Решение № 542 от 12.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Велико Търново, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500700 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Община В. Търново срещу постановление от 19.07.2023г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д.К. с рег. № 728, с район на действия ОС Велико Търново, по изпълнително дело № 5489/2022г., с което е отказано намаляване поради прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на адв.

Ал. П. от ВТАК – пълномощник на взискателя.

В жалбата се излагат оплаквания, че на пълномощника на взискателя се дължи единствено възнаграждение за образуване на изп. дело в размер на 200 лв. по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г., но не и възнаграждение за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство. Изтъква се, че същият единствено е изготвил молба за започване на изп. дело, но не е участвал в осъществяването на изпълнителни действия, насочени към принудително удовлетворяване на събираното вземане. В тази връзка се сочи, че първоначално длъжникът е бил внесъл банкова гаранция пред ВКС за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, а впоследствие след като съдебният акт е добил законна сила е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение чрез плащане, но не и чрез наложения запор от ЧСИ. Акцентира се, че адвокатския хонорар в случая не е платен от взискателя на представителя му, а е определен от съдебния изпълнител по 1 реда на чл. 38 ал. 2 ЗА, поради което е следвало да се съобрази какви изпълнителни способи са приложени, както и ноторният факт, че длъжникът заплаща разходите си по изп. дела винаги доброволно. Предвид на това се смята, че определения от ЧСИ хонорар за разликата над 200 лв. до размера на 2394, 72 лв. се явява необоснован с оглед фактическата и правна сложност на изп. дело. По тези съображения се отправя искането до ВТОС да отмени обжалвания акт на ЧСИ и да намали на основание чл. 78 ал. 5 ГПК определеното адвокатското възнаграждение от 2394, 72 лв. на 200 лв., евентуално 400 лв., с оглед на представените два изпълнителни титула.

Ответната страна по жалбата - взискател по изпълнителното дело подава отговор, с който оспорва оплакванията на длъжника по изпълнението. Посочва, че с молбата за образуване на делото е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, както и че са депозирани други молби по хода на принудителното изпълнение. Изтъква се, че възнаграждението на адвоката в изп. производство е така правно уредено, че му се следва възнаграждение както за образуване на делото, което е в константен размер, така и за представителство по него, което е в променлив размер, с оглед на материалния интерес, удостоверен с изп. лист.

Акцентира се, че в случая определения от ЧСИ хонорар не надхвърля минималния размер на възнаграждението съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. С тези доводи се моли съда да отхвърли жалбата.

В писмените си обясненията по чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ навежда доводи за недопустимост на жалбата, поради просрочието й, с оглед момента на узнаване на размера на определения от ЧСИ адв. хонорар по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. В условията на евентуалност се излагат и доводи за нейната неоснователност, тъй като в уговорения между взискателят и пълномощника му обем на представителна власт се включват не само действия по образуване на изп. дело, но и оказване на защита и съдействие по него, както и поради обстоятелството, че принудителното изпълнение не е приключило все още, за да се преценява неговата фактическа и правна сложност.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата против постановлението на ЧСИ от 19.07.2023г., съобщено на длъжника по изпълнението на 21.07.2023 г. /лист 90 от изп. дело/, е постъпила при ЧСИ на 03.08.2023г., поради което същата се явява подадена в двуседмичния срок по чл. 436 ал.1 ГПК. Жалбата изхожда от активно легитимирано лице и е насочена против подлежащ на проверка акт на ЧСИ, с който се отказва намаляването на адвокатското възнаграждение, поради което се явява процесуално допустима. Доводи на съдебния изпълнител в противната насока са неоснователни, доколкото годен предмет на обжалване е отказа му да редуцира по чл. 78 ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение на взискателя, а не акта му, с който е определен неговия размер.

2

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, подадена чрез пълномощника му адв. Ал. П. от ВТАК, с вх. № 18846/14.10.2022г., въз основа на изп. лист № 81 от 06.10.2022г., издаден на основание невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд по в.гр.д. № 119/2022г. по описа на ВТАС, с което длъжника е осъден да заплати сумата от 29 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2018г. В молбата са посочени изпълнителните действия, които взискателят иска да се предприемат, а към нея са приложени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, без дата. От последните се установява, че в полза на пълномощника на взискателя е учредена представителна власт във връзка с образуването и воденото на изп. дело срещу длъжника, при адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.

38 ал. 2 ЗА.

На 14.10.2022г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, получена от него на същата дата, в която като част от общото му задължение по делото е включен и определения от ЧСИ хонорар на пълномощника на взискателя в размер на 2394, 72 лв. На същата дата ЧСИ е изпратил запорно съобщение до кредитна институция, получено на 18.10.2022г. /лист 16 и 22 от изп. дело/ за налагане на запор върху сметките на длъжника до размера на сумата от 48 273, 60 лв. Въпросната сума е преведена по специалната сметка на съдебния изпълнител, а впоследствие е възстановена на длъжника, поради спиране изпълнението на съдебното решение по в.гр.д. № 119/2022г. по описа на ВТАС по реда на чл. 282 ГПК респ. на изп. производство на основание чл. 432 ал. 1 т. 4 ГПК. Във връзка с възстановяване на запорирана сума пълномощникът на взискателя е депозирал становище, а след влизане в сила на изпълнителното основание е подал молба за възобновяване на спряното изп. дело. Впоследствие същият е представил по изп. дело друг изпълнителен титул срещу този длъжник относно присъдените му разноски в съдебното производство, но изрично е отказал да се събира от него определения му от ЧСИ допълнителен адвокатски хонорар в размер на 2022 лв. /лист 57/. След възобновяване на делото, съдебният изпълнител е изпратил запорно и допълнително запорно съобщение до кредитна институция, като в изпълнение на първото от тях банката е превела по сметка на ЧСИ цялата дължима сума /лист 73/. Междувременно изпълнение на всички дължи суми е получено и от длъжника, поради което наложените запори са вдигнати.

С протокол за извършено погасяване от 22.06.2023г. ЧСИ е погасило вземания предмет на изпълнението в размер на 46 800, 35 лв., вкл. 2394, 72 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя определено на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. На 23.06.2023г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ възражения за прекомерност на така определения размер на адвокатския хонорар, с искане същото да бъде намалено на 200 лв. на основание чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. С атакуваното постановление от 19.07.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на 3 длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При така установените факти съдът счита, че подадена жалба е частично основателна по следните съображения:

Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски, поставян във всяка съдебно производство. Отговорността за разноски е уредена в общата част на процесуалния закон, като в чл. 79 ГПК е посочено в чия тежест се възлагат те в изпълнителното производство. Като част от общите правила относно отговорността за разноски, нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК, регламентираща правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, намира приложение не само в исковото, но и в изпълнителното производство. В този смисъл са Решение № 393/15.05.2015г. по гр.д. № 5473/2014г. на IV г.о., Определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр.д. № 297/2010г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 403/01.12.2008 год. по ч. гр. д. № 1762/2008 год. на ВКС, V г.о.

Компетентен да се произнесе по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителния процес е съдебния изпълнител, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК.

Според правилата уредени в Закона за адвокатурата за своя труд адвокатът има право на възнаграждение, чийто размер се договаря свободно с клиента и не може да бъде по – нисък от предвидения размер за съответния вид работа в Наредба № 1/09.07.2004г. При определени условия е възможно адвоката да предостави на клиента безплатна правна помощ при наличието на предпоставките на чл. 38 ЗА. В този случай, ако насрещната страна следва да понесе разноските в производството, действалия „про боно“ адвокат има право на възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. Властен да определи размера на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА е ръководно – решаващия орган в съответно производство, като в изпълнителния процес това е съдебният изпълнител. За да определи конкретния размер на възнаграждението, последният е длъжен да прецени налице ли са предвидените в чл.

10 от Наредба № 1/09.07.2004г. действия от страна на пълномощника, както и каква е фактическата и/или правна сложност на делото, но в никой случай не може да пада под установения минимален размер в Наредбата, като релевантен е този предвиден в нея размер, който е действал към момента на възникване на мандатното правоотношение между адвоката и клиента.

В случая е представен договор за правна защита и съдействие без датата, но към молба за образуване на изпълнително производство входирана при ЧСИ на 14.10.2022г. Следователно мандатното правоотношение между взискателя и неговият пълномощник е възникнал най – късна на тази дата и тя следва да се приеме за 4 достоверна. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /в редакцията и от 31.07.2020 г., обн. ДВ бр. 68, която е действала и към 14.10.2022г./ за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7 ал. 2 т. 2-7. В тази връзка минималния размер на възнаграждението за образуване на делото е 240 лв. с ДДС /арг.

§ 2 от Наредба № 1/09.07.2004г./, а с оглед удовлетворения материален интерес по първия изпълнителен лист в размер на 1117, 31 лв. с ДДС за процесуално представителство и съдействие по чл. 10 т. 2 от същата наредба. Събраното вземане по втория изпълнителен титул не следва да се съобразява при определяне размера на възнаграждението, с оглед изявлението на пълномощника на взискателя, че не желае това. В случая на пълномощника на взискателя се следва възнаграждение не само за образуване на делото по чл. 10 т. 1, но и за процесуално представителство, съдействие и защита в производството. От една страна между страните по мандатното правоотношение е уговорен такъв обем на защита, а от друга противно на оплакванията на длъжника действията на представителя на взискателя не се ограничават само в образуване на изп. дело. На първо място в подадената молба същият е поискал прилагането на различни изпълнителни действия, като едно от тях е предприето от съдебния изпълнител /запор върху банкови сметки/, а на второ място, с оглед развитието на производството, пълномощникът неколкократно е депозирал пред съдебния изпълнител молби по движението на изп. дело. Освен това всяка страна в изпълнителния процес има право на адвокат, който да следи за защитата на интересите й, независимо как ще се развие то и дали ще се наложи да подава искания и възражения.