лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2021г., 35.40лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.10.2021г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 4002.48лв. за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г., както и искът за мораторна лихва за разликата над уважената част от 569.05лв. до пълния претендиран размер от 657.32лв., както и за сумата от 7.11лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 13.10.2021г.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответницата Д. Ц. В. срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове, по съображения, че е неправилно и необосновано. Конкретно са изложени доводи за неоснователност на 1 претенциите поради погасяването им по давност, не било доказано реално начислена енергия, както и липсвали доказателства за изискуемостта на същата, както и било недоказано извършването на дялово разпределение. Претендира разноски. В писмена защита релевира доводи, с които оспорва приемане на наследството, което не е инвокирано в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 124 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.149 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД осъждане ответницата (като наследник на Б.Ц.В.) да плати суми, които претендира, че представляват стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София, общ. Изгрев, ж.к. ********, за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., остойностена на сумата от 4002.48лв., цена на услуга за дялово разпределение от 35.40лв. за периода от м.01.2019г. до м.04.2020г., ведно с мораторни лихви върху претендираните главници.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е наследодателят на ответницата е придобил топлоснабдения имот през 1991г., с молбадекларация от 01.03.2002г. сключил договор с ищцовото дружество за доставка на ТЕ, а след смъртта му на 05.09.2018г. единствен наследник се явявала ответницата, която по наследство придобила собствеността на имота, вкл. правата и задълженията на наследодателя, поради което имала качеството потребител. По отношение на потребената топлинна енергия е кредитирал заключенията на допуснатите и събрани пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ за сумата от 4002.48лв, а по възражението за давност е приел същото за частично основателно по отношение на главницата за ТЕ и с оглед чл.119 ЗЗД за мораторната лихва върху същата, приемайки за непогасени по давност задължения за ТЕ за периода от 22.10.2018г. до 30.04.2020г. по стойност в размер на 3567.60лв., а за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2021г. в размер на 569.05лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, при правилно изяснена фактическа обстановка и разпределена 2 тежест на доказване, а разглеждано по същество е ПРАВИЛНО по следните съображения:

Видно от приетото удостоверение за наследници (л.51) ответницата се явява единствен наследник на Б.Ц.В., за който от приетия н.а. (л.9) е придобил собствеността на топлоснабдения имот през 1991г., съответно с оглед приетата молба-декларация (11) наследодателят е поискал разкриване на партида при ищцовото дружество, с което се е обвързал от договора, съответно с откриване на наследството (05.09.2018г.) ответницата е встъпила в правата и задълженията (за периода от м.05.2018г. до 04.09.2018г.), съответно с оглед чл.153 ЗЕ се явява потребител на топлинна енергия (от 05.09.2018г.), поради което правилно първата инстанция е приела, че същата е пасивно материалноправно легитимирана.

По доводите във въззивната жалба свързани с оспорване основателността на реално начислена енергия: Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че през процесния период в имота отчитането е било с мобилно устройство, като ФДР е разпределяла потребление на ТЕ за отопление по отчет на 4бр. ИРРО и от сградна инсталация. По отношение на БГВ е посочено, че потреблението е разпределяно на база брой лица (3 лица) по норма разход:

140л/денонощие, поради което за БГВ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. са начислени задължения за общо 3 286,73лв., като общият размер на задълженията за ТЕ са в размер на 3 916,65лв. (а след изравняване – за отчетен период м.05.2018г. до м.04.2019г. има за доплащане +1160.03лв., а за отчетен период м.05.2019г. до м.04.2020г. има за получаване -991.70лв., съответно общо за двата периода има за доплащане +168.33лв.). Нормативно е предвидена възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба № 16-334 (действала към процесния период), а именно – за период, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода (както е в настоящия случай) - с разход 140 л./денонощие за 1 бр.потребител, т.е. по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /на база/. Съдът намира, че при определяне на дължимите суми е спазена нормативно установената методология, тъй като разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. (действала към 3 процесния период, доколкото Решение № 8294 от 26.06.2020 г. на ВАС по а. д. № 14350 / 2019 г. е обн. В ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда-етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението, а с оглед ал.6 рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за предходен период се разглеждат, ако са подадени в 30-дневен срок след получаване на изравнителната сметка от клиентите. Съгласно чл.71, ал. 5 - При смяна на собствеността върху имот в сграда - етажна собственост, прогнозното едногодишно общо потребление на топлинна енергия за имота се определя въз основа на писмено заявление на клиента, съгласувано с лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, или по проектни данни от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. С оглед наличието на договор (с оглед приетата молба-декларация) – в същата е посочено, че семейството се състои от 3ма члена, а топлата вода ще се заплаща на база показанията на узаконен (пломбиран водомер).

Видно от приетите по делото писмени доказателства от ТЛП (л.83) е налице отчетен документ (носещ подписа на ответницата и на служител на ФДР) от 30.05.2019г. за реален отчет, като по отношение на водомера няма отчитане, доколкото няма монтиран водомер (вкл. с оглед отбелязването в индивидуалната справка – л.82, така и следва от заключението по СТЕ). По делото не са релевирани твърдения и не са ангажирани доказателства с оглед задължението на потребителя преди и след откриване на наследството да е внасяна корекция по чл.71, ал.5, както и релевирани оплаквания по чл.70, ал.6 по Наредбата, поради което оплакването, че ищецът не е доказал основанието за начисляване на топлинна енергия (вкл. за БГВ на база), се явява неоснователно.

По оплакването срещу липса на основание за изискуемост на претенциите – с оглед приетото по-горе възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл.

153, вр. чл. 149 ЗЕ/. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ – 2016 г. клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По силата на посочената уредба собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, обосноваващо изискуемостта на сумите.

По оплакването срещу вземането за цената за дялово разпределение: Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП).

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в 4 сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл.

148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. (действала в процесния период). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая от приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение, вкл. същото се установява и от приетите от ТЛП доказателства. Приети са по делото доказателства за избор и възлагане на ТЛП да извършва дяловото разпределение на енергията, определени са цените по размер, в протокола на ОС на ЕС има отбелязване спрямо (наследодателя) Б.В., които писмени доказателства съвкупно със заключението по СТЕ водят до извод, че ищецът е доказал осъществявана услугата за дялово разпределение в размер на претендираната претенция, размерът на който се доказва от заключението по ССчЕ. С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за дялово разпределение.