Решение № 1021 от 30.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1391/2024
- Вид
- Решение № 1021
- Подписан
- 30.07.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1021 гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Х. - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х. - Желева Административно наказателно дело № 20243110201391 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.
В. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“,бл.403, Вх.Б,ет.3,ап.№9, депозирана чрез процесуален представител - адвокат Вл. Д. - ВАК против Наказателно постановление № 24-0439-000251/25.03.2024г. издадено от Началник РУ в ОД МВР-Варна , РУ 03 -Варна , с което са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че възз. не е извършил описаното в НП нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв. Д., който поддържа жалбата. По съществото на делото адв. Д. пледира да се уважи жалбата и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението е останало недоказано. Претендира и за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за заплащането на което представя доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н. В. П., на 19г., е правоспособен водач на МПС за категория „В” и „М“ от м.09.2023г. Той управлявал лек автомобил марка „БМВ 330 Д“ с рег.№В 2519 НМ. За 6 м. от придобиване на правоспособността му, срещу него са издадени два фиша за нарушения на ЗДвП.
На 19.02.2024 г., около 22:40 часа, възз. се намирал с горепосочения автомобил на паркинга на магазин „Метро“ в гр. Варна. В автомобила била и приятелката му – св. Й.
Й., на 18г.
В същото време свидетелите Х. Х. и Н. Д., двамата служители на Трето РУ-Варна били на работа, като автопатрул , обслужващ Територията на Трето РУ-Варна.
Служителите на реда се намирали в м-н „Метро“, като излизайки от изхода му, те чули шум от форсиране на двигател на автомобил. В този момент един от служителите на магазина им посочил лек автомобил, който се намирал в далечината на паркинга и се въртял в кръг, осъществявайки дрифтови движения. Виждайки действията на водача на автомобила, полицейските органи решили да му извършат проверка и тръгнали да се придвижват към него с патрулния автомобил. В този момент водачът предприел излизане от паркинга на м-н „Метро“ и завиване надясно по ул.“Атанас Москов“. При излизане и завиване на дясно, той леко намалил скоростта си, след което предприел рязко ускоряване на скоростта, превъртайки задните колела на автомобила , от което от ауспуха му излязъл пушек, а автомобилът му поднесъл на ляво, като напуснал дясната лента, после задницата се върнала в дясната лента, което действие се повторило още няколко пъти , като автомобилът преминал от лента в лента. След което се насочил към кръговото с бул.“Сливница“, където бил застигнат и спрян за проверка от полицейските служители.
Действията на възз. по навлизане в завоя и движението му по ул.“Атанас Москов“ били непосредствено възприети от полицейските служители Х. и Д., които констатирали, че пътната настилка е била суха и чиста. Освен това, излизането на автомобила от паркинга било заснето и от охранителните камери на м-н „Акватек“ , които обхващали част от пътното плътно при излизане от м-н „Метро“.
Органите на реда, виждайки движението на възз. по пътното платно на ул.“Атанас Москов“ преценили, че възз. извършва преднамерено и демонстративно това движение по платното т.е. , че дрифтира.
При тези констатации св.Х. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.
104б, т.2 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на автомобил използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като при излизайки от паркинга на магазин 2
„Метро“ и включване към ул.“Атанас Москов“, рязко ускорил, превъртайки задните задвижващи колела на автомобила, изкарал автомобила извън контрол, като преминал от едната лента за движение в другата и съм се върнал обратно демонстративно, като по този начин извършил „дрифт“ .
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
По тях АНО сформирал комисия, която преценила, че актът е правомерен и законосъобрзен.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.03.2024г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Х. и свидетеля по акта Д. възприели действията на възз. и извършили проверка на същия. По искане на защитата бе разпитана и св.Й. Й..
В хода на съдебното следствие бяха изискани от наказващия орган записите от камерите на полицейския автомобил и боди камерите на служителите. Видно от писмото на началника на Трето РУ-Варна срокът за съхранение на тези записи е 30-40 календарни дни и към датата на изискването им, същите не се съхраняват.
По делото е приобщено като веществено доказателство 1 бр. ДВД диск, съдържащ два броя записи от охранителните камери на м-н „Акватек“ от дата 19.02.2024г.съответно запис в часовия интервал 22:37ч. до 22:50ч. и запис 22:50ч до 01:00ч.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Х. Х. и Н. Д.. Двамата служители на реда са случайни очевидци на фактите, които съобщават. За тях не бяха установени обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода на делото.
По отношение на показанията на св. Й. Й., съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност т.к. същата е приятелка на възз. За да ги изключи от доказателствената съвкупност, съдът прецени, че същите са вътрешно противоречиви. На първо място, тя сочи, че с възз. били до м-н „Метро“, тъй като тя била гладна, но магазинът бил затворен и двамата си тръгнали, като били спрени от 3 полицията, а възз. не бил извършвал дрифт. Магазин „Метро“, обаче , е денонощен и в 22:30-22:40 ч. е работел, което е видно и от показанията на полицаите. Нещо повече, твърденията й че нищо не се е случило на паркинга, безспорно се оборват от показанията на двамата служители на реда. Те са оборени и от процесните видеозаписи, на които в 22:35ч. според тайм кода на записите се вижда, че автомобил напуска паркинга на м-н „Метро“, като ускорява скоростта, а от ауспуха му излиза пушек, като е следван от бял автомобил с включена светлинна сигнализация. Да, безспорно от показанията на органите на реда е видно, че в автомобилът е имало и лице от женски пол, чиято самоличност не е установена в хода на проверката, или поне данни за това липсват по делото. Но въпреки, че не може да бъде изключено присъствието на тази свидетелка в автомобила, то нейните показания са в противоречие с останалата кредитирана от съда доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира и приобщените по делото видеозаписи от камерите на магазин „Акватек“ насочени срещу изхода на м-н „Метро“, макар, че от техния обхват е видна само малка част от пътното платно на ул.“Атанас Москов“
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.03.2024г. видно от входящия номер на третоРУ/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай при Трето РУ-Варна, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з832/03.02.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не 4 констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към отговорност за това, че използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП възз. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели- за дрифтиране , съгласно възведеното административно обвинение.
Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално определение на понятието „дрифт“. В буквален превод това понятие означава „плъзгане, пързаляне“. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено 5 ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание.